Вход
28 Септември, 18:10 0 Ако търсите маршрут за незабравимо пътешествие с живописни гледки, връх Ком е чудесен избор.
Величественият първенец на Западна Стара планина извисява могъщата си снага на височина 2016 м над Берковица. 15-километров асфалтов път се вие през вековни букови гори нагоре в планината. Ако тръгнете в ранно утро, със сигурност ще се насладите на грациозните скокове на сърни.
Гледките стават все по-величествени с наближаването на върха. Разбираш защо Патриархът на българската литература Иван Вазов обявява Балкана над Берковица за райски кът.
Новата хижа "Ком" в местността Горна Курия е удобно място за отсядане. Двуетажната сграда разполага със 120 места и целогодишно е любимо място за туристи от цялата страна.
На двайсетина минути разстояние е старата хижа - по-малка, но добре поддържана и романтична, изглежда като излязла от приказка на Братя Грим.
Оттук пътеката се катери нагоре към билото - това е най-трудният участък от прехода към върха, в който за около половин час се преодоляват 250 метра денивелация. Като компенсация за стръмнината този участък е почти изцяло в гората, което е безценен бонус в горещ ден. А надолу се открива величествена панорама на стръмни склонове, обрасли с вековни борове.
Излизаме от гората на билото, откъдето се открива нова красива панорама - към връх Малък Ком вляво, към Среден и Голям Ком вдясно.
Маркировката е червена, а от билото вървим през равен участък по широка и добре оформена пътека през хвойни. Следваме жалонната маркировка в началото на маршрута Ком - Емине. За съжаление, облаци ни обгръщат на талази и скриват типичните за Стара планина гледки с простор, докъдето ти видят очите.
Последният участък до върха се оказва най-неприятен - не защото е непоносимо стръмен, а защото вървим обгърнати в мъгла, гонена от вятъра като в мистичен филм.
Усилията ни са възнаградени. Ето ни на любимия връх на Иван Вазов, увенчан с барелеф на поета и гравиран текст на стихотворениета му "На Ком". За съжаление, гъстата мъгла скрива панорамата на север - към Берковица, Берковското поле и язовир "Огоста". При ясно време от върха се вижда дори Дунав.
Този път не успяваме да видим тези красоти. Явно върхът на Вазов ни дава знак, че трябва да дойдем отново - за подобна магия веднъж не стига!
Огромно бе вълнението да стигнем точката, откъдето започва най-дългият маркиран маршрут в българските планини - по билото на Балкана, чак до морето. Да го мине и да стане част от Клуба на комеминейците, е мечта за всеки турист.
От върха тръгва маратонът по билото на Балкана
От върха над Берковица започва най-дългият маркиран пешеходен туристически маршрут у нас - "Ком - Емине“, наричан и Маршрут на дружбата.
Крайните точки на 600-километрото трасе са връх Ком на запад и нос Емине на Черно море, най-източната точка на Стара планина. Изминаването на разстоянието през лятото отнема 18-30 дни, изкачват се над 100 старопланински върха. За знаковия маратон, чието преодоляване е чест за всеки турист, е създадена и песен - "Прекрасна си, мила родино". Трасето е и финална отсечка на европейския маршрут E3, свързващ Атлантическия океан с Черно море.
Идеята за пешеходно преминаване по билото на Стара планина е на писателя Алеко Константинов, който е смятал маршрутът да започне от река Тимок, на границата със Сърбия. През 1933 г. е осъществена от Павел Делирадев и Тодор Цветков от Ком, за да се избегнат междусъседски проблеми.
Близо 30 години рекордът за най-бързо преминаване на маршрута е на алпиниста маратонец Любомир Палакарчев - 5 дни и 14 часа, направено през 1987 г. На 11 август 2015 г. Божидар Антонов успява за 5 дни, 10 часа и 10 минути. На 29 август 2015 г. Кирил Николов - Дизела поставя нов рекорд: 4 дни, 13 часа, 5 минути. През август 2018 г. Божидар Антонов си връща рекорда с постижение 4 дни, 8 часа и 27 минути. Негов е и рекордът от 2019-а за зимно преминаване - 9 дни, 4 часа, 51 минути.
Красива туркиня разбива сърцето на Вазов в Берковица
Романтична любов изживява в живописната Берковица Патриархът на българската литература. Младият Иван Вазов, вече утвърден поет, прекарва в града под Ком година като председател на окръжния съд - от пролетта на 1879 г. до есента на 1880 г.
В Берковица той попада сред красива и девствена природа и сред оригинални личности, които по-късно стават персонажи от негови произведения.
Кариерата на поета като съдия не се слави с особен успех и заради спорна издадена от него присъда - над зло куче, която по-късно Алеко Константинов подлага на критика.
Но престоят в Берковица е изключително вдъхновяващ за поета заради величествената природа. Самият Вазов признава, че това е един от най-плодотворните творчески периоди от живота му.
В Берковица Вазов живее в красива стая на втория етаж на Ипеклийската къща, собственост на търговец на коприна. Там живее и помощникът на Вазов Иван Стоянов, който е прототип на героя Дормидолски от романа "Митрофан и Дормидолски".
В този дом младият красавец Вазов изживява романтична любов с 19-годишната туркиня Зихра. След смъртта на съпруга си, турски бей, тя се покръства и приема името Параскева. Вазов я е наричал Пеше. Красавицата била иконом и муза на поета съдия.
Чувствата на Зихра към Вазов обаче се оказват нетрайни и наперените офицери от местния гарнизон измъкват под носа му красавицата.
Непрежалимата си любов Вазов излива в издадената в Пловдив романтична поема "Зихра".
Вазов е описал красотата на Берковския Балкан, който обикалял с приятели, в стихотворението "Малини", по което е създадена и песен. Знакова за града е чешмата от розов мрамор с женска фигура с кошница - "Малинарка".
Днес къщата, в която е живял писателят, е музей и всички я наричат Вазовата.
