Малките градове често бият по заплати областните

Автор: Теодор Недев, Институт за пазарна икономика

Когато мислим за градовете в България, често допускаме, че по-големите от тях, където има видима концентрация на хора и икономическа активност, са непременно областни. Това обаче не е така - у нас има примери и за необластни градове със значително население, дори по-голямо от това на някои от 28-те областни центъра. Днес се спираме на два такива града и прилежащите им общини - Казанлък, Асеновград, и ги сравняваме с техните областни еквиваленти по население - Кърджали, Враца.

Казанлък и Кърджали 

За 2023 г. средногодишното население на общините Казанлък и Кърджали е съответно 64 300 души и 63 808 души, което ги прави 17-ата и 18-ата най-голяма община. Въпреки това икономиката на Казанлък е много по-продуктивна - нейната добавена стойност за 2022 г. е цели 977,5 млн. лв. (7-о място в страната), или 15 061 лв./човек (18-о място в страната). За сравнение, добавената стойност в Кърджали е близо двойно по-ниска - 489,3 млн. лв. (26-о място), или 7846 лв./човек (72-ро място). Важен фактор зад силното икономическо представяне на Казанлък е разположението на голям производител на въоръжение и боеприпаси на територията на общината. Към 2022 г. въпросната фирма е сред най-големите работодатели в страната и генерира стотици милиони лева приходи, което допринася за много високата добавена стойност и високите разходи за дълготрайни активи в общината, както и за високата заетост и ниската безработица.

В Казанлък се инвестира и значително повече в дълготрайни материални активи - 168 млн. лв. за 2022 г. (17-о място), докато в Кърджали е едва 30-ата община по разходи за ДМА със 115 млн. лв. От друга страна, Кърджали привлича двойно повече преки чужди инвестиции с натрупване към 2022 г. - 208,6 млн. евро (20-о място) спрямо 102,8 млн. евро (27-о място) в Казанлък, като обяснението е позиционирането на най-големия в страната производител на изделия от каучук и пластмаса и предприятия в преработващата промишленост.

Въпреки че общините са близки по население, в Казанлък има значително повече наети по трудово и служебно правоотношение за 2022 г. - 22 532 души спрямо 19 530 в Кърджали. Като цяло пазарът на труда в Казанлък е по-силен - средната брутна месечна заплата през 2022 г. е 1498 лв. (30-о място), докато за Кърджали тя е 1340 лв. (75-о място). През същата година безработицата в Казанлък е само 3,2%, докато в Кърджали се равнява на 5%.

Асеновград и Враца 

Със средногодишно население от 56 946 души през 2023 г. Асеновград е втората най-голяма община, която не е областен център, и 21-вата най-голяма община, точно след община Враца със своите 59 969 души.

Въпреки близкия брой на населението, община Враца има много значимо икономическо присъствие - добавената <210> стойност е 427,6 млн. лв. (29-о място в страната за 2022 г.) спрямо 293,4 млн. лв. в Асеновград (40-о място). Преките чужди инвестиции с натрупване към 2022 г. във Враца са 101,7 млн. евро - около пет пъти повече от тези в Асеновград, а инвестициите в дълготрайни материални активи за същата година възлизат на 83,5 млн. евро, или два пъти повече спрямо Асеновград. Разликата в икономическото представяне се вижда и в доходите - за 2022 г. средната брутна месечна заплата във Враца е 1306 лв./месец (89-о място в страната), докато Асеновград се нарежда на 178-о място с 1138 лв.

По-силното икономическо представяне на Враца вероятно се дължи частично на осезаемо по-благоприятния пазар на труда. В общината има значително повече заети към 2022 г. - 17 976 души спрямо 11 863 в Асеновград, а безработицата е 4,6%, или с 1,1 пр. п. под тази в Асеновград. 

Причина за различията в икономическото представяне на двете иначе близки по население общини е тяхното разположение. Тъй като Асеновград се намира в непосредствена близост до Пловдив, общината се сблъсква с неравностойна конкуренция за инвестиции и работна ръка с втория град в страната. 

От друга страна, в област Враца е разположено едно от най-големите предприятия по приходи у нас - АЕЦ „Козлодуй“, което оказва положителен икономически ефект на самата община Враца, предвид че е най-близкият по-голям град близо до централата. Що се отнася до общински приходи, двете общини са близки - делът на собствените приходи от общите постъпления във Враца за 2023 г. е 22,4%, а в Асеновград –- 21,2%, въпреки че местната данъчна тежест във втората е една идея по-висока. Община Враца обаче харчи значително повече - общинските разходи за 2023 г. са 123,4 милиона, или с около 50% повече от тези в Асеновград.