Изборите в Гренландия приключиха при огромен международен интерес. Какво следва от резултатите?

Опозиционната Демократическа партия ("Демократит") в Гренландия, спечели парламентарните избори на арктическия остров, които бяха произведени вчера при безпрецедентен интерес от страна на международната общност – от една страна заради заплахата за анексиране от американския президент Доналд Тръмп, а от друга страна - заради нарастващите призиви на жителите на острова за независимост от Дания, съобщиха Си Ен Ен и БТА.

Според последните официални резултати, публикувани днес, десноцентристката партия "Демократит", която се застъпва за по-плавен подход към независимостта, води с 29,9% от гласовете, изпреварвайки управляващата лява партия "Инуит атакатигит".

"Хората искат промяна... Искаме повече бизнес, който да финансира благосъстоянието ни", заяви лидерът на победилата партия Йенс-Фредерик Нилсен пред Ройтерс след обявяването на резултатите.

Кой ще управлява Гренландия?

Очаква се Нилсен да започне разговори с други партии, за да се опита да сформира коалиция.

"Основният ни фокус ще бъде политиката, за която сме избрани (от гласоподавателите), а след това ще трябва да разговаряме с другите партии, къде стоят те", каза Анна Вангенхайм, член на парламента на Гренландия от партия "Демокраатит”.

Гренландските и датските медийни експерти виждат като най-реална коалицията тази между партията на досегашния министър-председател Муте Егеде - "Инуит атакатагит", която се класира на трето място с 21%, и "Демократит", отбеляза американската телевизия Ен Би Си.

Левият коалиционен партньор в досегашната коалиция "Сиумут" зае четвърто място с 14,7%. Това е огромен спад в сравнение с предишните избори, когато двете формации в досега управлявалата коалиция спечелиха общо две трети от гласовете на избирателите, отбелязва Си Ен Ен.

Егеде заяви, че приема резултатите от изборите и с нетърпение очаква да чуе какво ще предложи победилата партия в преговорите за коалиция.

В същото време друга опозиционна партия - "Налерак" се класира втора с 24,5 % от гласовете.

Въпросът за независимостта на Гренландия и други местни проблеми

Всички доминиращи партии в Гренландия - датска автономна територия, богата на нефт и газ, са единодушни в желанието си за независимост от Дания. На почти всички избори, произвеждани през последните години политиците от арктическия остров обещаваха да предприемат стъпки за постигане на автономия, но никой от тях не предложи конкретен график, отбеляза Си Ен Ен.

Различията между партиите се крият в начина, по който те искат да бъде постигната независимостта. Докато партията победителка в настоящите избори "Демократит" е за плавен преход към независимост, то останалата на второ място партия "Налерак" настоява за по-бързо скъсване на връзките с Дания. Досега управлявалата партия "Инуит атакатагит" разглежда независимостта като дългосрочен проект, изискващ години на преговори с Дания и по-нататъшно икономическо развитие.

"Основната разлика между тях е, че за "Налерак" политическата независимост е основна цел, докато за "Демократит" тя е по-скоро крайна цел. Какъв подход към независимостта ще победи в крайна сметка, ще зависи от това дали "Демократит" ще реши да сформира коалиционно правителство и ако да - с коя партия", коментира Дуейн Райън Менезес, директор на базирания в Обединеното кралство мозъчен тръст "Полярна изследователска и политическа инициатива".

"Успехът на "Демократит” и "Налерак” показва, че мнозина в Гренландия може и да се стремят към независимост, но ги вълнуват също толкова много и социални въпроси като здравеопазване, грижи за децата, образование и заетост", добави той.

Кампанията на "Демократит" се фокусира върху местни въпроси като риболовните квоти, социалните услуги и образованието и призова за по-добри условия за бизнеса в страната, пише изданието "Юрактив".

"Не бива да строим къщата от комина надолу", заяви Йенс-Фредерик Нилсен, 33-годишният лидер на партията, която е част от датския Либерален алианс (ЕНП), пред обществената телевизия на Гренландия Ка Ен Ер, когато във вторник вечерта бяха публикувани първите резултати.

Апетитите на САЩ към Гренландия

Досегашният министър-председател на Гренландия Мюте Егеде свика предсрочни избори през февруари на фона на коментарите на Тръмп, че придобиването на острова е жизненоважно за интересите на САЩ.

"Намираме се в средата на сериозен период. Време, което никога не сме преживявали в нашата страна", заяви тогава той в публикация във "Фейсбук".

Идеята на Тръмп за анексиране на територията насочи международно внимание върху Гренландия и повдигна въпроси за бъдещата сигурност на острова, на фона на борбата между САЩ, Русия и Китай за влияние в Арктика.

Говорейки за Гренландия в речта си пред Конгреса миналата седмица Тръмп каза: "Мисля, че така или иначе ще я получим", разпалвайки отново страховете, че Съединените щати, които вече разполагат с военна база в Полярния кръг в далечния северозападен край на острова, ще се опитат да го завладеят със сила или икономическа принуда.

Анализаторите твърдят, че агресивната позиция на американския президент всъщност е предоставила на арктическата територия повече възможности за преговори с Дания и е дала тласък на движението за независимост.

