Карлос Насар: Освен шампион трябва да съм за пример във всичко, защото стотици деца ми подражават

  23 Ноември, 10:37     0  

Макар и само на 20 години, Карлос Мей Насар вече е явление в родния спорт. С убедителната си победа на Олимпиадата в Париж и серията световни рекорди той върна респекта към българската школа по вдигане на тежести. Освен впечатляващи мускули притежава и неподражаема усмивка, което го превърна в кумир на стотици хлапета, които тръгнаха към залите с щанги. 

Карлос е син на българка и ливанец, но се доказа като патриот, отказвайки куп оферти да вдига за други държави. Макар да е израснал в Червен бряг, където на 26 август го обявиха за почетен гражданин, той е роден в Париж. Вероятно орисан да спечели и златото в категория до 89 кг на Игрите във френската столица. Направи го по безапелационен начин. В движението изхвърляне записи 180 кг, а световният рекорд от 224 кг в изхвърлянето му донесе и най-добър резултат на планетата в двубоя - 404 кг. Макар и с тежка травма на рамото, сега се готви да спечели титлата на Световното първенство в Бахрейн през декември, което ще го направи фаворит за спортист №1 на България за 2024 г.  Дойде наскоро в Пловдив, за да уважи турнира в памет на Милен Добрев - последния ни олимпийски шампион в щангите преди успеха на Насар. Спечели уверено първото място за трети път. Намери време и да гостува в студиото на "Марица Подкаст". 

- Карлос, дойде да участваш на турнира в памет на Милен Добрев, въпреки че се готвиш за световно първенство и лекуваш травма? 

- Най-вече дойдох от уважение на Милен Добрев, тъй като аз предната седмица бях на състезание в Германия. Следващата седмица отново съм на състезание, а по-следващата съм на световно първенство. И три дни след световното съм отново на състезание. С това искам да кажа, че програмата ми е много натоварена, но въпреки това България трябва да помни шампионите си. Именно Милен Добрев, като изключим мен, е последният ни олимпийски шампион и трябва да не се забравя успеха му, защото всеки, който разбира от спорт, знае колко е трудно да се качиш на почетната стълбичка на Олимпиадата, пък камо ли да чуеш българския химн и да зарадваш цял народ.

- Ти си в много трудна ситуация - от една страна, гониш форма за световното в Бахрейн, от друга, заради травмата на рамото трябва да се пазиш. Ще се справиш ли?

- Да, много е сложна ситуацията, но смятам, че ще се справя, тъй като малко хора знаят какво се случи след състезанието ми предната седмица в Германия. Аз там постигнах резултат от 180-220 кг. С конкуренцията се следим един друг и веднага след това петима мои съперници в категорията оттеглиха заявките си за световното първенство.

Лесна битка няма, но все пак една идея ще ми е по-лесно в Бахрейн, когато ги няма тези конкуренти. И това се случи именно защото в мирно време си държа барута сух. Намерил съм как да балансирам така нещата, че рамото ми да не се натоварва допълнително. Определено не мога да кажа, че тренирам пълноценно. Но 

засега поддържам добър резултат, без да съсипвам допълнително рамото си. 

И да може, дай боже, след световното първенство да направя една успешна операция и по най-бързия начин да се върна на подиума.

- Какъв период ще отнеме възстановяването и последващата рехабилитация, за да можеш да започнеш да водиш нормална подготовка? 

- Ще минат около 5-6 месеца, докато започна отново да тренирам с тежести. А точно кога вече ще мога да се върна на подиума, не се знае. Но моето тяло е доста адаптивно и мисля, че за световното другата година ще успея да се завърна.

- Знаем, че ти не се готвиш с националния отбор. Кажи няколко думи за твоя щаб, защото, в крайна сметка, голяма част от успехите ти се дължат най-вече на тези хора?  

- Моят екип е повече от страхотен - те работят за моето здраве и за моята форма, но също така и за моето настроение. Благодарение на тях се случи така, че да стана европейски и олимпийски шампион и, дай боже, след броени седмици да стана и световен шампион. И всичко това в една година, което 

наистина е много трудно за постигане.

Особено след Олимпиадата имаше голяма вълна от внимание към мен. Ходим с екипа ми къде ли не, обръщаме внимание на хората, които са ме подкрепяли. А това е много важно, тъй като трябва да могат да се нарадват на техния шампион, тъй като аз съм това, което съм, именно заради тях.

