- Г-н Вътев, подготвя се закон за фиксирани надценки на 22 стоки от първа необходимост по магазините. Как гледате на идеята?
- Не я виждам! Спрямо кои цени?
- Спрямо тези, които производителят дава на фактура вероятно. Друга не знам как ще се докаже.
- Вижте, не може да се фиксират цени или надценки. Нужно е да се направят няколко други неща. Първо, търговските вериги нямат право на обратно фактуриране. Второ, не може надценката да е различна за един вид стока с едно и също качество. Давам пример с ябълки - български и италиански. Не трябва да се поставя надценка, която е по-висока от най-ниската договорена с когото и да е било. Иначе се изкривява пазарът брутално. Ябълки, които се купуват на 80 стотинки, се продават на 8 лева. Това колко процента надценка е? И изведнъж нашите ябълки стават по-скъпи от италианските. Третото нещо - не може всяка година да се иска подобряване на търговските условия в полза на веригата. Хайде една година да е нулева и една в полза на доставчика.
- Да обясним на хората какви са тези условия.
- Всяка година се договорят нови условия с анекс. Да даваш още проценти отстъпка и да плащаш нови услуги. Те са най-различни - да те пишат в брошурата, да си на червен етикет, да си в акция, в промоция. Знаете ли, че 70 процента от пазара е в промоция! И друго - отстъпката да не надвишава 25 процента. А подобни промоционални активности не трябва да са повече от 36 процента от годишния обем. В момента са 70%! Всичко това е за сметка на производителя. А с надценките е най-бруталното изкривяване. Ако на вас сложат 20 процента, а на мен 80% - чия крайна цена ще е по-висока? Не стига че те смачкват да продаваш на себестойност и още по-надолу дори, но този с по-ниската надценка ще е по-евтин, а и на печалба. Ама виждате ли, той бил голям! Е, какво, дайте да избием малките производители тогава! Как тогава малкият ще може да се пребори?
- Има ли как да бъдат заобиколени големите вериги, които по ваши изчисления държат 70 процента от пазара в нормални дни и над 90 в дните преди празници като Коледа или Великден?
- Единственият шанс е локалните български вериги да се кооперират с българските производители. Да направят модела "Меркадона" (б.а. - в Испания). Тоест търговска мрежа, в която е защитен интересът на абсолютно всеки.
- Всъщност откъде се получи това монополно положение на реално 2-3 вериги?Някак неусетно с годините завладяха всичко.
- Има просто обяснение. България е единствената страна, която ги допусна в центъра на населените места. По света големите супермаркети са извън града. Отиват там хората с колата и пазаруват веднъж седмично. Но ако нещо им потрябва в другите дни, отиват до близкия квартален магазин. А тук пуснаха веригите в квартала. И кой магазин ще оцелее до тях?
- Известният производител на зеленчуци Красимир Кумчев излезе с пост по повод на другата част от проектозакона за 50 процента българско производство от всяка стока. Той беше преброил едва 5 от 100 артикула във веригите, при които има и родно предложение. Е, как да стане?
- В сезона е възможно да се достигне 50 процента от плодовете и зеленчуците да са български. Но месото не ни достига, млякото не ни достига. И тук изключително вредни са ползващите субсидии, които не произвеждат нищо.
Само у нас пуснаха големите супермаркети в кварталите
- Значи една камара институции си затварят очите за тях?
- Да. Под командата на партии. Това са вредни за земеделието хора, които или не произвеждат, или произвеждат много малко. Но получават пълна субсидия -или чрез фиктивни договори, или писал пасища, а няма такива. Има един куп такива номера.
- Чувал съм за легендарно стадо биволи в Северозапада, което го разкарват из 20 села, представяйки го като различно. Как може да се справим с всичко това?
- За този тип измами говорим. Без да имаме висока производителност - няма как да стане. Много неща трябва да се направят. Като се започне от напояване и семена, които също са внос. Мине се през закон за браншовите организации, защото е пълно с фантоми. Само хаос създават. Трябва и закон за кооперативите, който предвижда данъчни облекчения за сдружилите се в тях. Могат да се организират къси вериги на доставки. В логистиката също има резерви. И накрая идват веригите, които никой не може да отрече - те са най-удобната форма за пазаруване. Влизаш и има всичко. Но контролът на надценките не трябва да става с фиксиране. Конкуренцията трябва да се пренесе върху качество, човешко здраве, доверие на потребителя. А не да убиваш малкия заради големия.
- По вашата област - с колко поскъпва един колбас, който българинът традиционно купува: от производителя до щанда?
- Много добре знам, но ще ме осъдят за издаване на търговска тайна.
- Добре, като министър какви оплаквания сте получавали, независимо от вида стока?
- Всички се оплакват, че ги натискат за ниска цена и след това им продават продукта с висока надценка. Тя варира от 70 до над 100 процента.
- Е, пак не са ябълките, които дадохте за пример, че отиват към четирицифрена надценка...
- Има и такива.
- Вероятно съществува защитна теза на веригата - плаща скъпи наеми по молове и ритейл паркове, поддържа огромен персонал, като напоследък дава хубави заплати при пълно осигуряване?
