Крум Савов: Ако един медал в Париж ни струва 3 млн., къде са българите срещу тези пари

............................

- МОК можеше бързо да изчисти скандала с двете боксьорки, които удрят като мъже

-  Ноле Джокович е атлет 1 не само на Олимпиадата, но и за всички времена

.---------------------

- България записа най-успешната лятна Олимпиада от 2000 година насам, когато в Сидни взехме 5 златни, 6 сребърни и два бронзови медала. Това безспорно е успех на спортистите, но от друга страна се питаме дали е успех на родната спортна система, защото четирима от седмината ни призьори сега са натурализирани чужденци?

- Макар и неофициално класиране, то е важно. Припомняме, че преди се даваха точки и до шестото място. Целта беше да победим на нещо „прогнилия“ Запад и спортът беше една от възможностите. Но трябва да се радваме, че сме сред челото на спортните нации, макар 26-о място не е от най-предните. Особено ако приложим критериите, в които ни възпитаваха през социализма, и постиженията тогава.

Но пък определено е гордост да сме пред всички балкански държави без Румъния. Еуфорията е налице и можеше да е още по-голяма, ако тук-там не ни бяха ощетили, а ансамбълът не допусна тези фатални грешки. Така или иначе, най-чаканият златен медал - този на Насар, се случи. Неочакваните дойдоха от борците Новиков и Рамазанов.  И тук се ражда спорът дали сме толкова силни, или дължим успехите на гастарбайтерите.

- На чужденците даваме 10 от 10, тук не спорим. Но дали това не е повод да скрием нашите проблеми?

- Абсолютно. Олимпийският медал има две страни. Едната е поклон и поздравления към труда им. Специално иранката Кимиа Ализаде излиза извън мащабите на спорта, защото нейната история е готова за холивудска продукция, за роман. Но още преди медалите го написах - почти няма българска фамилия сред тези, от които ги чакаме.

Плюс Божидар Андреев, който политкоректно е да наречем ром, и също има разтърсваща лична история. Виж, Насар носи цялата харизма, категоричност, убедителност и е безспорният номер 1 в спорт, който макар и доста дискутиран, си е наш, традиционен. Както някой написа - мина като стар войник през новобранците, нагледа ги, вдигна каквото трябва и им каза „чао“. Ще ни радва още дълги години. 

- Освен ако наистина не се предаде на милионите от Катар или Бахрейн, за което аз лично няма как да се сърдя предвид постоянните разпри и безпаричие в щангите ни?

- Карлос има втора линия на явни и не толкова явни спонсори. Предполагам, на първо време ще е удовлетворен финансово. Може би един ден ще реши да оправи завинаги живота си с милионите от Катар. Може обаче да обобщим, че Париж донесе удовлетворение как отново ни има на картата, пак с уточнението, че сме далеч от соц времената. От друга страна, не съм изчислявал, но го чух от компетентен човек - зад всеки наш медал сега стоят по 3 милиона лева инвестиции от държавата. Не е малко! И идва моментът - къде са българите срещу тези пари.

При това медалите ни са в индивидуални спортове, където е нужно по-малко. Конкуренти са ти 5-6 човека в щангите, в борбата малко повече. В отборните игри 15 човека носят един медал. Конкуренцията е несравнимо по-голяма, а разходите десетократно нагоре. На нас, от по-старото поколение, идеологически ни беше набивано, че борба, щанги, художествена гимнастика са нашите спортове. Идва ми малко в повече, защото всеки знае - стълбовете на Олимпиадата са плуване и лека атлетика. Нас там ни няма никакви! Дори има леко разочарование, защото очакванията бяха за финали в плуването.

Ще добавя и спортната гимнастиката, друг основен спорт на всяка Олимпиада, където Валентина Георгиева е светъл лъч на прескок. Вярно, четвърто място, но видяха, че ни има. Ясно, светът върви в тази посока с чужденците, но малко прекалено ми идва за олимпиада. Държави с наши размери като Унгария си взеха медалите само с местни спортисти, като явно са запазили традициите и са ги доразвили. Ние не може да се похвалим със същото, колкото и да ни убеждават в обратното федерации, спортно министерство и Стефка Костадинова, при цялото ми уважение. Ами ако извадим медалите на чужденците, къде отиваме!

- Има го, но ако извадим медалите на всички натурализирани чужденци на Олимпиадата, ще трябва да смятаме два дни...

- Крайната цел е да има здрава нация, да има ученически, студентски спорт, а пирамидата да качва най-горе най-добрите спортисти, било то и чужденци. Да, но пирамидата я няма. Привлекателни сме за по-периферни държави или за спортисти като двамата борци, които нямат шансове в техните страни. Шапки долу към двете момчета иначе! Възхитен съм от украинеца - и от борбата му, и от българския, защото сега пък го подгониха по политическа линия.

- Да, Русия срещу Украйна, ужас! Дори Семен трябваше да рецитира химна ни и се справи с два куплета. Между другото, ако излезем на улицата, от 10 човека едва ли 5 ще успеят.

- Да не би от спортистите ни всички да знаят два куплета! Но така или иначе, не може да съм изцяло доволен или разочарован.

