Лилия Недева, директор на Дирекция "Здравеопазване": Съседните общини да плащат, че жителите им се лекуват в Пловдив

- Г-жо Недева, бяхте за кратко временно изпълняващ длъжността "директор" на Дирекция „Здравеопазване“, преди да излязат резултатите от конкурса. Успяхте ли да навлезете в материята, която е по-различна от Вашето образование?

- Мога спокойно да кажа, че в тази дирекция нищо не ми е чуждо. Като директор на Дирекция „Стопански дейности“ навремето с колегите от здравеопазването работехме на един етаж в бившия Партиен дом. Познавам всеки един от тях. Като естество на работа също не ми е чуждо, защото в началото на мандата на Здравко Димитров двете дирекции, тази на „Здравеопазване“ и „Стопански дейности“, си колаборираха в изготвяне на предложения към Общинския съвет, както и относно текущата работата, защото в предходния мандат всъщност беше отделена Дирекция "Здравеопазване" с отделен директор. От друга страна, здравеопазването няма как да ми е чуждо, защото става въпрос за търговски дружества. Като банкер повече от 14 години съм кредитирала търговски дружества, между които много големи болници. Много по-големи от тези, които в момента са в ресора ми, и като годишни обороти. Целият Южен централен регион е бил в моя портфейл. Като специалист виждам, че общинските болници имат чисто финансови проблеми и това, че съм експерт в тази област, мисля, че ще донесе само ползи за развиването на общинското здравеопазване.

- В този смисъл, в какво състояние заварихте здравните заведения в Пловдив? 

- Няколко дружества са на загуба и това е проблем, който трябва да се реши приоритетно. Те трябва да се стабилизират и да добият нова визия. Тук става въпрос за болница „Св. Мина“ и "Медицински център-6", който се помещава в нейната сграда, като и двете са на загуба за 2023 година. ДКЦ „Пловдив“, което се помещава в сградата на Окръжна болница, и Спортният диспансер са на минимална печалба.

В ДКЦ-1 нещата също не стоят добре. Там след последната общинска сесия е назначен нов управител - д-р Васил Ковачев. С него направихме една обиколка на сградата и установихме, че има много какво да се прави. Срамно е ДКЦ, което е в центъра на града, с паркинг, с транспортни връзки от всички страни, с добри специалисти, да е в това състояние. Апаратурата е на много ниско ниво. За никое здравно заведение не е добре да работи със стара апаратура. Има различни форми на финансиране, не само чрез общинския бюджет. С нова техника здравното заведение ще си възвърне разхода и ще печели от пациентопотока. И тук говорим за закупуване на по-дребните техники. Всичко е въпрос на добър мениджмънт. Ако всеки разход се минимизира, а приходът се оптимизира, накрая печалбата ще е по-добра. Самите управители ще са доволни, защото това ще рефлектира и върху заплатите с увеличаване на ДМС-тата, а пациентите ще получат по-качествена здравна услуга.

Във влошено финансово състояние е и Кожният диспансер, за него трябва също да се мисли стратегия, защото не може Пловдив и Южна България да остават без Кожен диспансер. Там базата е остаряла, апаратурата - също, но проблемът е на национално ниво, и по-точно в начина на разплащане с НЗОК. Тук темата е много обширна. Но вкратце, имаме предвид цялата проблематика и ще бъдат предприети действия относно бъдещето на Кожния диспансер.

- Ще има ли бъдеще за родилния дом „Весела“?

- Там ще дадем шанс на болница „Св. Мина“, към която е дейността на родилен дом "Весела", да се опита да кандидатства по програми. Начертала съм си някакви стъпки, по които трябва да тръгнем, защото не е редно общинското здравеопазване да остане без АГ болница. А сградата, която е общинска собственост, от години е в плачевно състояние. Апаратурата също е стара и амортизирана. Затова няма и желаещи да работят там. Всеки лекар държи на имиджа си и няма да рискува да работи с допотопна техника и да рискува два живота - и на майката, и на детето.

