Левон Хампарцумян: Успелите и богатите са мразени от хора, които ходят по врачки и търкат билетчета

- Г-н Хампарцумян, НАП обяви декларирани 70 милиона лева доход на българин за миналата година, изкарани от ценни книжа и акции. Нека го поздравим, но как се печелят толкова пари?

- Борсовият пазар е добре търсен, така че е напълно възможно да се спечелят толкова пари. Много повече от например при банков депозит, но носейки и съответен риск. 

- Възможно ли е само на родните борси да се случи, или може би човекът е играл и на чуждестранни такива?

- Разбира се, на западните  фондови борси възможностите са много повече. А в Азия и САЩ - значително и над тези в Европа. С течение на времето може би това ще се промени. А колкото е по-голяма една борса, толкова по-трудно се манипулира. Това е една самозащита. Така че твърде вероятно е да става въпрос и за печалби от световни борси. Ако си е бил купил акции от NVIDIA или подобна технологична компания, те вървят много добре през последните години. Спокойно може да е спечелил.

- Научи ли се българинът да оценява такива хора, а не да им завижда, защото очевидно са честно спечелени, декларирани и с платени данъци пари? 

- Интелигентните, космополитни и образовани хора са по-малко склонни да завиждат. Обикновено завиждат хора, които ходят по врачки и търкат билетчета, тоест по-нискообразовани. Там не очаквайте съчувствие към успешните.

- Тези 927 българи, декларирали 1 милион в НАП за миналата година, много или малко са за държава като нашата?

- Разбира се, може много по-добре. Но оставете дали сумите са половин, един или 10 милиона. По-важно е, че кредитът расте и доходите растат. Спестяванията - също. Това означава относително добра икономика. Веднага ще повторя - може да е много по-добра. Сега заради изборите може би са тези ужасни твърдения за кризи, страшни проблеми, как хората няма какво да ядат. В България винаги трябва да имаме предвид две неща -  никой никога не е умрял от глад и никой никога не е умрял на барикада.

Кашкавалените акции ги пропускаме.

- Нормално, заплатите в по-бедните страни от ЕС, сред които България, растат по-бързо от тези в богатите членки. Въпросът е дали растат достатъчно бързо?

- Въпросът е доколко е възможно, без това да предизвика допълнителна инфлация. Идеалният случай предвижда срещу разполагаемия доход на хората да има достатъчно стоки и услуги. Разбира се, лесно е да се каже на теория, трудно е да се направи. Дефицитните професии в световен мащаб оказват влияние, защото са търсени от конкурентни държави. И там нещата се случват. Примерно, вижте как България остана без медицински сестри и доктори.

-  То проблемът с тях май е огромен и в Германия, и в Англия?

-  Да, но тук инвестираме огромните пари в тяхното обучение. И след като не можем да ги задържим, говори за лоша структура на заплащането в този сектор. Хубаво е този проблем да се адресира, защото той се решава не за година-две, а за 10-15. Тези хора трябва да се обучат, да изкарат стаж, да натрупат опит. Смешно е, че се радваме тук как дошъл медицинският хеликоптер, пък сега ще излети. Нещо, което за другите нормални държави никога не е първа новина. Или пък въобще не е новина, че е превозен пациент от точка А до Б.

- Явно, след като т.нар. Северна Македония има от години такъв!

- Северна Македония има и лични карти с персонална електронна идентификация. Въобще доста неща може да вземем от тях. В случая не е точно определението за малкото, тъповато и изостанало братче. 

Трябва да се състезаваме със света, ако искаме да сме успешни  Да взимаме най-доброто. Дори от строежа на социалистически курорти по морето, които са с много зеленина, и най-доброто, на което сме били способни. Или когато България е строяла от най-модерните жп линия в Европа. За да стигнем в положение, при което пътническите влакове през 1940 година са се движели по-бързо от днес. И тук не може да обвиняваме едно правителство, а обществото, че не е изискало от правителствата си!

-  Но тогава линиите са строени от белгийски и френски инженери.

-  И какви ли още не. Локомотивите са били немски, най-модерните. Между другото после са били нарязани, а днес същите тези парни машини струват десетки милиони вече като реликви.

- Ако днес едно семейство получи някакви пари от наследство, да кажем, къде е хубаво да ги вложи – в дом, в банка или в акции, които може да носят милиони?

- Не бих се наел да давам съвети. Нека не си държим всички яйце в една кошница. И вече зависи човек в какъв етап на живота си е. Понякога е хубаво да похарчиш малко пари да се дообразоваш, да научиш още нещо ново. В друг етап мислиш как да добавиш нещо към пенсията. Въобще няма универсална рецепта. Човек трябва да е предпазлив, разумен и да потърси съвет, на който има доверие. Това може да бъде и банката, с която работи. Но не бива да разчита само на един сценарий. 