- С титлата в Париж ти поизлъска имиджа на родните щанги. Веднага след това обаче последваха разправиите във федерацията ни по вдигане на тежести. В крайна сметка, за неин президент беше избран Стефан Ботев. Ти би ли застанал зад него, след като твоят фаворит се отказа от борбата за шефския пост?

- Аз бих застанал зад всеки, който накара федерацията да работи и който не злоупотребява с уважението и името си, което се е случвало много пъти в нашата федерация. Президентът на БФВТ трябва да се избира не заради това кой е той, а заради това какво може да направи.

Вече щангистите толкова сме лъгани, включвам и себе си в това число, че е много трудно да повярват на някого. Вече всичко е в ръцете на Стефан Ботев, той е главата и лицето на нашия спорт. Макар и аз да мога много да помогна за имиджа на щангите, през миналата година се случиха скандали с подкупи, допинг, а всичко това кара хората, като чуят за вдигане на тежести по телевизията, и да сменят канала. 

- Сега ти си златното момче на щангите, което трябва да дърпа целия спорт напред. Готов ли си за такава отговорност?

- Аз се чувствам готов и правя всичко възможно. Не мога да се погледна отстрани и да кажа, че имам всичко нужно за това. Но смятам, че засега, нещата, които правя, са единствено и само за добро за нашия спорт в България. А не за федерация или за отделни личности. Българските щанги са с велики традиции и този спорт може да даде много на децата. Дай боже, някой ден и на моите.

- Като заговори за децата, на турнира в Пловдив имаше много подрастващи. Чух някои треньори, които казаха, че след като Карлос взе златото, има наплив към залите от деца, които искат да тренират вдигане на тежести. Как обаче да ги задържим?

- За тях е нужно да има условия и състезания, на които да участват и да бъдат забелязани. Но трябва да има и добър пример, който сме всички ние, които се занимаваме с този спорт професионално - аз, другите състезатели, треньорите, ръководството. Защото на никой няма да му стане приятно да види президента на федерацията си как се замесва в скандали с подкупи, злоупотреби и шуробаджанащина. И просто рано или късно децата се отказват.

- През ръцете ти минават тонове тежести всеки ден. Точно за това и вдигането на тежести е признат за един от най-тежките спортове. Но какво ти дава той?

- Колкото и да е труден този спорт, той дава много. Изключвам дори качествата, които изгражда - като дисциплина и уважение към съперника и по-опитните. Щангите правят децата по-здрави и силни. Това е спорт, в който можеш да получиш всичко необходимо за живота извън залата, а ако си постоянен, можеш да постигнеш и големи успехи. 

- А как може да се стигне до тези големи успехи?

- На първо място -  с личния пример от спортистите. В момента всички тези деца, които ги гледате в залата, гледат в мен, когато мина. И аз, ако сега направя някоя глупост, няма да се учудя някой от тях да я повтори. Но обратното също е валидно - когато аз направя нещо умно, благородно, нещо добро, те също ще го повторят. И така може би ще станем едно по-добро общество. 

- Доколко новите поколения са готови да понесат това, което понасяш ти и другите елитни спортисти като натоварвания и дисциплина?

- Надявам се, когато човек като мен излиза и показва пътя, по който трябва да се премине, децата да ме ползват като пример, защото аз много съм се лутал, преди да знам по кой път да поема. А пред тях вече има един успешен модел в мое лице.  

- Нека да поговорим малко и за българските щанги, но на клубно ниво. Какво знаеш за "Марица", все пак те бяха домакини на турнира в памет на Милен Добрев?

- Това е един от най-именитите клубове в страната. С традиции и история. Залата на славата е голяма и в нея личат имената на редица олимпийски шампиони - Асен Златев, Румен Александров. Въпреки трудностите и проблемите през годините този клуб продължава да бъде един от най-напредналите в България. 

- А доколко е силно вътрешното ни първенство? Колко клуба работят активно и произвеждат професионални щангисти?

- Може би има към 10 клуба, които наистина работят за високо спортно майсторство. И те съответно вадят щангисти, които успяват на международната сцена. Иначе общо отборите по вдигане на тежести у нас са над 50. 

- Знаем, че много бизнесмени ти помагат, за да можеш да се подготвяш по най-добрия начин. Може ли тези хора да помагат на родните щанги като спорт? 