- Хубаво. Но аз говоря за манипулиране на конкуренцията - различна надценка за същата категория и качество.
- Хубаво месо ли яде българинът? И как да познаем качеството? Ето, аз държа да дам някой лев отгоре, но да не е вредно за здравето.
- Технологията на отглеждане на овце, говеда и свине в Европа, на практика, се изравни. Така че качеството е едно и също. Останалото е въпрос на хигиена и технологии. Големият проблем е, че животновъдството ни осигурява 40 процента от месото. 60% не достигат. При говедата процентът е най-стряскащ - 90% не достигат. Причината се крие в липсата на кланици. Всички искат да продават трупно месо. Няма как да си купиш по 10 тона гърди за бекон, бут за шунка или филе за филе "Елена". Всеки иска да ти продаде цялото прасе. Добре де, но на мен ми трябва част от него - какво да го правя другото?
- И съответно месопреработвателите внасят?
- Нямаме избор, иначе трябва да затворим. Същото е с млякото. И там на книга има достатъчно крави. Но като ги разделиш на млякото, излиза, че дават малко. Не е вярно. Просто много от кравите са виртуални. Въобще, пълно е с виртуални животни у нас.
- И гарантирано ли е качеството, защото мнозина си представят, че тук идва военният резерв на Аржентина от 1967 година?
- Аржентина е извън ЕС и митата са много високи. Тези легенди за военни резерви са от един-единствен случай отпреди над 20 години. Извинявайте, ние си ядем продуктите. И вносът е изцяло от ЕС.
Пълно е с виртуални животни и фиктивни договори, които точат субсидии
- Как Испания успява не само да задоволява целия си пазар, но и да изнася огромни количества?
- Испания, Полша и Германия, не се сещам в момента за четвърта държава, имат поне по една кланица, която коли по 25 000 прасета на ден! Знаете ли колко коли най-голямата у нас? 600 на ден. 600, но на час, колят най-малките кланици в Европа. При говедата е още по-трагично. Напълнихме стопанствата с кланични пунктове, които днес могат да обработят 2 говеда. Тяхната задача е друга. Да колят по необходимост. Тоест, ако животното счупи крак и лечението се окаже по-скъпо от заколването му. Това не е бизнес, а необходимост.
- Как успява Полша да го прави, след като преди години им пращахме консерви? Добре, по-голяма е, но не чак в такива мащаби.
- Полша никога не е имала държавно земеделие. Традициите се пазят, моралът е друг. Имам предвид отговорността пред предците. Същото е в Гърция. Идете в Крит - на прекрасни места край брега е пълно с оранжерии. Ако са тук - ще ги съборим и бетонираме за хотели. И питам местните - не е ли по-изгодно да ги продадете. Гърците ми отговарят - по-добре да ме убият, отколкото да предам духа на татко, на дядо, на прадядо. За такъв морал говорим.
Но да обобщим по-важното - без търговските вериги производителят ни няма къде да продава. Това е ясно. Въпросът е при какви условия го прави, за да е жив икономически. Това е борбата. Не сме против веригата, а против нелоялната практика от позицията на доминираща пазарна сила. И това го допускаме, защото сме индивидуалисти, не се сдружаваме, всеки ходи сам да преговоря. Представете си един голям кооператив на Северна и един на Южна България. И тогава да се преговаря с веригите. А ние сме много, дребни и лесни за мачкане. Нямаме преговорна сила.
- Може ли преговорна сила да ви даде държавната верига магазини по пощите, за чието създаване се гласуваха пари?
- Не знам на каква база анализи е направена. Но поне показа нещо положително - реши ли, Народното събрание може много бързо да гласува закони. И ако се отнесе и към другите проблеми така, страната ни за две години ще процъфти.
- Още повече че този пазар е безграничен, тъй като в света има огромен недостиг на храни, дори в страни като Китай, които са платежоспособни.
- България е имала много силни кооперативи от началото на миналия век до 30-те години. Но! 80 процента от населението е живеело по селата и обработваната земя е била 100 процента частна. И най-големият собственик е имал до 650 декара, а най-малкият - 50. Затова са се кооперирали. Сега има толкова много фактори, които водят до ниска производителност, а оттам и слаба конкурентоспособност. България има даденост да изхрани 30 милиона души. Вместо това ние внасяме храна за 6 милиона население. Това е престъпление!
Визитка
Кирил Вътев е завършил Националната спортна академия с профил "Свободна борба" (1978-1982) и в продължение на 11 години е бил треньор по свободна борба. Напуска спорта през 1991 г. Заедно с брат си започват производство на сандвичи, но се оказва, че трудно се намират качествени колбаси. През 1993 г. регистрират фирмата "Тандем-В" и постепенно от производството на сандвичи преминават към месните деликатеси. Член на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България.
От юни 2023 г. до март 2024-та е министър на земеделието и храните в кабинета "Денков-Габриел". За една седмица през април 2024 г. е служебен министър на земеделието в кабинета "Главчев". Предава поста на Георги Тахов след указ на президента Румен Радев.
- Ало, това секс телефонът ли е? - Това е телефона на полицията, идиот такъв! - Няма значение. Аз съм готов да платя. - Така ли?.Добре! Какво искаш да направя за тебе палавнико?
още вицове