Младите лекари пък съвсем не искат да работят в такива условия. Те са запознати с новите технологии, искат да се обучават и да работят със съвременна апаратура и никой няма да отиде при тези условия. Така че тук ръководството ще трябва да подготви и представи разчети, да си направи КСС (количествено-стойностна сметка) и да ги представи. Да видим откъде да се започне и да търсим финансиране.

Трябва да се постигне взаимодействие между общински бюджет, европейски програми, каквито ще има за саниране на сгради и закупуване на нова медицинска апаратура. Например по НПВУ ми направи впечатление, че има специално перо за реновиране на сградите за всички психодиспансери в страната. Възможности има и трябва да се събере административният капацитет, и да си подготвят документите за кандидатстване по различните програми, които се очаква да бъдат отворени в бъдеще. Ако някои управители не могат да се справят сами - да алармират. Ще им помогнем с каквото можем. За всяко нещо има решение. Важното е сектор "Здравеопазване" да заработи в екип ведно с управителите на общинските медицински заведения. Искаш ли - ще намериш начин, не искаш ли - ще намериш причина.

- Има ли някаква причина, за да работят на загуба тези здравни заведения? 

- Едно от първите неща, които направих, е да изискам постоянно да се изпраща информация и до едните, и до другите какви програми текат в момента, какви ще бъдат отворени по Плана за възстановяване и устойчивост, кои сектори ще бъдат взети под внимание, като акцентът ще е върху онко- и кардиосекторите. Това означава, че пловдивските медицински и здравни заведения трябва да се съсредоточат върху тях и да имат проектна готовност за купуване на апаратура. Трябва да е ясно, че нямаме право да изпускаме такива средства. Общината и общинският бюджет не са бездънна яма и аз това го припомнях на всяка от сбирките, които направихме през последния месец.

- Кого поканихте на тези сбирки?

- Всички директори на детски ясли, здравните и лечебните заведения, заедно с ресорния кмет по „Екология и здравеопазване“ Иван Стоянов. Маркирахме проблемите и започваме да действаме в тази насока.

- Има ли все пак и такива общински здравни структури, които са в добро състояние?

- Има, за щастие, които са в много добро състояние - напр. ДКЦ-2 и ДКЦ-5 работят и показват много добри резултати. На печалба са, имат голям поток от пациенти и там наистина се работи с визия. Обновен е вътрешният сграден фонд, закупувана е съвременна апаратура със собствени средства. Там са насочили усилията си и към приходите, които не са само по Здравна каса, а предлагат и други медицински услуги. Останалите ДКЦ-та, като това в "Смирненски" и ДКЦ- Изток, също са с положителен финансов резултат и работят добре. Там ще помислим как можем да подпомогнем дейността така, че да повишат приходите си. 

- Явно има много предизвикателства, с които трябва да се справяте. Кои ще са първите стъпки, които ще направите, за да се подобри финансовото състояние на общинското здравеопазване?

- Вече съм предприела стъпки чрез всички допълнителни застрахователни фондове, които предлагат допълнително здравно осигуряване на работниците, заети в частния сектор. В Пловдив има Индустриална зона с множество производствени фабрики, банки, администрации, които имат много персонал. Това са социални пакети, които все повече частни компании предлагат на работниците си. На този етап тези фондове предпочитат частните центрове и затова трябва да се направи по-тясна комуникация с тях.

Водя разговори с тези фондове, където не са включени нашите ДКЦ-та и болници - да бъдат включени и фирмите да предлагат и тях за профилактичните прегледи на своите служители. Това ще е добре дошло за общинското здравеопазване, защото това са прегледи, които се плащат от тези фондове на добра цена. 

- На национално ниво стои проблемът с липсата на персонал. Имате ли идея как да привлечете млади лекари и такива с опит в общинските здравни заведения?

