Космически репички запалиха ученици да мечтаят за мисия до Марс

По мое време всяко второ дете искаше да стане космонавт. Сега дали знаят, че някъде над нас летят хора? Навремето затваряха улици, когато гостуваха астронавти. Кога в днешните учебници ще влязат постиженията на България в космоса?

С тези въпроси към самата себе си доц. Таня Иванова влезе на среща с четвъртокласници и седмокласници от  ОУ „Елин Пелин“. И от първата минута се зарадва – те с лекота назоваха първия ни космонавт Георги Иванов.

Не бяха чували обаче нито за космическите оранжерии, нито за българските репички в тях. А тъкмо доц. Таня Иванова е първият учен в света,  успял да конструира апаратура, която да полети в космоса и да върне след няма и месец зеленчук от сорта „Едри червени репички с бели опашки“, всяка  с тегло 13,5 грама. Преди българката в продължение на 20 г. руски учени правили напразни опити, но растенията загивали.

Причината е, че растенията нямат нервна система като хората и животните, затова не могат да се приспособят към екстремните условия в космоса, разказа на децата доц. Таня Иванова. Реагират единствено със спиране на растежа и развитието, тоест смърт. В гилдията считали, че е непреодолимо предизвикателство липсата на гравитация, защото няма как водата и хранителните вещества да слязат в корена на кореноплодните. Но българката успяла да отгледа репички, като открила, че може да се използва процесът осмоза.

Ние сме малка държава, без космодруми, спътници и ракети, но имаме 50 г. история в космическите изследвания, вдъхна  гостенката самочувствие на децата. Самата тя тъкмо завършила университет, когато заработила програмата „Интеркосмос“. По нея всички държави от социалистическия блок получили право да използват безплатно руска апаратура, да създадат своя и да  я качат на руските спътници.

Доц. Таня Иванова показа черно-бяла снимка от своята младост през 1969 г., на която  с колеги е над микроскопа в разработването на български проект. Приборът трябвало да изследва йоносферата, но преди да полети от космодрума в Архангелск, минал тежки изпитания. Работихме при минус 50 градуса и потопени във вода, спомни си доц. Иванова. Присъствала на изстрелването и сърцето й думкало при  минус 28 градуса  дали българският прибор в червената капсула ще издържи на екстремните фактори при излитането. Трябваше много бързо да се отстранят проблеми, ако смущава друга апаратура, разказа тя.  Иначе го свалят и на негово място слагат тухла. Всичко минало благополучно и след изстрелването на този прибор България била обявена за 18. космическа държава. А "Комсомолская правда" излязла със снимка на българката - първата чужденка на космодрума. Отдолу пишело:  "Мис Интеркосмос".

Доц. Таня Иванова разказва за 50-годишната история на България в космоса на среща с ученици от ОУ "Елин Пелин" по повод предстоящия Ден на космонавтиката 12 април

Децата чуха с интерес за трудностите по време на полета на Георги Иванов, когато първо отказал двигателят за скачване, а после и резервният. А космонавтът трябвало да поеме ръчно управление и да избере подходящ момент да влезе в орбита – рискувайки да възпламени космическия кораб или да остане да обикаля вечно около Земята.

Увлекателният разказ продължи с постиженията след по-солидното финансиране по повод 1300 г. България и отглеждането на пшеница в космоса. След първите успехи с репичките от НАСА финансирали изстрелване на втора модификация на българската космическа оранжерия "СВЕТ2". В нея учени от цял свят правили експерименти, сред които и да отглеждат пшеница за космически хляб. В продължение на 120 дни американска астронавтка се грижила за насажденията и донесла в салфетка 30 житни класове от нискостеблен сорт, но в нито един нямало семена.  Учените установили, че причината е веществото етилен във въздуха. То е не повече от 1%  на Земята. Но в космоса концентрацията му е по-висока, а астронавтите дишат още 400 съставки, които замърсяват въздуха, разказа доц. Таня Иванова. Етиленът създава същия проблем с пшеницата и на Земята. Затова бил подбран сортът за военни цели "Апогей" и били добити първите 500 семена, част от които са засадени повторно.

От 1998 г. космонавтите вече си хапват отгледаните в космоса растения, преди това ги връщали за научни изследвания, разказа доц. Иванова. И насърчи децата да учат повече математика и физика.

Тя им показа и българските прибори в имитатор на космическа станция на Марс. Учениците видяха снимка от наша апаратура в космоса, излязла на първа страница в най-престижното научно списание. И на БГ оранжерия в космоса - нейни прототипи има и в Музея на авиацията в Крумово, в "Музейко" и в Политехническия музей. И се докоснаха до голямата мечта на доц. Иванова – един ден човек наистина да стигне на Червената планета, макар че до там се пътува 1-2 г., въглеродният диоксид в атмосферата е 95%, налягането – 100 пъти по-високо, отколкото на Земята,  радиацията надвишава тукашната 50 пъти,  а средната температура е минус 63 градуса, като стига до -133, и досега не е открито нищо живо  - дори една молекула.