Как беше спасен филиал „Икономика и управление” към УНСС в Хасково през 2000 – 2001 г.

Регионалният център за дистанционно обучение  (РЦДО) - Хасково е звено на Университета за национално и световно стопанство. В РЦДО – Хасково през 2008 година за първи път в страната по пилотен проект на Министерството на образованието, науката и младежта в държавно висше училище е осъществен прием на студенти в дистанционна форма на обучение в образователно-квалификационна степен “бакалавър” по държавна поръчка. Обучението се извършва по специалностите “Икономика”, "Мениджмънт и администрация” и „Счетоводство и контрол“. Освен в бакалавърска, РЦДО – Хасково приема студенти и в няколко специалности в магистърска форма на обучение.

Проф. Георги Янков, първият директор на филиала

Как филиал „Икономика и управление“ към УНСС в Хасково е спасен от закриване разказва първият му директор проф. Георги Янков. Текстът е част от новата му книга. 

Когато през януари 1999 г. бях назначен за директор на Центъра за изнесено обучение на УНСС в гр. Хасково  не можех да си представя през какви трудности и перипетии трябваше да се мине, за да се съхрани университетското образование в Хасковския регион.

   Но да започнем изложението подред. И така, след назначаването ми за директор една от основните задачи бе завършването на реконструкцията и обзавеждането на новия учебен корпус на бул. „България“ № 168. Сградата е предоставена безвъзмездно с Решение № 49 на Правителството на Виденов от 30 октомври 1995 г. за учебна база на университетското звено на УНСС в Хасково. В нейната основна реконструкция и след това в обзавеждането на аула, 18 аудитории, 2 компютърни кабинета, 2 езикови кабинет, библиотека, кафе и др. бяха вложени близо 500 хил. лв. – от фондация  „Хасковски университет“, община Хасково, дарения от граждани и собствени средства на изнесения център на УНСС. Особено внимание отделих на аулата, включително и при избора на цвета на банките. Осигурих целево дарение за нейното обзавеждане от пивоварната „Астика“. При едно посещение във филиала ректорът на Пловдивския университет сподели, че те нямат такава аула.

   Новият учебен корпус открихме през октомври 1999 г. Със своята модерна сграда, наличието на 6 специалности (редовно и задочно) и над 1100 студенти, през учебната 1999/2000 г. университетското звено в Хасково си беше един малък университет. Но тепърва предстояха големи премеждия в неговата съдба.

   През 1999 г. и 2000 г. имаше сериозни настроения в Министерството на образованието и науката, както и в публичното пространство, за закриване на многото изнесени центрове на университетите в България. Фактически петте изнесени центрове на УНСС – в Хасково, Враца, Монтана, Ловеч и Силистра, бяха в процедура на закриване. За учебната 2000/2001 г. в тях не бе предвиден прием на студенти. Единственият легитимен начин да бъде съхранено университетското бучение в Хасково при действащия тогава Закон за висшето образование виждах в откриването на филиал на УНСС и неговата акредитация. Поради което през 2000 г. под мое ръководство бе разработен „Проект за откриване на филиал „Икономика и управление“ към УНСС в гр. Хасково (със статут на юридическо лице) на мястото на Центъра за изнесено обучение към УНСС в гр. Хасково”.

   Проектът е приет от Академичния съвет на УНСС на 20 декември 2000 г. и на 19 февруари 2001 г. подадохме Заявление до председателя на Националната агенция за оценяване и акредитация за откриване на процедура за неговото оценяване. След близо четири месеца проучване, включително и посещение на Експертна комисия в Хасково, на 21 юни 2001 г. Акредитационният съвет на НАОА даде положителна оценка на „Проекта“ по всички критерии и показатели: учебна документация, академичен състав, материална база и финансиране, регионални и обществени потребности и др. Акредитацията предвиждаше образователен капацитет с първоначален прием от 360 студенти по 6 специалности: „Счетоводство и контрол”, „Финанси”, „Публична администрация”, „Стопанско управление”, „Икономика на индустрията”  и „Аграрна икономика”.

   Хасковският филиал е първият и единствен от тогавашните центрове за изнесено обучение в страната, който бе преобразуван успешно във филиал и получи акредитация.

   Смятах, че с получаването на акредитацията основните трудности по съхраняването на университетското образование в Хасково са преодолени, но се оказа, че най-големите трудности и перипетии тепърва предстояха. Според Закона за висшето образование, за да бъде завършена процедурата е необходимо Министерският съвет, на основата на получената акредитация, да приеме постановление за откриването на филиала. В този дух бяха изпратени писма от председателя на НАОА и ректора на УНСС до министъра на образованието и науката с препоръка за внасяне в МС.

