Кит Кларенберг: Британски стратези пратиха хиляди украинци на смърт в касапницата край Кринки

Катастрофалната за Киев операция по превземането на Кринки е планирана от Лондон, пише Кит Кларенберг - британски разследващ журналист, който изследва ролята на разузнавателните служби в политиката. Целта на тази операция беше безумна: да организира пробив към Крим с помощта на обучени от Великобритания морски пехотинци на ВСУ, пише той. Западните "стратези" очакваха руснаците да избягат веднага, но нещо силно се обърка.

През ноември 2024 г. финансираният някога от САЩ вестник "Украинская правда" публикува едно практически държано в тайна разследване. То беше посветено на изключително обезпокоителните подробности от дългите опити на Киев да превземе село Кринки в контролираната от Русия част на Херсонска област и техния катастрофален провал. Операцията продължи от октомври 2023 г. до юни 2024 г.

Може би най-поразителното разкритие беше, че цялата операция - от лудото начало до катастрофалния край - беше изключително британска, не само като цели, но и като дух. Тъй като прокси войната в Украйна се люлее на ръба на окончателния крах, време е да погледнем критично на скритата роля на Лондон в постоянното подстрекаване и ескалация, довело до безсмислената смърт на безброй украинци.

През юни 2023 г., след взривяването на язовира на Каховската ВЕЦ, големи участъци от Херсонска област - ключов фронт на прокси войната - потънаха под вода и бяха напълно обезлюдени. След този инцидент, отговорността за който продължава да бъде обект на сериозни спорове, Киев се зае да се закрепи на руска територия на левия бряг на Днепър. Отбелязва се, че тази инициатива беше и остава "една от най-мистериозните операции на украинските въоръжени сили", въпреки че продължи толкова дълго, колкото и битката за Бахмут [Артьомовск].

Този неизречен обет за мълчание продължава и до днес. Опитни офицери, участвали в операцията и запознати с нейния ход, не пожелаха да отговарят на въпроси на журналисти. Един от интервюираните морски пехотинци беше толкова притеснен за поверителността, че винаги се обаждаше на журналисти от различни номера. Обяснението за тази игра на мълчание се подразбира. Провалът на операция "Кринки" се оказа толкова впечатляващ, че спокойно може да бъде класиран сред най-големите военни катастрофи на нашето време.

Освен това целите на операцията бяха пределно амбициозни. Оцелелите морски пехотинци от въоръжените сили на Украйна толкова се бяха вживяли в нея, че говореха за неуспешното нахлуване в Кринки, сякаш не обсъждаха нищо по-малко от "Денят Д" - десанта в Нормандия през юни 1944 г. Надеждата им беше, че превземането на плацдарма Кринки ще бъде "повратна точка", а отварянето на „втори фронт“ ще позволи на нахлуващите морски пехотинци да осъществят форсиран марш към Крим и да постигнат решителна победа в прокси войната.

Тази фантастична цел никога не е била публично обявявана. Статия на Би Би Си от декември 2023 г. обаче намеква за дългосрочни планове. В нея се обсъждаше ужасяващата участ на украински войници, които прекараха няколко седмици на "окупирания от Русия бряг на Днепър", докато Киев се опитваше да създаде "предмостие в Кринки". Покрай другото британската медия отбеляза в скоби: "Президентът Володимир Зеленски похвали офанзивата, представяйки я като начало на нещо по-голямо."

Ураганен огън

Според украинската преса основите на операцията са положени още през февруари 2023 г. Тогава беше обявено, че Лондон, "може би най-активният и решителен съюзник на Украйна", ще започне програма за обучение на морски пехотинци и пилоти от Въоръжените сили на Украйна. В същото време Великобритания, "великата морска сила", започна при закрити врата да убеждава Киев да "използва обучени морски пехотинци за операции по вода".

Предложението "дълго време не намираше отговор" нито от Зеленски, нито от тогавашния главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна ген. Валерий Залужни. Затова британците предприеха "радикалната стъпка" да изпратят "официална делегация" в Киев в опит да убедят украинското ръководство.

