Вход
15 Октомври, 18:44 0 Днес не изпратихме само легендата Кирил Маричков! Нито най-романтичната ера от българския рок. Нито просто неговия патриарх. Нещо огромно се откъсна от центъра на София. Тръгна си заедно с ковчега на великана. Завинаги! 
Стотици, вероятно и повече се простиха днес с легендата фото БГНЕС
Напусна ни духът на едно поколение, чието олицетворение беше Маричков. Изпратихме го в църквата „Света София“. Там, на метри надолу по паветата – точно пред катедралата „Александър Невски“, е заснет незабравимият клип на „Щурците“ от първия им голям хит „Бяла тишина“. А на минутки пеша се намира красивата сграда на улица „Марин Дринов“, където е роден и живя до последния дъх Киро, както го наричаха и днес близки, колеги. Там беше светът на Маричков.
Семейството Маричкови благодари на хората
Мнозина може би знаят, но на „Оборище“ и съседните улици след Освобождението къщи вдига каймакът на нацията, чиято част е и родът на Кирил Маричков. След преврата на 9 септември новите велможи – Георги Димитров, Тодор Живков и сие харесват квартала и се настаняват в разкошните къщи. Брутално, без да питат собствениците, които не са избягали на Запад, изчезнали безследно или пратени по незнайни села. Милиционер влиза да живее и в хола на Маричкови, но се оказва добра душа. Отклонихме се.
Орлин Горанов и Васко Кръпката заедно, за да изпратят своя приятел и колега
Кирил Маричков беше и остава символ на тези фамилии, оцелели някак по тези улици. И не просто крили се по стаите, но излезли, пели, рисували, проектирали, преподавали. Мнозина от тях доживели да застанат в първите редици на онова синьо море, което заливаше София в началото на демокрацията. И което обожаваше да пее „Аз не съм комунист“ заедно с Кирил Маричков.
Васил Найденов се прегръща с Милена
С легендата, „полетяла за миг“ от сцената там край реката, си тръгна и духът на това поколение. Приключи завинаги онази невинна, бурна и пълен с надежда младост на демокрацията ни. И остана леко неприятното чувство, че Маричков не докача своя свят. Или поне не пълната свобода, за която мечтаеше.
Ники Кънчев разплака мнозина с лична и емоционална реч в памет на Маричков
А другите нейни символи дойдоха да изпратят бащата на рока ни в последния му земен път.
На поклонението дойдоха четирима премиери
Иван Костов, Стефан Софиянски, Филип Димитров и проф. Николай Денков. Някои от тях станаха известни покрай митингите, на които той пееше и свиреше. С фамилията на Софиянски пък са комшии и имат обща съдба от улица „Марин Дринов“.
Стефан Софиянски и дъщеря му Иван се поклониха пред своя съсед
На поклонението бяха всички бардове на площадите от онези романтични ранни години на 90-те, в които бяхме усмихнати, уверени, а хубавото уж идваше ей сега. Васил Найденов, Васко Кръпката, Милена, „Сигнал“, „Ахат“, Васко Гюров, кой ли не. Естрадните величия като Богдана Караджова, Данчето Христова и братя Аргирови се прегръща със заклети рокаджии. Няма да ги изброявам.
Катето Евро и Марта Вачкова чакат своя ред пред "Света София"
Сигурен съм, че който български музикант е имал и процент физическа възможност да дойде до храма, го е направил. Актьори, художници, популярни лица. И много, много обикновени граждани, чакащи смирено и тихо да изпратят човека, който даде една любов, една усмивка и една сълза на техния свят. Цитат от текст на „Щурците“, който ни беше припомнен
в много личната и емоционална реч на Ники Кънчев
пред изпълнилите църквата хора. Над един час множеството се прощаваше с Кирил Марчиков, пред чийто затворен ковчег беше поставена .китара, какво друго! А идваха нови и нови хора.
Там бяха синът му Кирил Маричков-младши, пристигнал от Италия, където работи и живее от години, половинката на музиканта Веселина, сестрата Люба.
Данчето Христова и Вежди Рашидов бяха сред присъстващите
Уви, не всички издържаха на емоциите, а и вероятно възрастта, като си тръгнаха по-рано. Сред тях и старият боен другар на легендата – Йордан Караджов, който беше изведен от своите колеги от „Сигнал“. Разбираемо, с Маричков имат толкова много истории заедно и Данчо трудно преживява раздалата!
Иван Лечев и половинката му. Китаристът беше свидетел на последните секунди на бате Киро, както го наричаха останалите от "Фондацията"
Трудно е да се сетя, а и не мога в момента, за толкова много ярки личности , събрали се да изпратят един свой приятел, колега, съкварталец или просто идол. Дали бяха стотици, 1000 или 1500, не е важно. Любовта към Киро Маричков се усещаше навсякъде. Дори по улиците от разотиващи се хора.
Академик Денков и Найо Тицин чакат на опашка пред църквата
Реших да обиколя квартала на „Щурецът“, да видя родния му дом, да изпия едно кафе отсреща. „Марин Дринов“ беше страшно тиха. А пред входа на Маричкови поставени цветя от признателните хора. 
Но пък в близката Докторска градина младите хора се бяха разположили на всеки метър, използвайки невероятното време за раздумка с приятели. Може би пък не съм прав за света на музиканта. Може би това беше родната махала, която Кирил Маричков искаше да види в последния си земен път.