   Но не оставих нещата на самотек. Проведох няколко разговора и срещи със зам.-министъра на образованието и науката д-р Анастас Герджиков, в чийто ресор бе висшето образование. Направи ми впечатление на уравновесен и балансиран човек и учен, уважаващ аргументите (между впрочем именно той е превел „Политикá“ на Аристотел, впоследствие е професор и два мандата ректор на СУ „Св. Климент Охридски”). Останах с впечатление, че след като са изпълнени всички изисквания на ЗВО, той подкрепя приемането на постановление за неговото откриване. На 30 юли 2001 г. написах едно предизвикателно писмо до народните представители от 29 МИР – Хасково, което завършва по следния начин: „Но струва ми се неестествено аз – университетският преподавател, да убеждавам Вас – народните представители, че утвърждаването на филиала е главно в интерес на региона“.

Активно се включиха в подкрепа за приемане на постановлението депутатите от НДСВ Милена Паунова, Господин Чонков, Валентин Церовски и Димчо Димчев, които пишат до министъра на образованието и науката: „Молим писмено да ни уведомите за предприетите от Вас действия“.

   Въпреки положителната акредитация и предприетите дейности, на заседанието на МС в началото на октомври 2001 г. приемането на постановлението е отложено по „финансови съображения“. Струва ми се, че определена роля изиграха и негативните настроения срещу изнесените звена на университетите. Останахме като „попарени“, но не „скръстихме ръце“. 

   Месеците октомври и ноември 2001 г. бяха изпълнени с много напрежение. Във филиала приехме студенти, които не можеха да се запишат. Това породи тревога в самите тях. Отново проведох разговор със зам.-министъра д-р Герджиков, с депутати, министри и др. С ректора на УНСС проф. Камен Миркович написахме „Финансова обосновка за откриване на филиал „Икономика и управление“ към УНСС в гр. Хасково”, в която аргументирано доказахме, че филиалът разчита на собствени източници на финансиране.

   По едно време имах чувството, че само аз вярвам в довеждането на делото до успешен край. Много колеги ми задаваха въпроса: „Защо полагаш толкова големи усилия и губиш време за това начинание?“ На което отговарях: „Аз съм от Хасковския край, а това за мен има значение“. В нашето егоистично време на мнозина подобен отговор може да се стори сантиментален, но той отразява вярно обстоятелствата. Освен това имах навика захвана ли се с една работа, да я доведа до край. В крайна сметка справедливостта трябваше да възтържествува. 

   Най-после на 14 декември 2001 г. беше прието Постановление № 283 на Министерския съвет за откриване на филиал „Икономика и управление“ със седалище гр. Хасково в структурата на УНСС – София. Бързо записахме приетите студенти, претръпнали от очаквания и след няколко дни (малко преди Коледа) открихме академичната година. Между другото единственият държавник, която ни поздрави по този повод, бе министър–председателя Симеон Сакскобургготски. След близо 13 години, по време на удостояването на италианския посланик д-р Джан Батиста Кампаньола със званието „почетен професор по политически науки на УНСС“ (предложението беше направено от мен), се случи моето място в президиума да е непосредствено до това на Симеон II. Обърнах се към него с думите: „Отдавна исках лично да ви благодаря, че Вашето правителство през 2001 г. прие постановление за откриването на филиал „Икономика и управление“ в Хасково, на който бях директор“. За мое голямо учудване той сподели: „Помня този случай. Беше много труден.“

   Връщайки се назад във времето смятам, че откриването на филиал „Икономика и управление“ в Хасково, както и създаването на катедра и специалност „Политология“ в УНСС, си струваха огромните усилия, които положих.

   Ако през 2001 г. не бяхме успели да акредитираме и да наложим приемането на постановление на Министерския съвет, филиалът в Хасково щеше да бъде закрит, подобно на останалите изнесени звена на УНСС във Враца, Монтана, Ловеч и Силистра (единствено във Враца университетското звено успя да се запази за известен период от време). И до днес университетското звено в Хасково продължава да функционира като Регионален център за дистанционно обучение.

Проф. д-р Георги Янков е основател и дългогодишен ръководител но катедра „Политология“ в УНСС. Директор на Центъра за политологични изследвания от 2019 г. Заслужил професор на УНСС (professor emeritus). През периода 1999 – 2005 г. е директор на филиал „Икономика и управление“ – гр. Хасково. По време на неговия мандат филиалът е акредитиран в НАОА, издадено е Постановление на Министерския съвет, открит е нов учебен корпус и студентски стол. По този начин е утвърдена важна университетска институция в родния край на автора.

Проф. Янков е автор на фундаменталните изследвания „Сравнителни политически системи. Исторически и съвременни политически системи“ (2021) и „Политологичната мисъл от древността до наши дни“ (трето издание, 2006), както и на първото по рода си рейтингово изследване „Най-успешните български министър-председатели (1879 – 2009)“ (трето издание, 2019).