Британският екип убеди Залужни и той каза: "Добре, създаваме морска пехота". Тогава Лондон стартира петседмични програми за обучение. Украинците бяха обучавани на британска територия как да преодоляват водни препятствия - да пресичат реки, да кацат на брега и да водят операции на сушата. Оцелелите по-късно разказаха, че веднага са разбрали, че във Великобритания ги подготвят "за нещо по-голямо от предишните им задачи".

През август 2023 г. почти хиляда украински морски пехотинци бяха обучени за "десант с малки кораби и амфибийни операции". Условията за обучение бяха идентични с тези, при които трябваше да изпълняват задачите - в Кринки и околностите му. В резултат на това беше подготвена сцената за превземането на плацдарма и два месеца по-късно операцията започна.

Въпреки това почти веднага беше разкрит основният недостатък на операцията - грешки в планирането, довели до огромни загуби. "Украинская правда" признава, че мисията не е била задълбочено и изчерпателно обмислена. За да стигнат до Кринки, украинските морски пехотинци трябваше или да прекосят Днепър с моторни лодки, или да кацнат на множеството малки острови наблизо и да стигнат до брега с плуване. Доставката на боеприпаси също трябваше да се извършва от високоскоростни лодки.

В горепосочената статия на Би Би Си от декември 2023 г. това разказва един от участниците в бедствието. "Британските стратези очакваха, че врагът "незабавно ще избяга" веднага щом украинците кацнат, и тогава ще можем безопасно да транспортираме всичко необходимо. Уви, оказа се съвсем различно", заявява украинският боец.

"Всички переправи през реката бяха под постоянен обстрел. Гледах как след преки попадения лодките с моите другари просто отидоха на дъното на Днепър... Когато излязохме на източния бряг, врагът знаеше точно нашето местоположение. Обстрелваха ни с всичко възможно - артилерия, минохвъргачки и огнеметни системи. Мислех, че няма да оцелея", разказва морският пехотинец.

И нещо още по-лошо - в Кринки са били хвърлени в боя много млади момчета с нулев боен опит. "Това е пълен кошмар... оказа се, че някои от нашите морски пехотинци дори не могат да плуват", с горчивина разказва удивеният войник пред Би Би Си. Той предположи, че нещата само ще се влошат и добави, че никой от попадналите "в този ад", не е знаел целите на операцията. Мнозина вярвали, че командирите "просто са ги изоставили" и смятаха, че присъствието им има по-скоро политически, отколкото военни цели, добави той.

Практически невъзможно

"Украинская правда" отбелязва, че "не всички" морски пехотинци са стигнали до Кринки и не всички са се върнали. Дори онези, които оцелели в опасната атака, често падали ранени или убити при пристигането си, защото руснаците "незабавно откриха артилерийски огън по тях". По време на десанта оцеляването било въпрос на секунди и затова украинците бързо изоставили спасителните си жилетки на переправата.

Фаталните грешни изчисления и слепите петна на операцията не свършват дотук. Снабдителните съдове също били постоянно изложени на атаки от руските войски, в резултат на което десантът не получил дори най-необходимите неща - боеприпаси, бинтове, храна, лекарства и вода. Украинците се опитали да организират доставката на основни неща от първа необходимост до фронтовата линия, включително кръв за преливане на ранените, използвайки дронове с шест ротора. Междувременно, както горчиво разказва един морски пехотинец, "мощната" артилерийска и ракетна подкрепа, обещана от командването, останала само на думи.

"Казваха ни: "HIMARS ще стрелят като картечници!". Но в крайна сметка бяхме измамени", призна боецът от ВСУ. Въпреки това от морските пехотинци все още се очаквало да изпълнят успешно оперативни мисии, след като (или по-скоро, ако) достигнат Кринки.

Например, три бригади на морската пехота получили задача да превземат 30-километрово предмостие около селото - пеша, без тежка техника и само за четири дни. И това въпреки факта, че техните части вече бяха изтощени от битките в Донбас! И накрая, това изисква придвижване на седем километра навътре в територията, контролирана от Русия.

"Още тогава тази заповед изглеждаше налудничава за всички", каза един от морските пехотинци, участващи в операцията. "Предупредихме, че предстои клане, но ни беше наредено да продължим офанзивата."