Лидерът на "Демократит" Нилсен е яростен критик на искането на Тръмп да купи арктическия остров. Той категорично заяви, че страната му "не се продава". "Ние не искаме да бъдем американци. Не, не искаме да бъдем датчани. Искаме да бъдем гренландци. И искаме да имаме собствена независимост в бъдеще. Искаме да изградим собствената си държава сами", подчерта той.

Министър-председателят в оставка каза същото преди и след като американският президент обеща да направи гренландците богати, ако се присъединят към САЩ в навечерието на изборите, припомни британското издание "Телеграф".

Политическите партии на острова побързаха да прокарат законопроект, забраняващ чуждестранните дарения, на фона на опасенията, че САЩ ще се опитат да повлияят на вота в полуавтономната територия с население от 57 000 души.

Преди изборите датският вестник "Политикен" съобщи, че консулството на САЩ в столицата Нуук се е свързало с всички лидери на гренландски партии, за да разбере мнението им за Америка.

"Смятам, че това е опит за намеса в изборите в Гренландия, където консулството може да се опита да повлияе на партиите да бъдат по-отворени към САЩ. Не смятам, че е подходящо точно преди избори да се опитваме да влияем, особено като се има предвид реториката от страна на САЩ", заяви Нилсен, като подчерта, че е отклонил поканата.

Но Белият дом може би е намерил сродна душа в лицето на "Налерак", отбеляза Ен Би Си. Инфлуенсърът в социалните мрежи и кандидат за депутат от "Налерак" Купанук Олсен заяви по-рано пред Ройтерс, че "силно вярва, че целият този интерес от страна на Тръмп и останалия свят определено ускорява процеса на нашата независимост в пъти".

"Голямата победа на партията "Налерак" ще се разглежда като победа на Доналд Тръмп", добави Йон Рабек-Клеменсен, доцент в Датския кралски колеж по отбрана, пред Ен Би Си.

Въпреки че огромното мнозинство от гренландците подкрепят независимостта, те продължават да се противопоставят на намеренията на Тръмп, показва проучване от януари, поръчано от датския вестник "Берлингске" и гренландския всекидневник "Сермицяк".

Според анализаторите обаче посланията за независимост и на двете партии могат да създадат възможност за по-голямо влияние на САЩ.

Дания управлява Гренландия като колония до 1953 г., когато островът получава по-големи правомощия за самоуправление. След това, през 2009 г., той доби повече правомощия в областта на минералните ресурси, полицията и съдилищата. Копенхаген обаче все още контролира сигурността, отбраната, външните работи и паричната политика. Гренландия също така се възползва от членството на Дания в Европейския съюз и НАТО, отбеляза Си Ен Ен.

Въпреки че гренландските политици многократно са давали сигнали, че не се интересуват от анексиране, те са отворени за сделки със Съединените щати за добив на редкоземни метали, разширяване на туризма, по-силни дипломатически връзки и други инвестиции.

Копенхаген от своя страна категорично се противопостави на желанията на Тръмп за анексиране на Гренландия и дори промени дизайна на кралския герб, за да даде по-голяма тежест на полярната мечка, представляваща арктическия остров. Проучване от януари, поръчано от датски и гренландски вестници, установи, че 85 % от гренландците не искат да станат част от САЩ, а почти половината от тях смятат, че интересът на Тръмп е заплаха, съобщи Ройтерс.

"Твърдо вярвам, че много скоро ще започнем да водим живот, който се основава повече на това, което сме, на нашата култура, на нашия собствен език, и ще започнем да създаваме правила, основани на нас, а не на Дания", заяви кандидатът от "Налерак” Купанук Олсен пред Ройтерс.

Какво означава резултатът от изборите за отношенията с властите в Дания?

Изборите в Гренландия никога не са били следени по-внимателно в Дания, отколкото през тази година, заяви политическият анализатор Йенс Рингберг пред датската телевизия Де Ер. Според него този интерес до голяма степен е бил насочен към "Налерак”.

"Имаше огромен интерес към това как ще се развият нещата конкретно за "Налерак", отбеляза Рингберг.

Въпреки че формацията получи добър резултат, като увеличи повече от два пъти своя дял от гласовете до 24,5 %, стабилната позиция на другите партии ще бъде приветствана в Копенхаген, смята анализаторът. "Ще има облекчение, че редица партии - традиционните - все още получават значителен дял от гласовете. Те също искат независимост, но предпочитат постепенен подход", казва той. "И ще има облекчение, че "Налерак" не е спечелила много повече гласове", добави анализаторът.

Ая Хемниц - един от двамата гренландски депутати в датския парламент и представителка на досега управлявалата партия в Гренландия "Инуит атакатигит" - заяви пред Де Ер, че вижда предпазлив потенциал за сътрудничество с "Демократит" поради необходимостта от стабилност. "Мисля, че е твърде рано да се каже, а и като член на Фолкетинга (датския парламент - б.ред.) не мисля, че е моя работа да се намесвам", заяви Хемниц.

"Има много хора, които подкрепят политиката за бързо постигане на независимост, но също така мисля, че много хора признават, че "Демократит" е много по-категорична от някои от другите големи партии в желанието си да забави малко нещата, когато става въпрос за независимост", казва тя пред Де Ер.

Министър-председателката на Дания Мете Фредериксен от своя страна заяви, че "датското правителство ще изчака резултата от преговорите, които се провеждат в момента в Гренландия". "Но ние очакваме с нетърпение да работим със следващото правителство на Гренландия", отбеляза тя.