- Кой беше иначе големият герой на игрите? Маршан, Джокович, Ледецки, борецът Лопес с пета поредна титла?

- Новак Джокович! Аз съм пристрастен, но за мен той е не само най-великият тенисист за всички времена, но и най-великият атлет въобще. Не може да бъде повторено неговото!

- Никога не казвай никога, защото Алкарас  върви пред графика на Ноле?

- Алкарас сигурно има и по-добри качества, но Ноле е докоснат от съдбата, целунат от Господ. Вижте, като форхенд, бекхенд, физика той не е по-добър от още 30-40 състезатели в исторически план. Но това, което носи в сърцето и главата, го изстрелва в Космоса. Да, знам че на Олимпиада героят трябва да е от плуването или от леката атлетика. Но да не забравяме на колко години е Ноле! И каква операция претърпя само преди месец и половина. Не пропускам Маршан или този китаец на сто метра кроул, който направи нечовешки световен рекорд. Но там винаги ще има лека сенчица на съмнение.

- Аз поне не помня такава Олимпиада като публика! Не само препълнени трибуни, но фенове, изключително разбиращи дори най-периферните спортове, плюс изключително джентълменско отношение към противника.

- Познавам добре френския манталитет, тяхното леко чувство за превъзходство, претенциозност. И не мога да обясня откъде извадиха тази любов към спорта. Напълниха зали и стадиони, бяха компетентни, емоционални, спортсмени. Цветно, шарено, позитивно. Изключително! Това е най-голямото постижение на Франция. Плюс невероятната логистика, разположение на състезанията в историческите части на Париж! Париж беше център на всичко друго досега, вече и на спорта. Шапки долу!

Поставените рекорди по гледаемост трудно ще бъдат подобрени. Да не говоря за телевизионното отразяване. Трудът беше нечовешки, а професионализмът на оператори, режисьори - невероятен. Мнозина го приемат като даденост, но за хората от кухнята е ясно какво означава.

- Факт! Но бай ти Гошо, а не беше един у нас и по света, ще каже - не ми я хвали тая Олимпиада с джендърското откриване и онези мъже в женския бокс! Мнозина с това ще я запомнят...

- Преминаха като че ли с една идея границата при откриването. Ако целта е била да се говори - да, постигнаха я. Видях, че много хора са връщали кадрите на телевизията, гледали са снимки, чели са. Можеха французите в полета на своята креативност да бъдат една идея по-леки в това отношение. Другите феноменални постижения от близо 4 часа програма леко останаха в сянката на едни 15 минути. Толкова въздействащи идеи не е имало! Дори дъждът създаде допълнително усещане за нещо божествено. В личен план не се подразних от драг кралиците, но самият факт, че имаше толкова реакции, означава едно – можеха да си спестят тези 15 минути.

Колкото до боксьорките или боксьорите, както го предпочита всеки, може би в дълбочина погледнато е отмъщение на Путин за неучастието на руснаците. Постигнато чрез шефа на бокса Кремльов. Вероятно! Но МОК можеше да си измие лесно ръцете. Не им гледаме в гащите на двете боксьорки, но че изглеждат като мъже и удрят като мъже - факт. Има достатъчно доказателство, че не е спортменско да се бият при жените.

- Да, но четох как Имане е истински идол в Арабския свят. Как да изгониш изведнъж героя на половин милиард души, сред които и вероятно много спонсори с петролни милиарди?

- Е, как герой! Тяхната религия не го приема. Ако се е родил или родила хемафродит, какво удовлетворение може да ти носи фактът, че е набил жена! Да върна лентата - не бях най-щастливият човек на земята, когато Светла Димитрова печелеше титли на 100 метра с препятствия. Тук имаше един лаф, че „Гинка Загорчева ритнала Йорданка Донкова по... т.е., че й взела ножчето за бръснене“. Имаше ги и при нас тези неща. И не съм на позиция, че целта оправдава средствата. 

- Изобщо, целият проблем с „мъжките“ момичета в женски спорт решим ли е? Извинявам се, но аз видях още куп подобни спортистки извън двете боксьорки?

- О, да. Честно, нерешими проблеми изглеждат - и този, и с допинга. 

- Ако Олимпиадата в Париж скочи 209 сантиметра като Стефка Костадинова, ще може ли Ел Ей 2028 да постигне 210? Имаше заявка за игри по холивудски с изпълнението на Том Круз, който скочи от покрива на стадиона в Париж, после се пренесе в Калифорния?

- Като говорим за скок височина, пак им бръкна в здравето Магучих. Като не я изкараха мъж, сега пък се заядоха с украинката защо не е повторила световния рекорд. То не че имаше много такива на тези иначе велики състезания. Иначе от спортна гледна точка не мога да прогнозирам Олимпиадата в Ел Ей. В останалото трудно ще стигнат Париж. Холивуд още диша праха на Ален Делон и компания.

.....

Крум Савов е достатъчно известен като лице на спорта в  БНТ, Нова телевизия, Канал 3, Диема. От няколко години спортният журналист е част от екипа на „Седем осми“, където води ежедневно предаване по горещите теми на деня. Той даде оценката си за приключилите в неделя летни Олимпийски игри в Париж специално за "Марица".