Катя Стайкова: Работодателите са най-доволни от непалците, много са изпълнителни

- До каква степен индустриалните предприятия в Тракия икономическа зона разчитат на внос на работна ръка?  

- В Тракия икономическа зона от 6 години се ползва възможността, която държавата предостави за внос на работна ръка от трети страни. Първите, които бяха наети, са бесарабски българи. Има от Украйна, от Молдова, както и граждани на Русия. В момента са много актуални работници от Узбекистан и от Непал. Голяма част от работодателите са доволни от тях. Някои от фирмите обаче имат забележки към узбекистанците, други не, но явно това зависи както от фирмата посредник, която ги наема, така и от компетенциите на работниците. Специално за непалците рядко има забележки и ги хвалят като изключително изпълнителни. 

Някои работодатели разчитат на 20 и 30 процента чужденци, което  е и таван при наемането на персонал от страни извън Европа. Договорите с работниците, които идват от по-близки до България държави, се сключват както с българите. Обикновено са краткосрочни, но ако някой иска да освободи даден работник, също е в сила едномесечното предизвестие. Когато се касае за хора от Непал и по принцип от азиатския пазар, самите работодатели предпочитат  да сключват по-дългосрочни договори, например за 3 години. За този период процедурите по наемане отнемат повече време - около 5-6 месеца са необходими, докато хората бъдат докарани в България.

- Как се преодолява езиковата бариера с чуждите работници?

- С работниците от по-близките до нас държави комуникацията обикновено е на руски език, а тези, които идват от азиатския пазар, някои знаят английски език. Обучението при тях се провежда също на английски език, но както се шегуваше един от работодателите ​- имаме четири езика, които ползваме - две ръце и два крака.

-  На каква средна възраст са хората, които се наемат отвън?

- За възрастта не мога да кажа. За строителството, естествено, са повечето мъже, но в производството има и жени. Жени се предпочитат и за чистене на производствени площи.

- Как са устроени битово "вносните" работници? 

- Работодателят е длъжен да спазва Закона за трудовата миграция и да им осигури покрив над главата. Обикновено им се наемат квартири в различни части на града или околностите, в зависимост от това в коя от петте подзони на ТИЗ работят. Осигурява им се и служебен транспорт до работните места. Те ползват и всички социални придобивки, които получават българските работници. Това, за което и създателят на ТИЗ инж. Пламен Панчев се надява, е един ден да имаме жп ринг, който да е градското метро на Пловдив, защото реално под земята не можем да построим. За целта е необходимо държавата, общината и бизнесът да имат това желание и тази визия. Така ще можем реално да освободим и пътищата на Пловдив, да намалим и замърсяването в града.  Другият вариант е в самите подзони да се изграждат сателитни градчета с необходимата инфраструктура, така че да се предоставя качествен живот на тези хора.

- С наемането на чужденци решава ли се проблемът с дефицита на квалифицирани кадри?

- Това беше замисълът в началото. От доста време обаче правим опит да се случи преквалификация на пазара на труда в България. Тоест децата, които тепърва ще учат, да получават професионално образование. Искаме да ориентираме тези ученици към производствените процеси, за да получат и технически умения. А че имаме нужда от технически кадри, сме категорични както ние, от Тракия икономическа зона, така и от всички работодателски организации. И както неведнъж съм казвала, е необходимо обществото да си промени стереотипите и манталитета, както и мисленето, че работата в производството е тежка и мръсна, както беше някога в заводите.