- Проблемът в Пловдив е, че в града има много частни болници и медицински центрове. И въпреки че МУ и Медицинският колеж непрекъснато обучават кадри, проблемът е факт. И опираме отново до материалната база и апаратурата. В частните болници заплащането е по-високо заради по-големите приходи, които са свързани точно с по-добрите условия и апаратура, които са предпочитани от пациентите. По този начин те носят повече приходи на частната структура и тя може да дава по-добри заплати. Ако съумеем да подобрим материалната база, мисля, че и самите специалисти ще започнат да гледат с по-добро око на възможността да работят в общинското здравеопазване. 

- Има ли нещо, което ще надградите и продължите от предишното управление на здравеопазването? 

- Много добре съм запозната със стратегията, която беше разработена от д-р Калин Калинов в предходния мандат. В нея има много добри идеи и препоръки, като напр. телемедицината. Тук като начало на първо време може да се говори за изследванията по образната диагностика. Когато се правят изследвания, специалистите да могат да проследяват резултатите от тях и да дадат становището си от всяко място по света. Това е много важно за хора, които живеят в отдалечени места или за работещите в големите градове, защото няма да губят време в пътувания, чакане пред кабинети. Пести се времето и на пациента, и на лекаря. Там смятам, че трябва да се обърне голямо внимание, защото бъдещето е в новите технологии. Това се отнася и за дигитализацията в здравеопазването, но общинската дигитализация и е част от националната стратегия за дигитализация. Това е сектор, който търпи голямо развитие, но тук пречката е, че все още някои проектозакони стоят „на трупчета“ и не са приети. Основното обаче, с риск да се повторя, ще са европейските програми, където може и за каквото може.

Друго, върху което ще работя в общинското здравеопазване, е по някакъв начин в здравната проблематика да се включат и общините, чиито жители се обслужват от болниците в Пловдив. В Пловдив са специалистите, джипитата на повечето хора, лабораториите и т.н. Да, по Здравна каса има приход, но смятам, че е редно тези общини да се включат и в разхода, който не е малък.

Става въпрос за Община "Марица" и Община "Родопи", които се обслужват от пловдивските болници и поликлиники, но когато се стигне до даването на пари, Община Пловдив трябва да бръкне в бюджета и да ги извади - за сграден фонд, за оздравяване на дружество, за обновяване на техника.

- Целта, която ще гоните следващите години?

- Да се работи за европейска съвременна визия на общинското здравеопазване като състояние на сграден фонд, съвременна апаратура, привличане на добри специалисти, качествено обслужване на пациентите. Знам, че нито ще е бързо, нито ще е лесно, но трябва да се започне и с твърди и бързи стъпки да се върви в тази посока.

Другото, на което много ще държа, е управителите да създават и да следят за нормалната работна среда в поверените им здравни заведения - персоналът трябва да работи спокойно, защото особено когато не достигат лекари, медицински сестри и лаборанти, следва да няма текучество на кадри. Трябва да направим общинските болници и поликлиники привлекателни места за работа. За да не се къса връзката, ще се провеждат регулярни срещи с управителите и директорите на яслите, защото, когато липсва комуникация с колектива, ако тя е развалена заради личностни отношения, работата не върви. Всички следва да умеем да говорим помежду си и да обменяме опит и работна информация. Това може само да допринесе за по-добро развитие и по-добра среда за работа. 

ВИЗИТКА 

Лилия Недева е родена в Пловдив. Завършва ЕГ „Иван Вазов“ с италиански и английски език. Следва международни икономически отношения в ПУ „Паисий Хилендарски“ и магистратура по международна търговия. Започва работа  в банковия сектор. Две години е работила в Райфайзен банк и 12 години - в Пощенска банка като мениджър корпоративни клиенти. За кратко оглавява Дирекция „Стопански дейности“ в Община Пловдив. Депутат е от 48-ото НС от коалиция „Български възход“, където участва в комисиите по бюджет и финанси, икономически политики и иновации. Член е на делегацията на ПАСЕ. Владее италиански, английски и немски език. Има син в първи клас.