Вход
29 Януари, 15:38 0 От 2018 г. Службата по геодезия, картография и кадастър в Пловдив е настанена в просторно помещение на първия етаж в сградата до паметника на Съединението. Обслужването е по европейски - взимаш си номер от автомата и си мислиш, че бързо ще те извикат на едно от десетте гишета за работа с клиенти. Да, ама не! Новият дом на кадастъра и ред за работа не доведе до бързина в обслужването на пловдивчани. От десетте гишета само на две се подават документи, където са най-много чакащи, а на други три се получават. Останалите гишета не работят. Освен това на билета е отбелязано, че номерът му не отговаря на реда на повикване, така че се въоръжаваш с търпение. Тъй като вътре е шумно заради говорилнята, на която прилича чакалнята, където обикновено има най-малко 30 души, и може да не чуеш номера си, по-добре е да следиш указателното електронно табло.
Още за неволите пред гишетата на кадастъра разказва в свой сигнал до редакцията на в. „Марица“ и инж. Кирил Драганов.
„Няма по-щастлив гражданин от този, който е разбрал за „новите подобрени функции” в работата на някоя от общинските служби в собствения си град. Тези, които той без съмнение посещава в желанието да получи услуга, достойна за XXI век. Едно такова посещение в службата по геодезия и кадастър в стремеж да получиш желаната услуга далеч не успява да остави чувство, досущ като от творбата на Фридрих Шилер и неговата обединяваща братска “Ода на радостта”.
Изникват много въпроси при вида на почти “километричната” опашка, досущ като през 1995 година, с хора, чакащи в непроветривия и задушен салон на службата.
Кой реши да направи “инвентаризация” на системата едновременно с промените <210>? Защо отново няма информираност на гражданите? Защо за пореден път не е взето никакво адекватно решение за адаптиране на работата на службата в създадената ситуация? Защо не се взеха мерки за наличие на персонал по гишетата, а не да работят две за подаване - най-бавната част?
Хубаво е, когато назначаваме директори на общински предприятия, те да имат управленски опит, но не послушен такъв, а реален от частния сектор, където мениджмънтът на управлението е ежедневно предизвикателство. Хубаво е да имат опита да делегират права и задължения в общия обхват на дейността на службата, а не само по длъжностната характеристика. Удобството на “правилния” директор/мениджър е неудобство за гражданите, същите тези граждани, разчитащи на подобренията.
Не искам да съм на мястото на служителите на гишетата (макар и само две), които поемаха целия негативизъм на създалата се ситуация. Те не са виновни за липсата на управленско решение и далновидност при подготовка (ако е имало такава) за отразяване на предстоящите събития. Като доктор на науките, като инженер по управление на процеси ще кажа само: Малко е това, господа! Не се стараете достатъчно в услуга на гражданите. Следвайте примери, уважаеми, и така без съмнение и вие ще сте пример за тези след вас, за бъдещите поколения!
