Култовият барман Маш Митака разказва за работата навръх 31 декември

Наричат барманите и сервитьорите „нощни птици“. От тях се очаква да са приветливи и ведри нон-стоп, да разказват вицове до припадък, да слушат какви ли не глупости от другата страна на бара, никога да не са изнервени или уморени. А, да, и може би най-важното:  да работят точно, когато ние почиваме! 

И ако чиновниците винаги са у дома по празници, а търговците могат да изберат дали да отворят магазина или не, за служителите на заведенията празниците по презумпция са делници, при това едни от най-тежките. 

За хубавото и лошото в професия „барман“  избрахме да разкаже един от най-популярните и разпознаваеми бармани в Пловдив /и не защото е с ръст 2 метра/– Маш Митака. Въпреки че от двайсет години се върти все в този бизнес, още не е „амортизиран“ и не му е все едно как се представя на работното място. 

Дяволът се крие в детайлите

От това в какъв момент ще попитате един барман за общата му оценка към професията, зависи отговора. Един истински барман, който не гледа на занаята си като на занимание, с което да изкара някакви пари докато си науми къде другаде да се пробва, ще каже, че обожава барманството. Но, както винаги, дяволът се крие в детайлите.

 „След една смяна в петък или събота вечер и 12-часово говорене с десетки хора на всякакви теми, на следващата сутрин аз просто искам да мълча. И мълча“, обяснява Маш Митака. Най-малкият проблем е, че биологичният му часовник тик-така по различно време. Самият той обича нощите. Досадните ежедневни задачи свързва със светлата част от денонощието. „Замислете се, през деня плащаш сметки, работиш с институциите, гледаш „сиви“ хора, които тичат или се връщат от работа с угрижени физиономии – все неща, които няма да ти подобрят настроението. По тъмно комуникацията с хората е по-лесна и непринудена, защото грижите са „затворени“ в деня.“ 

В последните двайсетина години е пропуснал най-много два пъти, в които не е бил  на работа на 31 декември. „Сигурно ще прозвучи нелепо, но въпроса „А, ами сега какво ще правя?“ ме удари със страшна сила. Когато си свикнал на един режим, такава промяна наистина може да те изкара от релсите“, разказва той. 

Повечето си мислят, че да стоиш зад бара в едно заведение е най-лесната работа на света. Хем се забавляваш, хем ти плащат за това. „Опасявам се, че ще разбия този мит – да, забавляваме се в повечето случаи, но все пак сме на работа. На клиентите като им писне или им се доспи, стават и си тръгват. Ние не можем, точно защото сме на работа. И най-тегавото идва, след като последният клиент напусне заведението. Следва чистене, подреждане на бара, миене, оформяне на листа с доставките за следващия ден и т.н. От тръгването към къщи ни делят още поне час-два“, описва Маш Митака. 

Сърцето на едно заведение

Тук спор няма – сърцето на едно заведение е именно барът. Барманите знаят старото правило, че ако човек целенасочено седне там, отчаяно търси контакт. Сега обаче нещата изглеждат малко по-различно – клиентите сядат там, защото считат, че е престижно. По-лошото е, че не търсят контакт с друг. Просто вадят телефона от джоба си и прекарват цялото време със забит в екрана нос. Хората не осъзнават колко са асоциални, колко са сиви и скучни в резултат на социалните мрежи, а това е жалко, коментира той. Ще попитате в качеството си на какъв? Ами, и децата знаят, че барманите са половин психолози. 

Маш Митака разказва, че в чужбина съществуват заведения, в които е забранена употребата на мобилни устройства. Клиентът доброволно си ги оставя на специално място, а ако му се наложи да говори по телефона – излиза навън.  Някои заведения в Пловдив тестваха това ноу-хау, но се сблъскаха със стена от неразбиране. 

А защо хората все пак ходят на бар? За да се отпуснат, да изпитат удоволствие, да се забавляват, да общуват. Нещо, което заради социалните мрежи напоследък не ни се удава много. Често позираме за снимка в инстаграм или фейсбук, за да разберат хората, че сме били на бар. А ние самите не сме разбрали…

Знаете ли кое е най-скучното нещо?, сеща се в този контекст изведнъж Маш Митака. И отговаря, без да се замисли: Моминско парти в заведение. Всичко е по сценарий и по команда, момичетата правят десет неща през десет минути, всичко се документира със снимки, стават и си тръгват. Емоция – нула. 

Профи

Истинското, професионалното барманство е, когато познаваш всичко на бара в детайли – от питиетата и комбинациите между тях до количеството лед, което трябва да сложиш в чашата. А това се постига с натрупване на знания, обучения, интуиция, личен интерес, мотивация, амбиция, дава „рецептата“ той. За да не е голословен, „стреля“ с нов въпрос: Знаете ли, че в момента на пазара има пет вида лимони и всеки подохожда на различно питие? 

Култура на пиенето

В света има куп писани и неписани правила за културата на пиене. Основното, за да не се напиете неприятно, е че алкохолът трябва да градира според градусите. Така например, преди хранене изпийте един аперитив, за да стимулирате апетита. Комбинирайте с маслини, прошуто, солени хапки и др. Салата се пие с бяло вино, месото се комбинира с  червено, естествено. С десерта идва и дижестивът, който най-често е ликьор или силен алкохол. Предназначението му е да спомогне за по-бързото усвояване на храната.

Изпитан трик, за да избегнете тежък махмурлук, е да консумирате много вода покрай питиетата, дава съвет Маш Митака. Ядки и парченца плодове също помагат.