Лукан Тодоров - Галишкият куриер, от който турците треперели

  01 Юни, 07:25     0  

В деня на Враца, часове преди да сведем глави пред свещеното дело на поета – революционер Христо Ботев и загиналите за свободата на България,

ще отворим забравените архиви и ще съберем в една вълнуваща история разказите за делото и живота на един от основателите на Врачанския революционен комитет и негов официален куриер- забележителният Лукан Галишки.

Историята е изпълнена с жажда за свобода и носи непреклонната сила на  един български борец, изгубил живота си в името на Отчеството.

Но поп Лукан е жив и днес:

“Защото, който падне в бой за свобода, той не умира…” Лукан Тодоров Игнатовски от с. Галиче е роден 1845 година, произхожда от фамилията Игнатовци. 

По разкази на неговия правнук Първан Луканов (учител), предадени чрез внука му Цветко Луканов, Галишки е бил висок и едър, изключително буден и начетен, с достолепна осанка и характерния за рода богат и извит мустак. 

Дори турците не смеели да се опълчат на внушителния мъж и когато ходели по двойки и срещали поп Лукан го заобикаляли, защото той винаги бил въоръжен до зъби. 

Още една история разказват неговите наследници, че когато заптиетата са му искали огънче, за да запалят лулите си (с цел да го издебнат и заловят) гордият мъж слагал праханта върху цевта на заредената (пушка) подпряна върху коня, палел я с огнивото и така им подавал.

През периода на османската власт в България за Галиче е останало като предание, че турчин в селото не е замръквал, или ако е така, на сутринта от населеното място излизал само конят му.

По разкази на местни хора, когато в началото на 60-те започнали строежа на сградата на кметството (и читалището) в Галиче,

където има паметна плоча, че там е била къщата на поп Лукан, при разкопаването за основите строителите се натъкват на своеобразна турска гробница, в която открили над 30 скелета, някои от които на коне. 

Част от скелетите били оковани във вериги, което доказва твърдението в легендите, че турски аскер не смеел да замръкне в Галиче, а ако замръкнел, той просто… изчезвал.

Лукан често е преминавал Дунава, за да отиде във Влашко. 

Там, в Бекет, Крайова и Гюргево се сприятелява с български емигранти-революционери. 

Неговата патриотична дейност започва с участието му църковно-националното движение. Преломен момент в живота му е срещата му с Васил Левски.

Тогава той полага клетва лично пред Апостола на свободата – да служи честно на народа си и да се бори за неговото освобождение. 

След като полага свещната клетва, Лукан се отдава изцяло на революционното дело. 

Новата революционна вълна през 1876 година активизира дейността му като председател на местния комитет в с. Галиче и член на комитетите в Бяла Слатина и Оряхово. 

Неговата известност сред революционните дейци, смелостта и авторитетът му в борбата срещу поробителите дават основание на Врачанския окръжен комитет да го избере за свой таен куриер. 

Наетата къща от Лукан  в Оряхово е била “станция” в нелегалния канал Влашко (Бекет)-Оряхово-Галиче-Бяла Слатина-Враца. 

На 5 януари 1876г. Панайот Волов  и Георги Бенковски минават по този канал, като спират в Галиче и после, придружени от галишкия куриер, продължават през Бяла Слатина за Враца. 

Чести гости на поп Лукан Галишки са били Стоян Заимов и Иваница Данчов. 

Стоян Заимов е бил главен апостол на Трети Врачански Революционен Окръг, към който принадлежал и легендарният куриер.

Сам Апостолът на свободата е минал по този канал и пренощувал в дома му, като прилежно отбелязва в тефтерчето си маршрута до нелегалната станция.

В средата на април 1876 г. Лукан съобщава на революционния комитет във Враца известието на “непознато лице”: оръжието на врачанските съзаклятници е складирано на румънския бряг срещу Козлодуй. 

Тогава Стоян Заимов му възлага да прекара оръжието от Румъния за Враца. Ето как Заимов описва този случай в своите “Етюди”

“…Направило е опит да се прехвърли оръжието, спазарили лодки, платило се 50 лири на каикчиите, проводили се 15 талиги от Белослатинско, Врачанско и Оряховско, за да задигнат нощно време контрабанда оръжието. Талигите под командата на Лукан от Галиче с въретли около две нощи по Дунавския бряг под предлог, че дигнали някакъв си пясък. Каикчиите се уплашили и се отказали от контрабандата. Оръжието останало на влашкия бряг в Бекет..”

След това със съгласието на Врачанския комитет се решава това оръжие да се достави за въоръжение на част от Ботевата чета. 

На 7 май 1876 година куриерът донася във Враца шифровано писмо от Румъния, в което се съобщава, че четата на “Христо Ботев ще мине на 17 май(стар стил) Дунава в посока към Враца и се нарежда да се провъзгласи въстанието. Стоян Заимов възлага на Лукан да приготви около 50 конски каруци, които да стоят готови и в деня, когато премине четата , да я посрещне на брега и я откара във Враца. 

Съдействие при изпълнението на задачата му оказват неговите помощници от селото и комитите от Бяла Сатина и Оряхово.

Заимов пише още в “Екюдите”, че Лукан приготвил талигите, но два дни преди минаването на четата бил арестуван от оряховските власти, вследствие на предателство.  Повече от 15 дни неуловимият до този момент куриер се намира в оряховски затвор. 

След това, заедно с 28 арестанти, той е предаден на извънредния военен съд в Русе. 

Вследствие на лошите условия в затвора и жестоките изтезания Лукан  Галишки се разболява сериозно. 

В документ от вилаетското управление в Русе, с дата 28 юли 1876г., се съобщава, че той е оставен в болница за бедни в града, където след това умира. Голямата българка баба Тонка Обретенова измолила тялото му от властите и го погребала в гроба на Стефан Караджа.

 

За Лукан Галишки разказва и Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания”. 

Портретът на славния комита днес може да се види на входа на музея в Козлодуй.

Споменът за галишкия куриер е увековечен от благодарния народ в песен,  “Лукан книга чете тайно, Та па скришну И я през нощ праща в града, във Враца” В Галиче има поставена паметна плоча на великия българин, а в негова чест новият площад в селото ще носи името Лукан Галишки като поклон и уважение пред делото на смелия мъж, който и за миг не свежда глава пред поробителите, в преследване на свещената цел – свободата на България. 

Източници: bezgranitsi.bg, в-к Отечествен фронт, Карта на времето.