Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и евродепутат: С компетентна дама може да получим добър ресор в ЕК

Акценти

- Да се върнем към това, което доказано работи в цял свят - коалиционно управление с мнозинство   

- ЕС към момента няма много силни геополитически инструменти, с които да въздейства 

- Войната в Украйна ще свърши, но нито една от страните няма да е доволна от резултата

- Европа до голяма степен подпомагаше трафика на хора, но това не е добра политика 

-  Експерти споменават и Вашето име като потенциален добър кандидат за еврокомисар. Склонен ли сте да обсъждате подобна възможност? 

- Вярно е, че имам опит, експертиза и познания, но никой не е говорил с мен, а и нямам интерес към поста еврокомисар. В момента работя в европейска институция, там имам да свърша още доста неща. Така че не съм кандидат, няма и да бъда. 

- Г-н Калфин, отново сме пред поредните предсрочни избори. Да очакваме ли нова конфигурация и редовен кабинет в следващия парламент? 

-  Независимо от проблемите на партиите, би трябвало действително да се търси принципът да има мнозинство в парламента. След като не проработи предишният вариант около ПП-ДБ -  без коалиционно споразумение и ясни политически ангажименти, да се върнем към това, което доказано работи в цял свят ​- коалиционно управление с мнозинство.    

Надявам се най-после политиците да осъзнаят, че е крайно време да се състави правителство. Това означава да се състави мнозинство в парламента, да се сключи прозрачно коалиционно споразумение, за да получи държавата малко по-дълга перспектива.

-  Успяваме ли в тази кризисна за вътрешната ни политика ситуация да отстояваме националните си интереси? 

- България в момента е отслабена, не е достоверен политически партньор поради липсата на стабилност, политическа отговорност и дългосрочна перспектива.

Разбира се, администрацията изпълнява поетите вече ангажименти. Но от администрацията и от служебно правителство не може да се очаква да поемат дългосрочни ангажименти, да чертаят перспективи, да бъдат стабилен партньор на външните ни контакти. Докато продължава тази кризисна вътрешнополитическа ситуация, България е в много слаба позиция.

А конкретно що се отнася до надеждите за сухопътен Шенген, няма как ние да сложим дата, с която австрийското правителство да се съгласи. Тук отново е необходима много активна политика и държава с тежест и авторитет, а не страна с временно управление. 

- Не закъсняхме ли и с друга важна тема - избора на нов еврокомисар?

- Има раздвижване напоследък. Така или иначе, България ще предложи варианти за еврокомисар и ще участва в разпределението на постовете в новата Европейска комисия. Няма как страната ни да остане без еврокомисар, въпросът е кого ще изпратим и по какъв начин ще защитим не само важен портфейл в ЕК, но и дългосрочно интересите на държавата. Комисарите всъщност са доста влиятелни фигури ​- и вътрешно-, и външнополитически. А имайки предвид досегашния ни опит, мисля, че не използваме напълно възможностите на комисаря си в Брюксел.

- Ако наистина получим ресор "Регионална политика", какъвто вариант е бил обсъждан в Брюксел, това добър вариант ли е за страната ни?

- По принцип е добър вариант, защото България е потребител на еврофондовете и това е ресор със значителни инвестиционни възможности и с доста голямо влияние. Българският комисар може да получи добър пост, имаме реални шансове с добра кандидатура да се преборим за добър ресор, но въпросът е какво държавата ни ще спечели от това.

За мен не е толкова важен самият ресор, колкото човекът, който е там, и възможностите му за създаване на тежест и значимост с работата, която върши.

- Добри ли са предложените кандидати за поста?   

- Трите първи официални кандидатки са дами с опит в европейската проблематика. Г-жа Екатерина Захариева беше външен министър. Г-жа Искра Михайлова има доста мандати в Европейския парламент, беше и председател на комисия. Велислава Петрова беше заместник-министър на външните работи за известен период. Имат опит, би трябвало да познават европейските институции, както и следващите кандидати, предложени от политическите партии. 

Трябва да имаме предвид факта, че председателката на ЕК поиска по две кандидатури за комисар от всяка страна ​- на мъж и на жена. Дотук над половината от страните - 18 или 19, вече определиха комисарите си, без да дават избор на г-жа Фон дер Лайен. Има няколко жени, но голямата част от предложенията са на мъже.

Смятам, че ако българската кандидатура е на жена с нужните компетенции, разбира се,  би могла да допринесе за договаряне на по-добър ресор. Ще бъде погледнато с добро око, ако България предложи жена. Отделен въпрос е, че досега винаги сме имали еврокомисар жена.

Ако предложим жена с добра компетентност, бихме могли да получим добър ресор. А и не става въпрос само за ресора, а и за йерархията в Европейската комисия. Там има изпълнителни вицепрезиденти, в самата Комисия има йерархия. Бихме могли и би трябвало да договаряме по-добър пост.     

-   Как ще се променят приоритетите и политиките в ЕС и в Еврокомисията през новия мандат? 

- След изборите в Европарламента се запази силното проевропейско мнозинство, но много се засили националният елемент, националистическите партии. Това неизбежно ще окаже влияние върху вземането на решения и ще доведе до промени в европейската политика. Очакваме основните теми, около които ще се изработва европейската политика, да са свързани с отбрана, конкурентоспособност, продължаване на Зелената сделка. Това ще бъдат темите, които ще се обсъждат. Като конкурентоспособност и отбрана са сравнително нови акценти.

- Ще успее ли при новите реалности Европа да се наложи като основен геополитически играч, да излезе от сянката на САЩ и Китай?

