"Кръстникът" Джим О’Нийл": БРИКС все още не значи нищо!

Автор: Джим О’Нийл, IPG Journal 

Тази седмица руският президент Владимир Путин е домакин на годишната среща на върха на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). За първи път в срещата на върха ще участват четирите нови членки на групата (Египет, Етиопия, Иран и ОАЕ), които се присъединиха миналата година, и се съобщава, че много други държави също възнамеряват да присъстват. Но какво ще се получи от това?

Първоначално БРИК беше измислен от мен акроним (през 2001 г.) за групата развиващи се страни, които смятах за ключови за света. Но бившият руски външен министър Игор Иванов и бразилският му колега Селсо Лафер решиха да развият идеята и страните от БРИК се превърнаха в политически клуб, към който през 2009 г. се присъедини и Южна Африка.

Путин несъмнено ще използва тази среща на върха, за да покаже на света, че не е толкова изолиран, колкото западните правителства биха искали да бъде. Това е идеална възможност за него и за други лидери да представят визия за свят, в който САЩ не са лидер. Но си струва да се отбележи, че две държави, от които се очакваше да се присъединят към БРИКС, не го направиха. След като първоначално прие поканата, Аржентина промени курса си, след като Хавиер Милей бе избран за президент през 2023 г., а Саудитска Арабия все още не е взела решение.

Може да се предположи защо кралството не бърза да се присъедини. То все още цени съюза си със САЩ в областта на отбраната и сигурността, а тези връзки дори ще се засилят, ако кралството някога нормализира отношенията си с Израел. По-важното обаче е, че не е ясно какво би донесло членството в БРИКС на Саудитска Арабия или на която и да е друга държава.

Да, има фотосесии. Лидерите на БРИКС+ могат да застанат до Путин и да осъдят недостатъчното представителство на страните си в редица важни организации за глобално управление. Те правят това всяка година и изглежда, че това е едно от малкото реални постижения на всяка среща на върха.

Въпреки това БРИКС не прави нищо, за да постигне значими организационни или структурни промени в международните организации. Нещо повече, тази група прави нещо, което е точно обратното. Заради променящата се геополитическа ситуация около Украйна и възхода на националистическите лидери на Запад и в рамките на БРИКС международните организации стават все по-малко ефективни.

Факт е, че истинските глобални проблеми не могат да бъдат решени от тесни групировки като БРИКС (или като Г-7, ако говорим за това). И този факт няма да промени броя на държавите, които се присъединяват към БРИКС. Това, от което наистина се нуждаем, е съживяване на Г-20, която беше изключително ефективна в началото на своето съществуване - след финансовата криза от 2008 г. Въпреки че е доста голяма (включва всички държави от Г-7 и БРИКС), тя отразява по-добре днешния свят в цялата му сложност.

Освен това за мен не е ясно дали БРИКС някога е имал обща цел извън символиката. Има много области, в които БРИКС би могъл да действа колективно в полза на своите членове и на света. Те включват (но списъкът не се изчерпва с това) развитие на по-свободна взаимна търговия (и търговия с други държави) и по-силни ангажименти за борба с изменението на климата и инфекциозните болести. Създаването на Новата банка за развитие (първоначално наречена Банка на БРИКС) беше положителна стъпка, но институцията никога не е имала ясен и силен мандат, обвързан с общи цели.

На срещата на върха през 2024 г., разбира се, ще има много високопарни изявления за създаването на алтернатива на базираната на американския долар световна парична система. Но това няма да се случи, докато ключовите държави (а именно Китай) не започнат сериозно да отварят капиталовите си сметки и финансовите си пазари.

И ако двата най-важни члена на групата (Китай и Индия) не успеят да се споразумеят за сътрудничество и съвместни инициативи, БРИКС няма големи шансове да осъществи заявените си амбиции. Засега двете сили остават исторически съперници и от няколко години водят битки на хималайската граница.

Поради всички тези причини БРИКС+ ще постигне малко. Изключително разнородните нови членове изглежда са подбрани хаотично, не въз основа на някакви дългосрочни стратегически съображения, а защото са успели да ги примамят. Египет, Етиопия и Иран са сред 12-те най-големи развиващи се страни по брой на населението, но едва ли са най-динамичните икономики. В същото време ОАЕ са много по-богати от останалите, но са много малка държава. А къде са Мексико, Индонезия и обещаващите в икономическо отношение азиатски страни в първата дузина?

Отговорът едва ли е важен. Дори ако тези страни (както и Бангладеш, Нигерия, Пакистан, Филипините, Турция, Южна Корея и Виетнам) се присъединят, резултатът ще бъде само по-големи срещи на върха. "Г-20" все пак ще остане по-подходящ и ефективен инструмент за многостранно сътрудничество.