- Днес рисковано ли е човек да тегли огромен кредит за свой дом, бизнес или нещо трето?

- Пак не бих дал универсален съвет. Ако си млад, прав и изкарваш много пари, може да си позволи повече за персонално потребление, било то ипотека или друг кредит. Обратното - ако не си уверен в бъдещите си доходи, трябва да бъдеш много внимателен. Нека запомним едно - ипотеката или лизингът на кола е заем от нашите бъдещи доходи. Ако сме спокойни за тях, няма проблем да се взимат кредити.

- Спокоен ли е имотният пазар у нас към този момент?

- Не бих казал спокоен - по-скоро динамичен, но далеч от имотния балон. Чуват се вече предупреждения, БНБ има изисквания, които са меки, забрани няма. Отново - ако човек купува жилище за собствено потребление, може да си позволи малко повече, но не бива да е кредит на върха на възможностите му. Защото, ако утре лихвите тръгнат нагоре, ще има затруднения с плащането. Но просто да си направи сметките за 20-30 години. Това е за собствени нужди. Виж, ако човек вземе 10 апартамента с идеята да препродава с печалба или даване под наем, там рискът е голям. Може и да спечели много, но и обратното.

- Цените в София, а и в най-големите градове растат непрекъснато. Отиват ли към тавана си?

- Растат, където има икономическо развитие на града. Но расте и качеството на предлаганите имоти. А и като говорим за конвергенция на доходите спрямо средните за Европа, трябва да знаем, че това се отнася не само за заплати, но и за цените. София вече има стандарт среден за Европа.

- Факт е, между другото.

- Да, вече Пловдив, Бургас, Варна догонват. Там хората с добра работа и образование имат доста висок стандарт. Не говоря за сивия сектор или криминалния. Но и техният стандарт не е лош. (Смее се.) Това също е част от българската икономика, независимо дали ни харесва.

- Идват евроизбори. Вашето мнение за еврозоната е ясно, но защо трябва да сме там?

- Колкото по-бързо влезем, толкова по-добре. Имаме репутационна полза, материална такава още е от порядъка на 0,5 до 1 милиарда лева от превръщането на еврото в лев и обратното. И за бизнеса, и за физическите лица. Това е вътрешният кръг на взимане на решения в Евросъюза. 

И независимо от тези кресльовци, които искат да ни вадят оттам - заедно с НАТО това е един от най-добрите политически, военни и въобще всякакви съюзи наоколо. Аз не виждам по-добри. А и тези хора, които искат да ни вадят, учудващо мълчат къде искат да ни закарат. Присъединяването към еврозоната е геополитическа котва, което ще ни държи там, където иска по-прогресивната и по-образованата част от българското общество.

- В самата ЕС обаче има мнение, че Европа изостава спрямо САЩ и Китай.

- Това е вярно. Но ако сте се изпокарали в семейството или жена ви е направила излишен ремонт, това не е повод за развод? Не съм впечатлен от Урсула, Тимерманс и компания, те ще си платят сега за грешките, които правят. Но 

ЕС е най-добрият съюз, в който можем да бъдем, и ще вървим напред. 

Няма нужда да сме догматично верни на хора, които са си объркали посоката. Ако през 1990 г. Европа е малко по-голяма като икономика от САЩ, сега е с 30 процента по-малка. А това означава стратегически грешки.

- А и нека не бъркаме дясната вълна на хора като Мелони, напълно нормални, с някакви фашизирани елементи! Да не давам пример.

- Това, което говорим смекчено и завоалирано за проблемите, отваря огромен фронт на тези кресльовци вдясно. Знаем си ги. Но ако либералното дясно не избягваше трудните теми, тези хора никога нямаше да наберат такава скорост. Просто Европа има нужда не от зелена сделка, а от план за икономическо възраждане и реиндустриализация по стандартите на 21. век. Тук така и не разбрахме кой с какво дели тази сделка. Плановете иначе са ясни. Искаме да бъдем при САЩ, Китай, Япония. Но в Европа цената на индустриалната енергия е 5-6 пъти по-висока от тази в САЩ. Няма как да сме конкурентни. Или да вземе настъпването на ковида, когато разбрахме, че в радиус 2000 километра няма кой да ушие маски за Европа. Сега Русия, Иран и Северна Корея произвеждат заедно повече снаряди от Европа. Всичко това говори за стратегически грешки. И пак казвам - това не е повод за развод, а за размисъл.

Визитка 

Левон Хампарцумян е един от най-прочутите ни финансисти и банкери. Заместник-министър на икономиката в кабинета на Иван Костов, после шеф на Агенцията за приватизация. От 2001 година е шеф на УниКредит Булбанк и остава такъв до 2019-а. В момента се занимава с преподавателска дейност, също така е и заместник-председател на КРИБ. Два пъти е избиран за банкер на годината у нас.