Кабинетът в шах: Всички на опашка за по-високи заплати, плашат и със стачки

Решението на новосформираното правителство да пише нов бюджет отприщи лавина от искания за по-високи заплати. Логично, синдикатите искат увеличение на доходите. Бизнесът пък натиска надолу. Само за няколко дни на главата на кабинета "Желязков" се стовариха доста претенции за ръст във възнаграждения в публичната сфера, които още повече ще раздуят липсите в бюджета. 

„Български пощи“ мислят за стачка

Федерация "Съобщения" към КТ "Подкрепа" започва подписка за провеждане на безсрочна ефективна стачка в "Български пощи". Целта е постигане на споразумение за нарастване на доходите на работещите с 20 на сто. В интерес на истината, това беше поискано с писмо от 22 ноември 2024 г.

На 21 януари обаче, на редовното заседание на Съвета за социално сътрудничество в дружеството, ръководството на "Български пощи" е предложило значително по-малко вдигане на заплатите от исканите 20%.

"Работещите в "Български пощи" са с едни от най-ниските заплати в страната", посочват от синдиката.

КНСБ натиска за 10% ръст на заплатите

Всеки момент КНСБ ще изпрати на правителството предложенията си, които настоява да залегнат в управленската му програма. Сред исканията на КНСБ е залагането в бюджета на поне 10 процента ръст на заплатите за 2025 година.

Синдикатът настоява да се разработи и приеме методология за официално измерване на заплатата за издръжка, а минималната и средната заплата по сектори да бъдат "отвързани" от средната работна заплата за страната и да бъдат "вързани" с тази за издръжка. 

Заплатата за издръжка, която КНСБ изчислява, по правило е по-висока от минималната. Към декември м.г. заплатата за издръжка на един работещо и само живеещо лице се увеличава с 20 лв. спрямо предходното тримесечие и с 36 лв. на годишна база и достига 1474 лв. нетно. За тричленно домакинство (двама работещи възрастни и дете до 14 години) необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота в края на миналата година е 2653 лв. На годишна база той нараства с 65 лв., а на тримесечна – с 37 лева.

Парите на МВР се пекат

Днес Министерството на вътрешните работи пусна за съгласуване промени в наредбата за заплатите в МВР, която да позволи увеличаване на възнагражденията във ведомството с общо 1.2 млрд. лв. Причината е, че миналата година с промяна в закона заплатите на работещите в МВР бяха обвързани със средната заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, която по данни на статистическия институт е 2296 лв.

Така възнаграждението за най-ниската младша изпълнителска длъжност ще стане 2296 лв., а най-ниската изпълнителска длъжност - 2755 лв.;

Пари за военните има, хора – не

Минималната основна месечна заплата за най-ниската длъжност на военнослужещите в Българската армия е в размер на 2296 лв. Заповедта за новите възнаграждения вече е подписана от министър Атанас Запрянов. 

 В същия размер е базата за определяне на основната месечна заплата за най-ниската длъжност на цивилните служители, работещи по трудово правоотношение в Българската армия и в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.

//

Според Закона за отбраната и Въоръжените сили базата за основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя ежегодно въз основа на средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година. 

По този начин на практика влиза в сила 30-процентното увеличение на възнагражденията в Българската армия. То ще бъде начислено и получено още със заплатите за януари.

Въпреки нелошите стартови заплати обаче кандидати за военнослужещи няма.

Бизнесът е гневен за минималната работна заплата

Бизнесът още е гневен на новата минимална заплата. Асоциацията на организациите на българските работодатели /АОБР/ иска преразглеждане на приложението на европейската директива за МРЗ, тъй като по думите им не е адекватно. Припомняме, че от нова година МРЗ е 1077 лева. При изчислението и обаче се взима само един-единствен индикатор вместо най-малко четири, както е записано в Директивата. При това отчитане се допуска грешка при измерване на съотношението на брутна средна заплата към основна минимална работна заплата. Тази грешка е в размер на 26 на сто, посочват от АОБР.