Лунария, която кара цветята да живеят вечно

"Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите." Поне така е според Малкия принц.

А според Лунария, ако някой те обича и ти е подарил едно цвете, то също е единствено сред милионите. Тя може да направи така, че да живее вечно.

Години наред Симона Крушкина, която стои зад артистичния псевдоним, „опитомява“ стръкчетата, които някому нещо разказват ​- прекрасните рози на любовта, капризни карамфили, сватбени калии, скромни теменужки и съсънки от градините на детството. Създала е своя технология, с която да обработва цветовете и да ги запази във времето. Сватбения букет превръща в пано, розата от любимия човек получава нов живот - в подложка за чаша или книгоразделител.

Съхранявам нечий скъп спомен, превръщам тленността на цветето в нещо трайно и възпитавам естетика, казва авторката. Дълго търсела себе си в нещо, което да ѝ доставя радост и което би могла да нарече свое.

С диплома по българска филология първо сбъднала детската си мечта да работи в телевизия. Още на третата година обаче си дала сметка, че журналистиката не ѝ носи очакваното удовлетворение. И пътят ѝ неочаквано свърнал към кварталната цветарница. Майка ѝ видяла случайно обява за работа там. Така Симона открила радостта да е сред цветя.

И това обаче не продължило дълго. Само след година вече иск​ах нещо повече ​-да създавам нещо мое, на което бих могла да поставя името си, разказва тя. България все още е далече от световните стандарти в бизнеса с цветя. Има флористи, които го превръщат в изкуство. Но Симона много бързо я отказали репликите  на клиенти „Може ли нещо по-голямо за 15 лева?“. Не ѝ стигало да връзва къдрава панделка на зюмбюлчета в целофан.

 Днес създава свое изкуство от цветята и спомените

Това, което прави, не е за всеки.  И не е необходимо, ако стига точно до тези, които го ценят, усмихва се Симона. 

Първите си опити направила с хербаризиране преди 6 години. По онова време техниката била нашумяла в САЩ и българката се понаучила от видеа в интернет. ​Тогава у нас не бил​а популярна. Почти нямало автори, които  да създават продукти с цветя, освен с епоксидна смола. Красотите на Лунария са „запечатани“ по специален начин между две стъкла, за да не влизат въздух и влага.

Първо започнала с каквото има в мамината градина - теменужки, малки листенца, маргаритки. След първите успешни опити добила кураж за своя фейсбук страница, в която да покаже картини и пана от цветя, подложки за чаши и книгоразделители. Създавам моя естетика. Показвам, че цветята могат да бъдат нетленни. Съхранявам спомени и послания, описва работата си Симона Крушкина.

Първата провокация дошла от колежка на майка ѝ: „Имам цвете, което ми подариха за рождения ден. Можеш ли да измислиш как да го запазя?“. Лунария създала с него подложка за чаша.

После се запалили булките, а заради тях авторката усъвършенствала и разнообрази предлагането. Днес обработва сватбените букети или чрез хербаризиране, или като ги суши с цветовете надолу. В първия случай цветята се превръщат в картина, във втория букетът се аранжира и поставя в дълбока рамка като в кутия, за да се запази 3D ефектът.

Кое е най-сговорчивото цвете? А най-опърничавото?

Мислех, че ще е много трудно да „опитомя“ булчинската кала, казва Симона Крушкина. А всъщност най-капризни се оказали карамфилите ​- с много пластове листенца, между които се задържа влага и ги кара да гният. Най-покорни са мъничките, фини цветчета.

Най-необичайното цвете, което авторката е превръщала в спомен, е съсънката. Преди години жена помолила Симона да запази по своя начин цветето от детството, което брала с дядо си. Обаче, за беля, диворастящите лилави хубавици не виреят по Витоша. Наложило се жената да набере от своя край, да чуе инструкции за първоначално съхраняване и да ги прати по куриер. После станали на картина и книгоразделител.

Друга история с хепиенд е на момиче, което пазело всички цветя от приятеля си. В ателието на Лунария пристигнала цяла кутия със сухи рози. След като авторката ги върнала на притежателката, претворени в картина, не минало много време и тя пак писала ​- омъжила се за момчето. Сега следва епизод 2 - да се даде нов живот на булчинския букет.

Артистичната трансформация обикновено вдъхновява жените. Но пък мъжете са най-благодатните клиенти, защото дават пълна свобода: „Аз не разбирам нищо. Направете го красиво. Ето ви адрес за доставка“. И оттук нататък Симона започва да избира цветя и да реди композиции.

Всяка обратна връзка е мила и добавя още нещо към удоволствието от работата. Освен че в нея влага творчество, за Симона Крушкина тя е и като медитация. Оставя се на цветето да ѝ „говори“. Освен това запазва нечий спомен, като влага и част от себе си.

От 2019 г. е основното ѝ занимание, но докато се стигне до това, минала през много опити и грешки. Продължава да се учи ​- не само как да „ухажва“ цветята, за да ѝ подчинят хубостта си, а и как да снима видеа, сторита и какво да поства в социалните мрежи. Имат си свои правила  - ако не ги спазваш, ти отрязват пътя към хората. 

Както е в онази поговорка, че синът на обущаря ходи бос, така е и със Симона Крушкина. Почти нищо не е създала за самата себе си. Миналата година за 8 март направила картини от цветя, в които били вградени и пеперудени крила.  Майка ѝ ѝ подарила една от тях. Така получила като подарък нещо, което сама е създала.

В началото работела в хола и масата била постоянно пълна със стръкчета от мамината градина в Железница и бабината в Разград. Сега има ателие. Баща ѝ отговаря за логистиката. А приятелят ѝ добавя нови предизвикателства. Заедно направили маса с плот, в който са вградени цветя в метална рамка, и с метални крака. Много се харесала на сватбеното изложение, на което я представили за първи път миналия уикенд. 

Дълго Симона се чудела какво име може да обедини красотата и идеята на нейните творения. Даже търсила в сайт за имена на марки. След дълго ровене не открила нищо. А на следващата сутрин се събудила с думата "лунария" в ума. Това е цвете, което е спомен от детството ѝ. А Гугъл поставил всичко останало на място ​- растението с мъхести листа и лилави цветчета достига метър височина, а когато се освободи от семенцата, образува фини прозрачни шушулки. Заради тях се казва Lunaria, което означава "подобно на луната". И пропуска светлина ​- като творенията на Симона.