- Госпожо Вълчева, наистина ли борбата с нерегламентираните сметища е обречена - местната власт чисти боклуците около населените места и на другия ден на същото място са струпани нови отпадъци? Колко струва почистването на едно такова сметище?
- Не, борбата с нерегламентираните сметища не е обречена, но е изключително трудна и изисква комплексен подход. Местната власт прави нужното, за да разчиства нерегламентираните сметища, но ако няма ефективен контрол и санкции, те бързо се появяват отново. Причините са и в липсата на гражданска отговорност, и в недостатъчната инфраструктура за разделно събиране, и в слабото прилагане на санкции.
Цената на почистването зависи от няколко фактора. Малки локални замърсявания може да струват няколко хиляди лева, докато големите нерегламентирани депа изискват много повече. Освен това труднодостъпните зони оскъпяват транспортирането. Почистването на едно средно голямо нерегламентирано сметище може да струва между 10 000 и 50 000 лв.
- Какво не достига да се реши проблемът - техника, организация, пари, принуда или съвест у гражданите?
- При срещите ми в населените места често чувам „Идват някакви хора и си изхвърлят боклука направо от прозореца на колата“. И последният пример за това, че такова действие се явява честа практика - в рамките на 6 месеца два пъти почистваме отбивките по пътя от Хисаря към Калояново. И всеки път събираме невероятно количество боклук. И нямам обяснение какъв човек трябва да си, за да спреш колата, да изхвърлиш боклук, включително гуми, тоалетни чинии, мивки, в растителността до пътя.
Една от важните причини е, че разделното събиране не е достатъчно популяризирано. А и се шири усещането за безнаказаност. Глоби рядко се налагат и събират. Липсва ефективен мониторинг. В община Хисаря предвиждаме и още един подход - въвеждане на стимули за разделно събиране. Срещу например предаването на определено количество пластмаса населеното място ще получи цветя, дръвчета, пейки за облагородяване на обществено пространство. Но трябва да е ясно - само съвкупност от тези мерки може да доведе до реални и дългосрочни резултати.
- Имат ли нужда общините от помощ от държавата в това направление и каква конкретно да бъде тя? Въпросът беше обсъждан на Общото събрание на НСОРБ, стигна ли се до конкретно предложение от кметове до централната изпълнителна власт?
- Въпреки че местната власт носи основната отговорност за управлението на отпадъците, тя няма достатъчно ресурси и механизми за ефективно справяне с проблема. Общините не могат сами да се справят с този проблем - без финансова и законодателна подкрепа от държавата борбата с нерегламентираните сметища ще остане неефективна. На практика, националната политика се изпълнява със средства от общинските бюджети. Нужно е целево финансиране за почистване на нерегламентирани сметища, защото в момента цялата финансова тежест за това пада върху Общината, а тя невинаги има средствата, за да го направи. В Община Хисаря сумата за почистването през 2024 г. бе от бюджета. Тази година обаче тези средства вече са включени в увеличената такса за битовите отпадъци, но и така сумата от 60 000 лева за почистване на сметищата е крайно недостатъчна. Нужна е и институционална подкрепа, като например за създаване на междуведомствени екипи - община, полиция, екоинспекция, за засилен контрол и по този начин осигуряване на по-ефективен механизъм за налагане на санкциите за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. На Общото събрание на НСОРБ проблемът с нерегламентираните сметища беше поставен като един от приоритетните. С колегите настояхме за допълнително държавно финансиране за почистване и превенция. Бяха обсъдени промени в нормативната уредба, които да дадат на общините повече правомощия за санкции. Дискутира се и предстоящото въвеждане на принципа „замърсителят плаща“ в таксите за битови отпадъци. Надявам се в кратки срокове конкретни предложения да бъдат внесени в Министерския съвет за разглеждане.
- Повече пари ще решат ли реално проблема и в каква степен? Колко трябва да бъдат тези пари и в какво да бъдат вложени?
- Ако средствата не бъдат вложени ефективно и не бъдат съчетани с по-строг контрол, санкции и промени в навиците на хората, дори големи инвестиции няма да доведат до дългосрочен резултат. В краткосрочен план повече финанси могат да осигурят бързо почистване на съществуващите нерегламентирани сметища. В дългосрочен, ако парите се инвестират в превенция, инфраструктура и контрол, може значително да се намали повторното замърсяване. За дългосрочно решение трябва годишно да се заделят пари за общините за превантивни мерки, включително за поставяне на камери в проблемни зони.
- Наредбата за управление на отпадъците предвижда глоби за нарушителите. Реално това прилага ли се? Какъв е контролът, ако такъв е възможен, и как се осъществява? Във вашата община има ли глобени нарушители, колко и какви пари са постъпили от глоби? Достатъчно високи ли са глобите, за да респектират нарушителите?
- Наредбата за управление на отпадъците предвижда глоби за нарушителите, но на практика, контролът е недостатъчно ефективен. В кръга на шегата - май работи само по отношение на глобите за кметовете. Обикновено кметовете на селата и работници от Общинско предприятие „Чистота, озеленяване, строителство и ремонти“ извършват редовни обходи, при откриване на нарушител се съставя акт, но хващането „на място“ е рядкост, а при подадени сигнали в много случаи няма достатъчно доказателства кое е лицето, на което да се наложи глоба. Макар глобите да не са малки, на практика, прилагането им е трудно и неефективно. Без постоянно наблюдение и контрол проблемът с нерегламентираните сметища няма да бъде решен.
