Какво попречи на "Решителна победа" на Израел над Хамас и Хизбула

В рамките на една година Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ) започнаха - и не завършиха - две мащабни операции на два различни фронта. Първата беше в отговор на нападение на бойци на Хамас от Ивицата Газа срещу гранични територии, втората беше превантивен удар срещу инфраструктурата и системата за командване и контрол на "Хизбула" в Ливан. Тези войни бяха дебют на нова концепция за водене на бойни действия, разработена след неуспешния сблъсък с "Хизбула" през 2006 г. Концепцията носеше красноречивото име "Решителна победа". Тя предполагаше активни действия, разчитащи на въздушната мощ и предимствата на разузнаването за унищожаване на цялата военна инфраструктура на противника. Дебютът (въпреки че войните все още не са приключили) остави смесени впечатления: решителна победа за кратко време определено не беше възможна. Макар че в Ливан, където ЦАХАЛ постигна явно разузнавателно предимство, първият удар беше ефектен и ефективен. От друга страна, в Газа, където Израел си имаше работа с много по-слаб противник от "Хизбула", от самото начало нямаше ясно разузнавателно предимство и политическата цел на войната така и не беше постигната, съобщава Дир.бг. 

До 80-те години на миналия век ЦАХАЛ има дълга история на "решителни победи" над съседни враждебни държави. Враговете, загубили в пряка конфронтация, решиха да прибягнат до тактиката на прокси войната. Те вече не се сражават директно с ЦАХАЛ - а го правят с ръцете на групировки, които използват терористични методи в борбата си.

Поради тази причина Израел загуби възможността да използва ефективно основните си предимства в борбата: в огневата мощ, прецизните оръжия, маневреността, разузнаването и командването и контрола. В миналото танковите удари, подкрепени от въздушната мощ, са водели до краха на противостоящите на ЦАХАЛ редовни армии. Във войната срещу групировки, които използват терористични и ракетни атаки и по друг начин се укриват в бункери и тунели, традиционните методи не са толкова ефективни. Например според израелски източници по време на войната с "Хизбула" в Южен Ливан през 2006 г. предварително набелязаните цели за самолетите са се изчерпали след една седмица. Последвалите "импровизации" не са довели до пробив - и войната завършва с обиден за Израел пат.

Оттогава насам в израелското командване съжителстват две концепции. Първата е да се изгради надеждна отбрана, която да може да отблъсква вражески атаки. Въведени са в експлоатация батареи на системата за противоракетна отбрана "Железен купол". Тяхната задача е да намалят ефективността на атаките с неуправляеми ракети почти до нула. Разположени са и други системи за противовъздушна отбрана, които да противодействат на по-мощните управляеми ракети. Изградени са и системи за наблюдение (включително системи за автоматично наблюдение) по границите с Ливан и Газа, както и мрежа от малки военни бази. Всичко това има за цел да предотврати нападенията на малки групи терористи. След като те бъдат отблъснати, ЦАХАЛ трябва да нанася обезоръжаващи удари, принуждавайки противниците да се върнат към статуквото, без да им позволява да извлекат политически дивиденти.

Израел използва тази форма на борба срещу Хамас, който беше под обсада в Газа и разполагаше със сравнително скромни възможности. По време на кратката ескалация на войната с Хамас през 2021 г. ЦАХАЛ успя да избегне сухопътна операция: "Железният купол" прехвана значителна част от ракетите, изстрелвани от Газа - и бойците не успяха да пробият системата за противоракетна отбрана на Израел с масирани обстрели.

Втората концепция, разработена още преди 7 октомври 2023 г., има за цел да върне инициативата на ЦАХАЛ и да направи отново ефективни всичките му традиционни предимства. Израелското ръководство призна, че пасивната отбрана и възпирането са пътят към вероятното поражение, особено на ливанския фронт.