- Определено е възможно. Обаче трябва, пак казвам, да станем по-добри като общество. Защото има една много вярна поговорка: 

Дори най-големият лъжец не обича да го лъжат 

Така че ние не може да сеем лъжи и да очакваме някой да бъде коректен с нас. Много пъти мои спонсори, като видят колко скандали има покрай нас, и се отказват. И тук дори не говоря за допинг историите, а за караниците в нашата федерация. Бизнесът просто не искат да имат нищо общо с такива хора.

- Точно за това попитах в началото на разговора ни дали би подкрепил Стефан Ботев като президент на федерацията? 

- Важно е човекът, който заставя начело на федерацията, да работи и да организира процесите. Важното е, че станаха много промени в нашата федерация и според мен се изчистиха потенциалните методи за кражба. Ние сме с огромен потенциал и човек с правилна визия за нашата федерация може да я превърне в най-добрата у нас.

И вече остава само да спечелим най-много титли. Макар бюджетът, който имахме за олимпийската подготовка, да беше 10 пъти по-малък спрямо други спортове, ние имаме доста добро представяне на тази олимпиада. С около милион и половина лева сме направили олимпийски шампион. Имаме и доста европейски медалисти и сега на световното също съм сигурен, че ще сме сред най-добрите. 

- Ти вече си име, номер едно в света. Усещаш ли обаче имиджа на България като сила на международната сцена? 

- В моята категория определено моите противници не ми се радват, като видят, че ще участвам. Много лош съперник съм, така да го кажа. Така че определено уважението към нас започва да се връща. Не мога да кажа, за съжаление, че е така и в другите категории. Но пък добра новина е, че имаме доста талантливи деца, които, дай боже, след няколко години да ги видим на големия подиум. Но засега много трудно е да се върнат тези времена, когато сме били истински титани в този спорт. Но определено не е невъзможно да се върнем на върха.

- Какво очакваш от предстоящото Световно първенство в Бахрейн, където отиваш като олимпийски шампион?

- На световното първенство отново ще има силни кандидати, тъй като аз съм в  категорията с най-много участници. По принцип казват, че световно първенство след олимпийски игри е много слабо. Но все пак трябва да се има предвид, че за Игрите квота взимат едва 12 души. Но над 40 души не успяха да стигнат до Париж, така че тяхната цел отдавна е световното първенство и те се готвят вече месеци активно за него и знам, че определено няма да е лесно.

Но смятам, че ще се справя с конкуренцията. Бих искал да го кажа по-категорично, но преди, когато обещавах по-категорично, не ми се зарадваха много аудиторията и феновете, затова този път ще говоря малко по-спокойно. Иначе, ако говори другото ми "аз", казвам, че ще спечеля на 100% златен медал.

  Започнал с шах и рисуване, но искал повече адреналин

 

Карлос Насар е роден спортист и спокойно днес можеше да е успешен футболист, гимнастик или лекоатлет. Пробвал се е в много спортове, но щангите легнали на сърцето му. Родният му баща Хасан е ливанец, но се разделя с майка му Поля, когато тримата им синове, родени в Париж, са съвсем малки. Карлос е средният от братята. Майка му се връща в родния си Червен бряг, където в отглеждането на децата ѝ помагат нейните родители Лазар и Мая. Всъщност Поля се надявала второто ѝ дете да е момиче и да го кръсти на майка си. Когато се оказва момче, му дават името на атрактивния тенисист Карлос Моя. В чест на баба му Мая добавят Май и така бъдещият щангист по паспорт е с две имена - Карлос Май. Прохожда още на 11 месеца, като дете е много палаво и енергично. Заедно с братята си Лазар и Иван първо започват да се занимават с рисуване и шахмат. „И двамата рисуваха хубаво, а по шаха Карлос се запали покрай брат си. Но докато на Лазар си му беше в сърцето и в кръвта, при Карлос не пламна искрата. Още тогава разбрах, че Карлос не може да преживява загубата. Иска на всяка цена да е №1. Затова жертва всичко и дава най-добри резултати“, разказва Поля в едно от своите интервюта. Първо тренирал лека атлетика, но после се прехвърлил в съседната зала при щангистите.

 "Има нужда от висок адреналин и този спорт му го носи, макар че в началото бяхме против, защото е тежък и води до много травми“, обяснява майка му.

Изключителният му талант е открит от неговия треньор и ментор Илиян Илиев, когото Насар нарича свой втори баща. 

