Конфискуват автомобилите на шофьори, ако изсипват отпадъци в канавки и ниви

Конфискуване на превозни средства на водачи, хванати да изхвърлят боклук извън регламентираните места, както и възможност за налагане на прогресивни глоби на замърсителите, като размерът им да бъде актуализиран спрямо инфлацията, а най-ниската глоба в размер от 100 лв. да бъде необжалваема. Това са само част от предложенията на кметовете на общини от Пловдивска област за законодателни промени, които  да решат проблемите с незаконните сметища и почистването на речните корита. Това стана ясно по време на среща, свикана по инициатива на областния управител на Пловдив проф. Христина Янчева.

Министърът на околната среда и водите Манол Генов, народните представители от Пловдив​-град и Пловдив-област, както и кметове на общини излязоха с предложения за законодателни промени.

"Това са изключително тежки проблеми, които създават затруднения на кметовете и те от години търсят подкрепа за по-ефективни мерки и решения. Те обаче минават през законодателни промени", заяви в началото на срещата проф. Янчева. Министър Генов, от своя страна, обърна внимание на кметовете за необходимостта от откриване на по-голям брой регламентирани депа за строителни отпадъци. Той уточни, че това е проблем за цялата страна. По думите му, само чрез засилена проследяемост на строителните отпадъци може да се избегне изхвърлянето им на нерегламентираните сметища. По закон местната власт е ангажирана с осъществяването на контрол и трябва да се предложи работещ механизъм чрез конкретни предложения за промяна в законодателството. 

Пред "Марица"  някои от кметовете заявиха, че са оставени сами в битката с незаконните сметища. Отговорността била изцяло тяхна, а правомощията им - твърде ограничени. При констатиране на незаконно сметище от проверяващите, кметът на общината отнася лична глоба за чуждо нарушение и деяние. Според кмета на община Садово Димитър Здравков и еколога Атанас Иванов идеята за конфискация на превозното средство при залавяне на нарушител би работила добре.  

"Не може при транспортирането на дървесина без марка и разрешение тя да се конфискува заедно с превозното средство, а при отпадъците това да не важи. Каква е разликата!?", коментираха Димитър Здравков и Атанас Иванов. Иванов даде за пример как установяват множество извършени нарушения от хора от ромския етнос. Те обаче нямат точен адрес, месторабота, собственост и дори да им наложиш административна глоба, няма как тя да бъде събрана. "Но много от тях притежават каруци и извозват отпадъци, но не до регламентираните за това депа, а ги изсипват в канавките", разказа Иванов. 

Отново беше повдигнат и въпросът за ниските данъчни оценки на имотите. Те не са актуализирани от 2009 г., а в момента жилищните имоти са в пъти по-скъпи, припомни Здравков. Данъчната оценка на имота засяга такса смет. Колкото по-висока е себестойността на имота, толкова повече данък се плаща за боклука. Кметовете напомниха, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване поскъпва, тъй като разходите за заплати, горива и др. се вдигат. Изискванията на хората от населените места за поддържането на чистотата също растат. Най-сериозен обаче остава въпросът с плащането на ТБО в махалите. Оказва се, че живеещите там масово не плащат таксата, тъй като имотът им или е незаконен, или се води с данъчна оценка под 1000 лева, обясни кметът Здравков. 

В перспектива е изключително важно да се помисли и законово за оползотворяването на отпадъците, като се преработват чрез инсталации и консорциуми между няколко общини. В тази връзка всички на срещата  бяха категорични, че са необходими изменения на редица законодателни актове. Областният управител очаква от кметовете до края на седмицата да внесат всички направени конкретни предложения, за да може да се изпратят и към НСОРБ и съответната комисия в НС за разглеждане.

Другият важен въпрос, който бе повдигнат, е необходимостта от промени в Закона за водите. Към момента той вменява отговорности на кметовете в границите на урбанизирана територия и на областните управители, на собственици и стопани на съоръжения извън урбанизираните територии, което води до раздробяване на участъците и до трудности при реализацията на превантивните дейности, които стават все по-неефективни и по-трудни за изпълнение. Участниците в срещата се обединиха около тезата, че този въпрос може да се разреши чрез създаване на единен орган за управление на водите.