Този сценарий се е смятал за реалистичен, тъй като възможностите на "Хизбула", открито подкрепяна от Иран, не само далеч надхвърлят тези на "Хамас", но и имат потенциала да изтощят израелската противовъздушна отбрана и да поразяват военни и цивилни цели в страната в рамките на няколко седмици. На 7 октомври 2023 г. стана ясно, че Хамас също може да нанесе неприемливи щети на Израел - само че с методи, различни от тези на "Хизбула".

Нито въздушните сили, нито "Железен купол" могат да спечелят войната сами по себе си. Тактически успешните, но стратегически неуспешни сухопътни нахлувания в Газа през 2008 г. и 2014 г. показаха, че Израелските сили за отбрана просто не разполагат с необходимата система за бързо постигане на решителна победа.

Според новата оперативна концепция, на същата тази "Решителна победа", и "Хизбула", и Хамас се считат не просто за терористични групи, а за пълноценни "мрежови терористични ракетни армии".

За да им противодейства ефективно, ЦАХАЛ трябва да реализира предимства в областта на разузнаването, командването и контрола и прецизните оръжия. Израелските отбранителни сили, покупките на оръжие и гражданско-военните отношения в страната трябва да бъдат реформирани, така че военните да имат възможност бързо да унищожават всички скрити огневи позиции на Хамас или "Хизбула".

Първата задача на ЦАХАЛ и разузнавателните служби е била да създадат бази с хиляди цели в Ливан (и също така в Газа), така че самолетите и другите прецизни оръжейни системи да могат да поразяват цялата вражеска инфраструктура, преди тя да бъде използвана срещу Израел.

Естествено, "Хизбула" се смята за основния и най-опасен враг - не само заради собствените си възможности, но и защото зад нея стои Иран. Ясно е, че в случай на сблъсък в Ливан може да се стигне до директна размяна на удари с Техеран.

ЦАХАЛ и разузнавателните служби не са планирали да се ограничат със създаването на база данни за целите (и други вече известни трикове като пейджърите с взривни устройства): концепцията е да се създадат подразделения на ЦАХАЛ, които да се включат в сблъсъците със силите на групировките на терен, принуждавайки бойците да открият огневата си мощ и позиции - ракетни установки, тунели, мобилни части. Всички те трябва да бъдат незабавно идентифицирани от усъвършенстваните средства за наблюдение на бойното поле. След това такива цели трябва бързо да бъдат разпределени сред средствата за поразяване на сухопътните, въздушните и морските сили - и да бъдат разгромени. Според концепцията тези нови единици е трябвало да бъдат "с размерите на батальон (по-малко от хиляда души), но с огнева мощ като на дивизия (тактическо формирование с численост над 10 000 души)".

Подобна армия от нов тип би била много полезна за Израел в настоящата война, но тя не е била създадена навреме. Реализацията на концепцията през октомври 2023 г. е била в начален етап. Очевидно тя не е била напълно реализирана и през изминалата година. Неуспехът на израелското разузнаване в началото на войната (то не успя да разкрие плана на рейда на "Хамас", да разкрие натрупването и напредването на бойците) показа, че ръководството на ЦАХАЛ греши относно предимството си в познаването на врага. Нападението на бойците в южната част на Израел показа, че разузнаването, основано на автоматични системи за наблюдение и откриване, може да се провали срещу предприемчив враг.

Събитията от войната в Газа оставиха правителството на Бенямин Нетаняху без избор: възпирането вече не беше опция, просто беше необходима "решителна победа". Проблемът е, че Израел очевидно не беше готов да приложи стратегията. Освен това остава неясно как би могла да изглежда една израелска победа.

След нападението на 7 октомври израелският министър на отбраната Йоав Галант заяви, че операцията на ЦАХАЛ в ивицата Газа ще се състои от три етапа:

Унищожаване на инфраструктурата на Хамас. За да се постигнат това, сухопътните войски вероятно трябваше да навлязат в сектора и да заемат значителна част от територията му;

Фазата на "по-ниска интензивност" - елиминиране на огнища на съпротива. Вероятно е било планирано на този етап да бъдат освободени всички заложници;

 Последният етап - "освобождаване на Израел от отговорността за живота в ивицата Газа".

