Константин фон Хофмайстер: "Алтернатива за Германия" и секирата на историята

Константин фон Хофмайстер, Eurosiberia

Резултатите от германските федерални избори през 2025 г. режат застоялия въздух като назъбено стъкло, брутално разкритие на една система, която се приближава към собствения си колапс. ХДС/ХСС куца напред с 29%, влачейки своя реанимиран труп през политическия пейзаж, ГСДП пада до 16%, давейки се в собствената си неуместност, а Зелените – тези екопуритани, влюбени в мултикултурализма и упадъка – се вкопчват отчаяно в 12%. Но истинският трус, подземното ръмжене на пробуждащ се звяр, идва от АзГ (Алтернатива за Германия), нараснала до зашеметяващите 20%, нейният възход разклаща основите на един Запад, който е изгубил желанието си за живот.

Аристотел, древният диагностик на демокрацията, надвисва над този спектакъл като немигащ оракул. Той видя това да идва преди повече от две хиляди години. В своята "Политика" той предупреди за бавното самоубийство на демокрацията, нейното изпадане в охлокрация, управлението на тълпата, където плебейската апатия и корупцията на елита заговорничат да задушат душата на полиса.

А сега? Германия, сърцето на европейския проект, се задъхва в крайната си фаза, цивилизация, която се поглъща в агонията на бюрократичната стерилност. Кошмарът на Аристотел – в който демокрацията се изражда в олигархична тирания – се разигра пред очите ни и хората, очукани и предадени, се обърнаха към АзГ в търсене на спасение.

Това не са поредните избори. Това е въстание на разочарованите, лишените от собственост, захвърлените в голямото жертвено аутодафе на европейската индустрия, европейската идентичност и европейската воля. 20% на АзГ са повече от число.

Това е удар с чук в слепоочието на сенилен естаблишмънт, който се вкопчва във властта като паразит в умиращ домакин. Освалд Шпенглер, винаги дебнещ в сенките на упадъка, се усмихва от бездната, неговата визия за Untergang на Запада - неизбежното потъване в цивилизационната нощ - сега е напълно реализирана в бледите, кухи очи на потомството на Меркел и Шолц.

Германия, някога титан на индустриална мощ, сега гледа как заводите ѝ са затворени, сметките ѝ за енергия се издигат до непознати висини, улиците ѝ са наводнени не от марша на прогреса, а от тихото отчаяние на един изоставен народ. Неограничената масова имиграция допълнително натоварва вече колабиращата система, размивайки националното сближаване, подхранвайки нарастващата престъпност и задълбочавайки икономическите сътресения.

Деиндустриализацията не е политика; това е ритуално самоубийство, оркестрирано от една елитна класа, която се присмива на работниците, които твърди, че представлява. Тази самопричинена разруха произтича от глупавото решение да се прекъснат руските доставки на петрол и газ, като същевременно се затварят напълно безопасни и чисти атомни електроцентрали, предизвикано от зелена истерия, оставяйки нацията енергийно гладна и уязвима. Възходът на АзГ е ответната реакция, завръщането на репресираните, последният, отчаян вик на една нация, която отказва да коленичи пред своите палачи.

И все пак, дори когато АзГ се издига, гниенето остава. 20% не са достатъчни. ХДС, винаги променящият формата си хамелеон на властта, ще се извие в каквато и да е гротескна коалиция, която е необходима, за да продължи машината да работи. Системата е създадена да се увековечи, да задуши истинската революция, преди да успее да пусне корени. Аристотел също знаеше това – краят на демокрацията не идва с внезапен преврат, а с бавно, щателно задушаване, масите са потънали в ступор, докато олигарсите затягат хватката си.

Европа като геополитическа сила изчезва. Големите столици – Берлин, Париж, Лондон – са люспи, чиято значимост запада с всяка изминала година, с всяко взето решение за отслабване на собствените им народи. Силата се премества, тектонична и необратима. Новите центрове на Запада вече не са в Брюксел или Страсбург, тези некрополи на овехтяла бюрокрация, а в Москва и Вашингтон, в суровите хора на Русия и тръмписткото възраждане в Америка, където волята за власт все още не е угаснала.

АзГ, въпреки цялата си инерция, сега трябва да реши дали се задоволява да бъде протестен вот или ще облече мантията на истинската революция.

Защото здрачът на Шпенглер е тук и урокът на Аристотел звучи по-силно от всякога: демокрациите не умират в пламъци; те се разлагат отвътре, гният, докато се превърнат в изпепелени руини, чакащи секирата на историята да падне.

А секирата идва.

За автора

Константин фон Хофмайстер е учил английска литература и политически науки в Ню Орлиънс. Работил е като писател, журналист, преводач, редактор и бизнес учител в Индия, Узбекистан и Русия. Живее в Москва. Главен редактор на Arktos Journal.