„Той даваше лични средства, време, нерви, възпитаваше го - изрежда Поля. - Беше му приятел, родител. Вложи всичко, което знае и може, в Карлос. Имаше изключително сърце за спорта. Още при първата тренировка треньорът му беше изумен, че попива всичко и изпълнява и затова му се получаваха нещата. Не ни е искал абсолютно никакви средства, той го водеше и прибираше от състезанията, защото аз работех и нямаше как да пътувам. Илиян дори водеше Карлос да обядва, да вечеря, защото нямахме възможност да готвим за спортист. Не сме богати, съвсем обикновени хора сме и синът ми дължи всичко на Илиян. Като сравнение мога да кажа, че за Лазар трябваше да плащаме участия по турнири и онлайн уроци в шаха, а там конкуренцията е огромна и просто не издържахме финансово.“   

На 2 декември 2021 г. Насар се готви сам на Белмекен заради неразбирателства с националния селекционер Иван Иванов и сътресенията във федерацията. 57-годишният Илиев пали колата и тръгва, но обърква пътя и се обажда за помощ на възпитаника си. Когато Карлос намира треньора си, той е починал, покосен от инфаркт. Поля е благодарна за присъствието в живота си на своя втори съпруг Пламен, когото Карлос приема като баща и наставник: „В негово лице имаше рамо, на което да се облегне след тази загуба".

 

Гимнастичката Магдалина пленява сърцето му

Карлос Насар вече често може да бъде забелязан на състезания по художествена гимнастика. Виновницата за това е състезателката от националния ансамбъл Магдалина Миневска. Връзката им започва непосредствено преди Световното първенство по вдигане на тежести в Богота през декември 2022 г. "Бяхме заедно на лагер на Белмекен. Аз предприех запознанството. Не се влюбвам само в лицето ѝ, а в душата. Смятам, че тя е и красива, и с красива душа", признава световният рекордьор. Твърди, че гимнастичката е пленила сърцето му и с характер. "Излъчва нежност и чистота, които трябва да има една жена. Невинността в погледа ѝ, което за мен е важно в едно момиче", откровен е Насар.

 

Фен е на ЦСКА и Стоичков, първата му премия е от сектор Г

Карлос Насар е запален фен на футболния ЦСКА. Често може да бъде видян в компанията на тарторите на "червената" агитка, начело с Иван Велчев - Кюстендилеца. Понякога щангистът слага и подарената му фланелка с №10.  

"Първата премия ми е от агитката на ЦСКА. Още бях малко момче - те забелязаха моите успехи и като се виждахме по мачове, наистина доста ми се радваха и решиха да ме наградят - споделя Карлос откога тръгва връзката му с "армейците". - Бил съм част от сектор Г. ЦСКА е отбор с личности, отбор с традиции, отбор с любов към спорта и лесно печелят сърцето ти. Наистина са достойни за уважение. Така и аз - като малко дете, като посетих първия си мач, успяха да спечелят и моето сърце", твърди Насар. А на въпрос коя е най-голямата футболна личност от историята на ЦСКА, която го е вдъхновявала като спортист, той е категоричен: "Христо Стоичков!".

 

Къса сухожилие, хващат го с амфетамини

Карлос Насар е минал през доста премеждия, докато стигне до олимпийския връх в Париж. Треньорите му са в шок, когато срязва ахилесовото сухожилие на счупена мивка в Дианабад. Случва на хирург - в лицето на д-р Евгени Нешев - който прави успешна операция.  Кондиционният треньор от Червен бряг Виктор Нинов пък му помага много при раздвижването, макар че Карлос започва да тренира още в болницата. 

Най-конфузната история, в която Насар се забърква, е през лятото на 2022-ра. Тогава той е зад волана, но полицаи го спират след гонка край Поморие. Пробата му се оказва положителна за амфетамини и метамфетамини. "Карлос се срамуваше от постъпката си, трудно му беше първите няколко седмици да застане и да каже, че е сбъркал, и то пред цяла България, изцяло да си поеме последствията и да се изправи. Той служи като предупреждение към другите - не смесвайте смелостта с глупостта“, разказва по-късно майка му.

Сега му предстои сложна операция на рамото.  Диагнозата е скъсан лабрум и разкъсано сухожилие в рамото и оттам разкъсване на мускула. "Ще се оперирам след световното, на 21 декември.  Може би около 5-6 месеца трябва да се възстановявам. Такава е процедурата. Искам рамото ми да е както преди и да се пазим за следващите олимпийски игри", заявява Насар.

 

Автори: Станимир Кронев

Кирил Донев