Първият етап беше осъществен в същия дух, както по време на предишните войни в Газа. Различен беше само мащабът. Бяха призовани рекорден брой резервисти и бяха извършени рекорден брой удари с огромни жертви. Използваните технологии включваха насочване и подбор с "изкуствен интелект", които се планираше да бъдат широко развити като част от концепцията за "решителна победа". Както твърдят критиците, това доведе единствено до увеличаване на "съпътстващите щети". Като цяло обаче първата фаза - окупирането на по-голямата част от сектора - не донесе победа, въпреки че ЦАХАЛ успя да намали военния потенциал на Хамас.

Втората фаза, както се очакваше, протича при трудни условия. Заложниците остават в ръцете на терористите, а Хамас продължава да оказва политически натиск върху Израел. Ситуацията се влошава и от натиска, който оказват и различни чуждестранни организации и държави (включително Западът, чиято подкрепа е важна за израелското правителство). Значителна част от обществото в самата страна също подкрепя примирието.

Военните успехи през втората фаза все още не са значителни. Подготвените позиции на Хамас (включително "метрото в Газа" - мрежата от тунели под територията, използвана от бойците за маневриране, щабове, оръжия и резерви) не са напълно унищожени. В районите, които преди това са били изцяло окупирани от ЦАХАЛ, в северната част на ивицата отново се появяват огнища на съпротива.

В тясна връзка с трудностите на втората фаза са и проблемите на третата: не е намерен начин за излизане от войната по начин, който радикално да подобри сигурността на Израел. Това не беше възможно в продължение на 15 години: всяка предишна операция в Газа (и в Южен Ливан) укрепваше политически противниците на ЦАХАЛ - Хамас и "Хизбула" - защото смисълът на тяхното съществуване е да се противопоставят активно на Израел. Дори тактическа загуба от страна на противниците не дава на "победилия" Израел дългосрочна почивка. Както показаха събитията от началото на октомври, изграждането на физически бариери - от огради и мрежа от военни бази до мощна противовъздушна отбрана - също не решава проблема за дълго. Палестинските и ливанските бойци прекарват времето, предоставено им от примирието, в измисляне на начини за преодоляване на тези бариери - и нападат отново.

Още в ранните етапи на операцията в Газа Израел се сблъска с необходимостта да се сражава на два фронта - "Хизбула", въпреки че не започна пълномащабна война, поддържаше напрежението по границата през цялата година. Организацията заяви, че ще се откаже от трансграничните атаки, ако Израел се съгласи на прекратяване на огъня с Хамас в Газа. От друга страна, Хамас продължи да се съпротивлява до голяма степен с надеждата за контраудар от страна на "Хизбула".

Израел реши да унищожи заплахата от "Хизбула", за да лиши "Хамас" от всякаква надежда за помощ. Мощният изпреварващ удар, който лиши ливанската групировка от почти цялото ѝ ръководство и голяма част от боеприпасите и оръжията ѝ, се основаваше на принципите, описани в концепцията за "решителна победа": бяха нанесени хиляди удари по цялата "целева банка", натрупана през годините.

Качеството на данните в тази база данни, ако се съди по резултатите, беше много по-добро, отколкото в Газа. "Хизбула" все още не е нанесла масиран ответен удар (Иран го направи вместо нея; нейните ракети все пак достигнаха Хайфа през нощта на 7 октомври).

Въпреки това далеч не е сигурно, че Израел е успял да намали военния потенциал на "Хизбула" достатъчно, за да извади групировката напълно от играта. За "решителна победа" вероятно ще са необходими дълбоки наземни набези в Ливан, за да се разкрият маскираните позиции на групировката, включително подземни такива, които са по-мащабни от "метрото в Газа".