Какви са идеите на културния министър за излизане от кризата в сектора

„За мен културата винаги ще бъде изключително важна, едно от най-важните полета в развитието на нашата нация. Ще реагирам особено рязко винаги, когато видя нарушаване на законите“, категоричен бе министър Тодоров в началото на пресконференцията, която даде днес пред медиите и на която представи своята визия за излизане от кризата в културата. 
В обобщението на анализа си министър Тодоров посочи, че това, което се случва в момента, е резултат от погрома върху културата в последните 30 години. „Нека сме честни – проблемите в културата са от десетилетия. И това не са онези проблеми, които излизат в медиите около изборите, както забелязвам всеки път. Като служебен министър зная, че тогава е най-интересно да се изкарват проблеми в културата, а защо – защото и позитивните неща, и проблемите, следствията от тях, идват след много години. Това е разликата между културата и икономиката. Ето защо Министерството на културата е толкова важно и не разбирам защо през последните 10-15 години това министерство е било толкова игнорирано“, каза министър Тодоров.
„Една нация без култура е територия с някакви хора, които чакат някой друг да ги спасява“, посочи министър Тодоров, акцентирайки върху това, че културата е част от националната сигурност на една нация, затова и трябва да сме много внимателни, когато „се заиграваме“ с нея.  
Той поясни, че всеки един от разработените варианти за справяне с културната криза работи сам по себе си, но те са свързани с това в каква посока иска да поеме България политически – дали искаме дясно, центристко или ляво развитие в културата. Изборът ще бъде оставен на парламента в момента, когато се появи редовно правителство. 
Визията на министър Тодоров не е свързана с очертаните три различни пътя, а с онова, което трябва да се свърши, независимо от това кой път ще изберем.  
На първо място България все още няма Стратегия за развитие на културата. Министър Тодоров припомни, че ресорното министерство е правило опити в годините назад за приемането на такава стратегия, като обясни, че процесът е доста по-сложен от чисто административна гледна точка и това е регламентирано в приетата още през 2010 г. специална Методология за стратегическото планиране на Република България.
Той очерта важните според него теми, по които трябва да се работи в момента, дори преди приемането на стратегията и посоката, в която искаме културата да се развива занапред.  
В сценичните изкуства – промяна в Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) с промяна на философията на финансирането. Подготвен е законопроект, който ще бъде внесен в парламента в момента, в който той започне работа. 
Промяна за адекватно изчисление на работното време в културния сектор е следващото предложение, както и картографиране на България и стимулиране на развитието и на гостуванията на сценичните изкуства в регионите, където няма такива, тъй като голяма част от нацията ни няма достъп до сценични изкуства. 
В по-дългосрочен план министър Тодоров каза, че според него трябва да се направи разделение между художественото и административното ръководство на държавните културни институти. Министър Тодоров изрази съмнение, че някой може да даде пример в държава по света, където творческото, административното и финансовото ръководство са съсредоточени в един човек.  
В сектор „литература“ министър Тодоров посочи, че трябва да се подпомогне дигитализацията на библиотеките и да се създадат интерактивни кътове, за да могат да се привлекат и младите хора. Като добър пример министър Тодоров посочи общинската библиотека в Бургас, където това вече е направено.  
Спешно да се започнат преговори с университетите в чужбина за създаване на специалност „българистика“, е друго от предложенията на министър Тодоров, според когото идеята е да можем да превеждаме книги от български език. През месец май 2025 г. България ще бъде страна на фокус в Подгорица, Черна гора, на техния панаир на книгата, а нямаме книги на техния език, посочи министър Тодоров и зададе реторичния въпрос „Как искаме светът да знае тогава за нашите автори?“. 
В областта на музеите и галериите е необходима изцяло нова класификация, тъй като настоящата е фиктивна и неработеща, заяви министър Тодоров, давайки пример с броя и различните видове музеи, някои от които се подпомагат от държавата, а други - не. 
В археологията трябва изцяло да се промени програмата за финансиране, категоричен бе министър Тодоров, като разказа как към момента протичат сесиите за финансиране. Идеята му е да се премине към дългогодишен цикъл за финансиране в археологията и към категоризация на археологическите обекти съвместно с БАН, с определяне на национално значимите, които задължително трябва да бъдат финансирани. 
Разделяне на културния календар на Министерството на културата на две - Национален културен календар и Информативен културен календар, предложи още министър Тодоров. Така важните за страната ни събития в национален план ще бъдат приоритетно финансирани. За пример министър Тодоров даде балетния конкурс във Варна и трудностите при неговото възстановяване.  
Финансирането на фолклорните състави и техният статут бе друг проблем, посочен от министър Тодоров. Те трябва да станат регионални културни институти, за да могат да са по-видими, да изпълняват по-добре дейността си и да са по-добре финансирани, каза министър Тодоров.  
Необходимост от картографиране на сценичните пространства в България, картографиране на сградите на културното наследство, изготвяне на паспортизация на тези сгради са също задачи от спешен порядък според министър Тодоров.  
Като най-болезнени в сектор „култура“ теми министър Тодоров определи общо 4. По думите му е нужна пълна реформа в Министерство на културата. Например, Министерството на културата отговаря за медиите, а няма отдел, който да извършва тази дейност. Няма и отдел за дигитализация, а ПВУ е насочено основно към дигитализацията. Освен това следва да се направи прегрупиране на дирекциите по смисъла на тяхната дейност – сега, например, дирекцията, която отговаря за театрите и оперите, отговаря и за училищата по изкуствата и по културата. Или пък читалищата са в една дирекция с европейските проекти и международната дейност.  
За Национален фонд „Култура“ министър Тодоров също предлага промяна на модела на съуправление през промяна в ЗЗРК, с цел по-бързи и адекватни решения и избягване на конфликти на интереси. Да се създаде приоритетно финансиране за регистрираните професионални артисти и културни организации, предлага още министър Тодоров. „Идеята не е да покажем колко много хора или организации финансираме и да ги финансираме, така че нищо да не могат да направят. При недостиг на финансиране, нека финансираме по-малко на брой, но да ги финансираме с повече“, предложи министър Тодоров. Райониране на страната и приоритетно финансиране за регионите, в които има недостатъчно културни събития, е още една от необходимостите според културния министър. 
Министър Тодоров говори и за промяна в ЗЗРК за създаване на общинските фондове „Култура“, които и сега съществуват, но са пожелателни и това се оказва огромен проблем при въвеждането на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Според него трябва Национален фонд „Култура“ да подпомага общинските фондове „Култура“ с програма за съфинансиране  от НФК на проекти, одобрени от общинските фондове. Така, по думите му, държавата ще подпомага важните за общините събития. 
Министър Тодоров заяви, че може да продължи още много, но есенцията на това, което иска да каже, е следната: „Културата е в криза. Не от сега. Културата е в криза от много години“, завърши анализа си министър Тодоров. 
Всеки момент е важен! Последвайте ни в  и , за да сте в крак с темите на деня