- Смята се, че разделното събиране на отпадъците би помогнало поне да се намали нерегламентираното изхвърляне на боклука. То внедрено ли е в действителност и какво трябва да се направи още в тази посока? Например възможни ли са стимули за гражданите, които събират и предават боклука разделно?
- Тази година в община Хисаря преминава под мотото „Чиста община Хисаря“ и една от мерките е по-ефективно разделно събиране на отпадъците. И тук основните задачи са осигуряване на достатъчно контейнери за хартия, пластмаса и стъкло, контейнери за зелена маса и повишаване на информираността на гражданите. Стартирахме акция по събиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (хладилници, печки, перални, дребни домакински уреди, компютри и т.н.), която е постоянна и действа във всички населени места, като са определени и местата, в които хората могат безплатно да донесат това оборудване. Същевременно, по график, се събират и опасни битови отпадъци. След разговори с кметовете на селата предвиждаме и наемане на големи гондоли, които, отново по график, да са в населените места и да послужат за изхвърляне на непотребни мебели, големи отпадъци и други, които иначе образуват нерегламентирани сметища. Тази година сме предвидили 190 000 лева за закупуване на нови съдове за смет. Правим всички необходими стъпки, важно е обаче хората да се възползват от тях. От тази година въвеждаме програма за награди в населените места и кварталите с най-добри резултати в разделното събиране. Стартираме и поредица от инициативи, насочени към по-голяма информираност, по-добро разбиране на ползите от разделното събиране, като ще започнем с детските и учебните заведения. Имаме идея за още една инициатива - за запазване на чистотата по пътищата и местата за отдих - ще предложим на бизнеса, на хората да „осиновят“ отбивка или градинка, обществено пространство, да го облагородят, да се грижат за него. Смятам, че това е един от начините да събудим чувството за отговорност на хората към заобикалящата ни среда, за да пазят повече.
Трябва да се разреши и въпросът с подобряването на взаимоотношенията на общините с организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки, които са отговорни за създаване и поддържане на системите за разделно събиране на отпадъци. При липсата на добре развити системи за разделно събиране, при недостатъчна заинтересованост на тези фирми, те не полагат усилия за реално разширяване на досега развитата мрежа за разделно събиране. И стигаме дотам, че общините сме принудени сами да закупуваме специализирани съдове за разделно събиране, но фирмите да отказват да ги събират. Разрешаването на този въпрос е от компетенциите на МОСВ.
- Очаква се догодина да има промяна в методиката за начисляване на такса битови отпадъци и тя да бъде на принципа „замърсителят плаща“. Каква е готовността на общините за това и какво се очаква да се случи - и за гражданите, и за общините, които също ще плащат по-високи такси за депониране на боклука?
- Въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ е възможно най-справедливото разпределение - ще се плаща според реалното количество отпадъци, което, вярвам, ще насърчи хората да намалят боклука. Но без добра подготовка и инвестиции, има риск от административни и финансови затруднения както за гражданите, така и за общините. Община Хисаря вече е предприела важни стъпки в тази посока, като извършва анализ на текущото състояние, оценка на разходите и ефективността, зониране на населените места и наблюдение на резултатите. Разширяването на системите за разделно събиране остава ключов приоритет, тъй като то ще допринесе за по-доброто оползотворяване на ресурсите и ще намали количеството битови отпадъци. Ние водим непрекъснати разговори с кметовете, с жителите на населените места, за да намерим най-поносимия като финанси и най-удобния модел на сметосъбиране. На този етап повечето от хората подкрепят предложението за индивидуални съдове на всяко семейство, но това не навсякъде е приложимо, тъй като, в с. Михилци например, има улици, които няма как да бъдат обслужени.
Другото, което притеснява хората, е графикът на събиране, затова отделяме средства за закупуване на още техника, така че събирането да става по-често. Извън това усилията ни са насочени най-вече към активно разяснение на начините, по които семействата могат да намалят боклука, а оттам и да плащат по-малко. Възможно е първоначално увеличение на разходите - докато системата се стабилизира, някои домакинства може да плащат по-високи такси, а от своя страна, общините ще плащат по-високи такси за депониране. Тази година Регионалното депо за отпадъци в Карлово, където ние извозваме сметта, покачи цените си с 47%. Това няма как да бъде преодоляно с досегашните цени. Така че има сериозен риск от първоначални затруднения, към които се прибавя и липсата на точна методика за изчисление. Това може да създаде хаос в първите години. Новите правила за сметосъбиране целят не само да подобрят управлението на отпадъците, но и да намалят финансовата тежест върху жителите.
Ива Вълчева е кмет на община Хисаря за първи мандат. Завършила е български език и история в ПУ „Паисий Хилендарски”, магистър по публична администрация в Юридическия факултет към ПУ „Паисий Хилендарски”. Завършила е право в същия университет. Повече от 10 г. е работила като маркетинг специалист в сферата на туризма, имала е и собствен бизнес в сферата на недвижимите имоти. Била е дългогодишен общински съветник, както и председател на Общинския съвет в Хисаря.