Как и защо избухна исландският футбол? Ето отговора!

През септември 2003 г. Исландия играе с Германия и завършва 0:0 на националния стадион "Лаугардалсвьолур". Гостите бяха стигнали до финала на Световната купа 14 месеца по-рано, така, че резултатът принуди Германия да се замисли.

В Исландия​ радикална промяна бълбукаше точно под повърхността.

Моята визия беше да повиша нивото на треньорството и да запозная исландските треньори с чуждестранни експерти и треньори от по-високо ниво, казва Сиги Ейолфсон, бившият технически директор на KSÍ.

Ейолфсон беше на 29 години и завършваше кариерата си, когато през 2002 г. KSÍ го назначи за техен първи технически директор.

Задачите на Ейолфсон включват подобряване на качеството и количеството на исландските треньори. Той наследи много малко. Човекът, който преди това отговаряше за обучението на треньори, съчетаваше тази роля с постоянна преподавателска работа и управление на отбора до 21 години. Първата задача на Ейолфсон беше да доближи Исландия до нейните съседи чрез приемане на системата за лицензиране на УЕФА, която включва, в ред на нарастване на сложността, B, A и Pro лицензи.

Ейолфсон имаше чист лист, върху който да работи. „Трябваше да разработим курсове от нулата и да решим какво ще преподаваме на всяко ниво. Какво е важно да знаят исландските треньори, за да подобрят играта си?".

Той взе шаблона на УЕФА и го адаптира към нуждите на Исландия, като помни, че най-талантливите играчи трябва да бъдат подготвени да се преместят в чужбина. В резултат на това беше разработен холистичен подход. „Винаги съм смятал, че най-важното е да стигнеш до широките маси“, казва той.

KSÍ преодоля съпротивата на клубовете, прибягвайки до помощта на камшика. Системата за лицензиране на клубовете ги задължава да обучават своите треньори. Ако например шампионът Исландия нямаше лицензиран треньор, който да отговаря за отбора до 14 години, първият отбор нямаше да има право да защитава титлата си.

Първите исландски треньори завършиха курса на UEFA B в началото на 2004 г. До 2018 г. 669 исландци имаха лиценз UEFA B, 240 имаха лиценз UEFA A и 17 имаха лиценз UEFA Pro чрез връзките си с английската ФА.

Какво учат всички тези треньори? Отговорът горе-долу е: каквото искат. Има грубо изложение на плана на урока, но има много място за вариации.

KSÍ предлага рамка, без да е догматична. Този компромис се основава на две причини. Първият се основава на фраза, която Ейолфсон е чул като млад треньор: „Ако имате една и съща рецепта, винаги ще печете една и съща торта“. Един напълно централизиран процес ще доведе до хомогенни играчи. Ейолфсон обяснява: „Не искате да тренирате всички по един и същи начин, защото имате нужда от различни видове играчи, които могат да играят в различни системи. Трябва да има известна свобода в треньорското обучение. Ето защо треньорите не трябва да правят опреснителен курс в KSÍ. Те могат да отидат в чужбина, да наблюдават тренировка във футболен клуб и да говорят с треньори.

„Вярваме, че треньорите са независими“, казва той. „Ние не казваме на треньорите да правят едно и също нещо, защото имаме толкова малко играчи. Например - играчите под 17 години може да искат да играят като националния отбор, който обикновено играе 4-4-2, но играчите под 17 години може да нямат двама добри нападатели“.

Основният принцип е децата да бъдат привлечени от ранна възраст, да се засадят семената на страстта, които пораждат постоянство. Отвореното техническо обучение идва по-късно, както и специализацията. KSÍ насърчава децата да играят други спортове като хандбал, баскетбол или лека атлетика заедно с футбола, докато навършат 13 или 14 години. Арон Гунарсон играе хандбал за Þór Akureyri, когато е на 15 години и все още държи рекорда за най-млад голмайстор в исландската Първа дивизия. Нищо чудно, че може да хвърли топката от страничната линия в наказателното поле.

„Ние учим треньорите, че футболът трябва да бъде забавен през първите няколко години“, казва Ейолфсон. „Да не се вземаш прекалено на сериозно като треньор. Опитайте се да направите труенировката забавна, така че да очакват с нетърпение следващата. Не мислете за резултатите. Просто оставете всички да играят. Бъдете окуражаващи и позитивни. Включете родителите. И ще успеете, ако увеличите броя на децата в края на годината. Ако можете да вдъхнете вътрешна мотивация у децата, да ги заинтересувате и да дойдат на футбол, тогава сте свършили работата си.

Треньорите имат за цел да уловят въображението на децата с измамно неформални упражнения. В един клуб децата загряват с игра в стил "Индиана Джоунс" на тичане в кръг, използвайки само петите си. Те се насърчават да използват въображението си.

Такъв терен вече няма да намерите никъде в Исландия, всичко е зелена трева екстра качество.

Припомняме, че Исландия наброява 325 000 души. 

1. Исландските клубове редовно дават шанс на младите си футболисти да играят мъжки футбол 

Пример за това е най-популярният играч от островната страна - Ейдур Гудьонсен. Нападателят дебютира в елитната дивизия на страната си, когато е на 15 г. Същият сезон вкарва 7 гола в 17 мача. Според Ейолфсон той далеч не е единственият. 

Много често клубовете не стигат до такъв шанс, защото младите им състезатели още в ранна тийнейджърска възраст преминават в чуждестранни отбори. Доста скаути пътуват до Исландия и явно не е заради екзотиката на страната или за да събират студ.

В момента Исландия притежава 90 играчи, които играят в чужбина с професионални договори. 

Ейолфсон разсъждава върху вечния казус кога е най-добре даден футболист да отлита от дома. На каква възраст? И казва, че от опита си е стигнал до извода, че всеки играч трябва да се разглежда отделно. Няма как да се постави общ знаменател.

Половината от титулярите в националния отбор на Исландия на Евро 2016 са играли по-малко от един сезон в родния си шампионат. 

2. Всички треньори имат образование и лицензи

Спортното образование е задължително в Исландия, ако искате да работите като треньор. Дори когато става въпрос да ръководите най-малките. В Исландия почват да ритат на 5-6-годишна възраст. И да, имат условия за това.

3. Клубовете не селектират играчи в детска и юношеска възраст. Работят с това, което имат

Исландският футбол не започва с Гудьонсен и с фурора на Евро 2016. През 1984 г. Асгейр Сигурвинсон е определен за №1 в Бундеслигата, след като извежда с капитанската лента Щутгарт до титлата на Германия. Сигурвинсон е израснал на островчето Хеймаей. Л

Та Сигурвинсон е обличал екипа на местния Вестманея докато навърши 17 г. Градчето наброява 4200 души. Във Вестманея е израснал и един от най-добрите футболисти в историята на островната държава - Херман Хрейдарсон, записал 15 сезона в английския футбол.

Наистина е шокиращо, че такива големи имена в европейския футбол са излезли от градче с 4200 жители. Всяка година там се раждат между 35 и 50 деца. Замислете какъв е изборът. “Работим с това, което имаме. Не вземаме подрастващи от другаде, не търсим таланти”, казват във Вестманея.

Сиги Ейолфсон пише, че може да изреди 10 кадри на Вестманея, стигнали до професионални договори. Извън посочените. Пример - Акранес. Градът приютява едва 6000 души население. Но за 30 години оттам са тръгнали поне 30 професионални футболисти.

Сега разбрахте и защо Исландия напредна толкова много във футбола, че дори и нас ни е страх от техния национален отбор?