- ЕС е създаден като икономически проект - не за да има геополитическо влияние, а за да се подпомагат страните членки да изградят силна икономика. И това се е случило. 

ЕС към момента няма много силни геополитически инструменти, с които да въздейства. Разбира се, той е фактор в международната търговия, но по отношение на отбрана, сигурност тепърва ще се развива капацитет.

Трябва да сме реалисти. Никой не би трябвало да очаква, че ЕС ще е определящ, най-силен фактор в световната политика. Добре е да продължи досегашната линия - да се изгражда добра икономика на страните членки, добро качество на живот на гражданите, едно от най-високите в света. 

-  Ще може ли новото ръководство на ЕС да тушира растящите националистически и евроскептични настроения?  

-  До голяма степен тези тенденции са свързани с търсенето на политически дивиденти и алтернативи. Ако погледнем много обективно, самостоятелно нито една държава, дори най-силните, не може да се справи с големите предизвикателства - конкурентоспособност на икономиката, пандемии като ковид. Очевидно е, че ЕС, работейки заедно като съюз, може да постигне много повече, отколкото всяка страна поотделно. Въпреки това виждаме  националистически опити. Странно е, че голяма част от тях са свързани с миграционната политика, където нито една държава не може да се справи самостоятелно. Очевидно трябва да преболедуваме този етап. Дано той да не донесе големи вреди в Европа, защото разпадането на европейската интеграция ще постави всички страни в много по-неизгодна позиция. 

- Колко сериозна е миграционната опасност и как Европа ще се справи с нея? 

- Миграцията е факт и са нужни спешни действия за решаването на проблема. След войните в Близкия изток, Сирия, Афганистан европейската политика до голяма степен подпомагаше трафика на хора. А подобна политика не е добра.

Европа би трябвало да е отворена - винаги е имало мигранти, дори в най-спокойните времена има по около 100-150 хиляди нови мигранти, влизащи на Стария континент. Но е нужна промяна в миграционната политика. ЕС трябва да създава условия, особено в трудни региони, хората да останат там, а не да търсят спасителен път към Европа.

Така че за ЕС са много важни помощта за развитие, сътрудничеството, особено с африканските държави, откъдето най-вероятно ще е следващата голяма миграционна вълна. Живеем във век на комуникации, а Африка е континент, в който раждаемостта и бедността са изключително високи.

Европа не може да изгради непробиваеми стени, но може чрез сътрудничество да помогне за създаване на подходящи условия на живот в тези критични региони и да ограничи миграцията.

- В сърцето на Европа продължава войната в Украйна и дори се ожесточава. Мираж ли е спирането на сраженията в обозримо бъдеще?

- Войната в един момент ще свърши, най-вероятно това ще стане, като нито една от страните няма да е доволна от резултата. И това е справедливият начин войната да свърши, защото в противен случай това означава някой да има безапелационна победа. А това надали е реалистично. 

Помощта, която ЕС оказва на Украйна, трябва да продължи и в същото време трябва да се търсят решения, които безспорно ще наложат компромиси от двете страни. Нито Русия може да претендира за това, което е постигнала, та и повече, нито Украйна може да претендира, че може да се върне ситуацията отпреди няколко години. 

Най-вероятно този конфликт ще свърши, като се превърне в поредния замразен. Сигурно ще има непризнати държавни граници, но най-важното е да спре войната, да се прекрати избиването на хора. 

Крайното решение е очевидно - няма как една от двете страни да постигне огромна, пълна, безапелационна победа над другата и да я превземе. Очевидно трябва да се търси съгласие. А е много трудно две държави във война да седнат да преговарят и да се съгласят, че ще направят компромиси. Но точно тук е ролята на международната общност да ги принуди да го направят. 

- Има ли фаворит от двамата кандидати за Белия дом два месеца преди изборите в САЩ?                 

- Очевидно смяната на Джо Байдън с Камала Харис даде нова енергия на демократите и смени целия наратив. Основната критика към Байдън беше, че е много възрастен. Сега възрастният стана Тръмп.

Не е ясен изходът от тези избори. Очевидно от посланията, които дават, и от опита, който имаме с Тръмп като президент на САЩ, можем да направим извода, че за Европа ще е много по-добре да бъде избрана Камала Харис.

Но при всички случаи, който и да стане президент на САЩ,  Европа трябва да се готви за повече самостоятелност. Много дълго тя изцяло разчиташе на трансатлантическите отношения, особено в сферата на сигурността. Това, че ще има еврокомисар по сигурността, е движение в тази посока. Това ще е дълъг процес, при който в рамките на НАТО европейските държави би трябвало да могат да се координират и да си съдействат много по-добре. Тук има доста възможности, включително и за държави с развита военна индустрия като България. 

- Появи се информация, че г-жа Мария Габриел може да заеме висок пост в НАТО. Какъв шанс дава това на страната ни?

- Постът на заместник на генералния секретар на НАТО е много висок и влиятелен, особено в сегашния момент. Преди войната в Украйна НАТО като че ли търсеше себе си. Сега обаче стана очевидно, че този пакт е много важен за всички участници в него. Така че вторият пост след този на генералния секретар в НАТО е изключително важен. Стискам палци на г-жа Габриел да успее да се пребори.              

Визитка

Ивайло Калфин е вицепремиер последователно в правителствата на Сергей Станишев (2005-2009 г.) и Бойко Борисов (2014-2016 г.), съответно външен и социален министър. Бил е евродепутат. В момента е изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, основана през 1975 г., със седалище в Дъблин, Ирландия.