Кръстиха на Юлия Огнянова голямата зала на театъра в Смолян

Общинският съвет в Смолян прие днес голямата зала на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ в областния град да носи отсега нататък името на знаковия режисьор Юлия Огнянова. На 22.02.2023 година се навършват 100 години от рождението на Юлия Огнянова. Името й е знаково, както в национален план за театралното ни изкуство, но особено за Родопски драматичен театър, където прави едни от най-добрите си постановки и работи дълго време със смолянската трупа.

Докладната на кмета Николай Мелемов е по предложение от директора и състава на театъра.

Юлия Огнянова е носител на международни и национални отличия, сред които почетните „Аскеер“ /1999/ и „Икар“ /2009/ за цялостно творчество. Тя завършва „Театрознание“ в ГИТИС – Москва. Между 1954 г. и 1957 г. преподава „Театрознание“ във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Получава режисьорско звание през 1959 г. През 1964 г. започва работа в ЦКТ, а през 1966 г. пренася търсенията си върху театрално-клоунадния модел в Куклен театър – Пловдив. От 1978 г. е на свободна практика. Има постановки в театрите в Бургас, Ямбол, Хасково, в частния театър „Ла Страда“. В чужбина е режисирала спектакли в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др., преподавала е в Италия и Франция. През 1981 г. Юлия Огнянова поема обучението на куклено-театралните режисьори във ВИТИЗ, с което променя принципно и качествено посоките и моделите на развитие на българския драматичен театър в последното двайсетилетие на ХХ век.

В Родопски драматичен театър – Смолян е режисирала спектаклите:

„Правосъдие в Мирамар“„Забравените от небето“„Щуро племе“„Дългия път на деня към нощта“„Театрален дует“„Последният ординарец“„Пожари“

За театъра в Смолян Юлия Огнянова казваше:

„Преди нашите последни стъпки към Отвъдното паметта ни зарежда с най-светли събития, осмислили живота ни. Родопите – този древен планински масив от красота и човешки тайнства, бръкна в душата ми и я обсеби без остатък. Зашеметена от всяка нова среща аз си пожелах чудото да ми се случва отново и отново. Родопският драматичен театър през последните петнадесет години стана мой втори дом, моя театрална съдба. Студентите ми също можеха да вкусят от духовната щедрост на този благословен край. „Забравените от небето“ – спектакълът на театъра по прелестната документална книга на Екатерина Томова, превърна театралната сцена в храм на съвременните праведници – родители, внуци, правнуци. Покъртителните изповеди на столетници родопчани сложиха край на моята режисьорска професия. След тях театралната драматургия изгуби притегателната си сила. Иска ми се да вярвам в светлото бъдеще на Родопския драматичен театър. Пожелавам му успешно дълголетие.“

Снимка: theatre.art.bg