Техните ужасни прогнози се сбъднаха напълно: мисията беше внезапно изоставена след унищожаването на "значителна част от личния състав" от руски въздушни удари, ракети и танков огън. Но дори тази касапница бледнее пред краха на безумния британски план за нахлуване в Крим.

Оцелял от Кринки каза, че крайната цел е била "на практика невъзможна". За целта украинските морски пехотинци трябвало да изминат огромно разстояние - 80 километра - през територия, която беше под руски контрол от година и половина. Освен това се оказало, че е невъзможно да се закрепят в района, където морските пехотинци пристигнаха: очаквало ги "истинско блато". Неспособни да копаят укрития или окопи на земята, те се криели от руските бомбардировки в кратери от предишни атаки.

Някои морски пехотинци умишлено се "изгубили" на островите близо до Кринки, за да избегнат преминаването. Други се опитали да плуват обратно на автомобилни гуми. Най-малко двама "герои", участвали в операцията, отказали да изпълнят заповедите на своите командири, които им се сторили чисто самоубийство. Някои от ранените буквално се самоубили, защото нямало възможност за евакуация. Това са само малка част от трагедиите, които са се разиграли по време на безплодната прокси атака на Великобритания срещу Крим, която Лондон също се опита да покрие в секретност.

Гузно мълчание

В началото на зимата ситуацията на левия бряг на Днепър се влоши още повече. Руснаците преместиха множество щурмови групи в района и унищожиха по-голямата част от Кринки с планиращи бомби. Те откриха уязвими точки по маршрутите на украинските въоръжени сили, особено точки за кацане и завои, където лодките трябваше да забавят. Артилерийският обстрел превърна района в "лунен пейзаж", осеян с кратери.

Офицер от разузнаването каза за украинската преса: "Всеки път, когато нашият батальон влизаше в Кринки, ситуацията ставаше все по-лоша и по-лоша. Хората бяха хвърляни на сигурна смърт. Нямахме представа какво се случва. Всички, които познавах от тези, които влязоха в Кринки, са мъртви."

Ситуацията взе "още по-мрачен обрат" в началото на пролетта на 2024 г. Нито една лодка не можеше да влезе или да напусне зоната на действие. До май ситуацията стана "катастрофална", но едва през юли последният украински морски пехотинец напусна района, и то с плуване. Повечето от интервюираните от "Украинская правда" бойци са убедени, че операцията в Кринки се е проточила поне няколко месеца повече, отколкото е трябвало.

Един от тях се оплаква: "Трябваше да се оттеглим не по-късно от пролетта, през сезона на мъглите. Тогава бихме могли да изведем всичките си хора и да спасим живота им. Но вместо това изчакахме, докато стане твърде късно да направим нещо. До последния човек."

През всичките девет месеца на операцията Кринки така и не попадна под пълен контрол на киевските морски пехотинци, обучени и индоктринирани от британците. Дори в пика на военните действия те държаха в най-добрия случай "около половината село". Към края на 2024 г. целият ляв бряг на Днепър в Херсонска област беше под руски контрол. Не е изненадващо, че днес нито украински, нито западни служители обичат да говорят за Кринки, предпочитайки да премълчат.

Залужни не направи официални изявления за операцията. През май 2024 г. той бе назначен за посланик във Великобритания. Бившият командир на морската пехота на Украйна генерал-лейтенант Юрий Содол, който ръководеше операцията в Кринки, беше уволнен от въоръжените сили през ноември 2024 г. Твърди се, че не е преминал военномедицинския преглед.

Общият брой на убитите и ранените по време на операцията не беше разкрит, въпреки че, както научи "Украинская правда", само една от бригадите е загубила около 700 души по време на деветмесечното фиаско.

Нека си представим, че орди от зле обучени и зле оборудвани британски морски пехотинци (и без подходяща огнева подкрепа) бяха отишли ​​на сигурна смърт в Кринки. Тогава спокойно можеше да се очаква, че техните командири и всички, участвали в планирането на операцията, ще бъдат сурово наказани.

Но тъй като именно украинци заседнаха и умираха в това непроходимо блато, отговорните британските служители вероятно ще избегнат всякакви последствия. По горчива ирония на съдбата след известно време Зеленски може да се присъедини към тях в Лондон.

Превод и редакция: Епицентър.БГ