Лилия Старева представя "Сватбата – празник на празниците в българския семеен календар"

Лилия Старева е доктор по философия, етнограф и фолклорист. Изследва народните обичаи и традиции, автор е на редица книги по темата, сред които „Приказки и легенди за българските имена“, „Български празници и обичаи“, „Български ритуали за късмет“, „Детето – по-голямо и от царя“ и др.

Г-жо Старева, на 2 април излиза новата ви книга, посветена на едно отнай-радостните събития в живота – сватбата. Какво казват предците ни затози празник на празниците? Каква мъдрост е събрана във фолклорнитени сватбени традиции?

Българската сватба е комплекс от ритуали, в който се преплитат вълшебен мит, народна вяра и практически опит. В своята единност те са мъдър съвет към младите как най-безопасно и щастливо да преминат от един период на живота си в друг – този, който оттук нататък ще е животът за тях. Да сменят ролите, социалния си статус, задълженията и отговорностите. Почти като ново раждане е. Особено това важи за невестата, която сменя дома си, приема нови родители,очаква се да даде живот, да стане майка. В този граничен момент народът ни е извикал на помощ вълшебства от цялата природа – зеленина, цвят, плодородие, любовта и благослова на всички роднини и близки на младоженците. Целият празничен ритуал представя ценностната система на старите българи. Разказва и показва в действия, песни, цветове и думи това, което са разбирали като добро живеене. И какво се прави, за да има любов и сговор, да се родят много и хубави деца, да се почитат родителите, да се усети шепотът на дървото, цветята, вятъра. Как с ум, труд и доброта младите да съградят едно ново цяло. Жената да се превърне в душата, мъжът – в темела на новия дом.

В традиционната българска сватба наблюдаваме висока степен наритуалност, като голяма част от нея е неприложима в съвременния свят. Ивсе пак, кои обичаи можем да спазим при организирането на празникаднес?

Такъв синтез и многообразие наистина не е възможен днес. Вълшебството на  мита и приказката сме оставили сякаш само за децата ни. Природата все по- малко ни говори. Интернет и Гугъл все повече изместват мъдрата книга на предците ни. И все пак, ако знаем символите в ритуала, усещането за мига ще е различно дори в най-познатите и разпространени ритуали. Понякога едостатъчно само да пренаредим сценографията. Да бъде днешният интериор, облекло, място на празнуване. Вместо в дома на момъка например все по-често в градски условия посрещането на новата двойка става в ресторант. Много по- важно е да разберем смисъла и посланията зад всяко действие. Венчавката е овенчаване. Затова и на главите на младоженците се поставя венец. Но това не е обикновен венец, той е магически символ, създава нов порядък, предпазва от зло, пренася слънцето в бита и живота, знак е за святост и съвършенство. Когато е от цветя, пренася тяхната красота и свежест. Когато основата му е от лозова пръчка носи плодородието и живота, които символизира. Ако младите знаят и вярват в магическата му сила, ще усещат по различен начин светостта на мига да бъдат увенчани. Знаем, че да плиснеш вода пред едно ново начало, е добре. Водата не само значи „да върви по вода“, тя ще защити, изчисти от всяко зло. В сватбата епостоянен реквизит, лее се с вдъхновение в магическите ритуали, осигурявасполука при годежа, при излизане на момичето от бащиния дом, при пристъпянето й в дома на младоженеца.  Защо невестата се носи на ръце? Защото е обещание, че така ще бъде във всички идващи дни? Не само. В митологичен план тя идва от небитието, пристъпва между световете и все още е в опасност. Стъпването на прага е нейното второ раждане. Върви към дома по ново бяло платно, кърпа или конец, бяла вълна, черга с мартеница, шарено платно от торба за хляб (наричат го „комат“). Всяка крачка е като благослов и наричане. Такъв е смисълът и на пътеката, в която влизат младите в ресторанта. Пътят по такава пътека-граница е сакрален и предците ни са го усещали така. Но може и да е само простряно бяло платно, по което се стъпва. По-вероятно е това да се случва днес.

Подобно на уважавания фолклорист акад. Петър Динеков разглеждатесватбата като „народна драма“. Какъв смисъл влагате в този термин?

Аналогията е съвсем директна. Сватбеният обреден комплекс е сбор от ритуали, организирани в сценарий, обхващаш всички елементи от структурата на драматургичния жанр. Както във всеки театрален сценарий, „артистите“ имат свои роли, избрани специално за тях. Колкото по-добре ги изпълняват, толкова по-силно въздействат. За разлика от съвременния театър, народната драма „Сватба“ има сакрално звучене, героите в тях са митологични и имат важна задача – да съградят дом за двама и той да е светъл, здрав, пълен с любов, деца и радост! Ритуалите разказват приказка за един добър нов живот. Всеки жест, действие, дума е символичен знак, благославя за обич, плодовитост, здраве, предпазва от лош поглед, завист, беда.

В процеса на събиране на информация сигурно сте попаднали на безброй прелюбопитни ритуали, вярвания, привички. Можете ли да споделите с читателите някой отличаващ се с колорита си обичай?

Трудно ми е да извадя един от множеството вълшебни ритуали. Да погледнеш през пръстен любимия, за да затвориш любовта, да изядете съвместно червена ябълка, за да са здрави и красиви децата ви, да се оглеждате в мига на щастие, за да се огледа и удвои щастливият миг, да омесиш хляб с нашепвани над него съдбовни наричания за хубави дни и години, да поставиш в брашното зелена клонка и да предизвикаш здраве и дълъг живот, да отпратиш беди и лоши очи чрез защитен знак, извезан върху сватбената премяна... Наистина са много. Българската сватба е низ от вълшебства и всяко мънисто в нея е любопитно, интересно и важно.

За книгата

Традиционната българска сватба е празник на празниците, защото бележи нов момент от живота, посвещава в нова роля, ново порастване. Момент граница. Каквото е било преди – няма да бъде, каквото предстои – зависи как ще бъде прекрачена границата. В обичта към децата си народът ни е създал истински сценарий от ритуали и действия, в който всеки жест, вещ и дума имат вълшебната сила да помогнат този съдбовен преход да се случи по най-добрия начин. Мит и реалност се сливат в едно, за да благословят и нарекат добро, да предпазят от беди. В тази книга Лилия Старева е събрала обредни практики от цялата страна. Тя ни разкрива смисъла на обичаите (защо житото е неизменна част от празничния ден, каква е символиката на цветната украса, как се посрещат кумове и сватбари), идеята на вплетените в шевицата пожелания и поуките за семейния живот, които народът ни е вложил в своите приказки и песни. Съхранени и предавани през поколенията, тези традиции все още са част от празника на младоженците, благославяйки ги за обич и щастлив живот.