Мао срещу Вашингтон, или как Русия ще се разпадне на десетки малки Швейцарии

На политиците ни все международното положение им пречи. Но то е и най-безопасният терен, където родните политически бабаити могат да сипят люти закани - някога срещу Никсън, сега срещу Путин. За съжаление обаче, световната геополитика все повече заприличва на картина на Джаксън Полък - непосветеният зрител вижда в нея ужасяваща цапаница, която на всичко отгоре е и ужасяващо скъпа. Или казано метафорично, международното положение е нещо такова - да откриеш в България „Вълчицата“ на Полък от колекцията на Чаушеску.

Покана за екзекуция по Джаксън Полък

Никой анализатор или вражалец не предсказа, че в 21. век ще ни връхлети с тази свръхскъпа геополитическа цапаница.

Мао Дзедун  се изправи очи в очи с Джордж Вашингтон. 

Комунистическият вожд двусмислено се усмихва от китайския юан срещу бащата на американската нация от щатския долар (доста умислен, впрочем), вероятно от наглостта на петроюана, тръгнал да измества петродолара. Комунизмът се маскира на капитализъм, за да превземе капитализма. 

Пиесата на абсурда се допълва от другарското премерване на сенките на Си и Путин, който пък започна най-абсурдната война на века. 

Междувременно Блинкен призова всички членове на Международния наказателен съд да арестуват Путин и да го предадат в Хага. Където, впрочем, самите Щати не членуват, защото са обидени на затворниците от Гуантанамо. Обиденият Путин пък пак напомни за ядрената гъба с намерението си да разположи тактически  ракети в Беларус, тъй като не можел да откаже на поканата на Лукашенко. Пък и Щатите си ги разполагали в приятелски държави. А за капак - през май Япония ще е домакин на лидерска среща на Г-7 в Хирошима.

Ето на това му се казва Полък мания! Само че защо и водещите политици влязоха в ролята на непосветените зрители? Това е въпросът.

Защо внуците на Чърчил проспаха войната

И защо няма поне един художник като Чърчил! (Бил е и такъв, освен политик, офицер в британската армия, историк и писател.) Който е разбирал от политическото рисуване - когато трябва да задраскаш Хитлер, можеш да подадеш четка и на Сталин. Да, сложните политически щрихи днес са непонятни за кресливите наследници на мъжа, който беше един от първите, призовали за създаването на Съединени европейски щати. Убеден, че само обединена Европа може да спре злини като нацизма и подпалването на войни. Е, войната пламна. Европа я проспа. И агресията, и нейната провокация. Както и заплахата от новите диктатори, които се размножават обратнопропорционално на новите лидери. А дефицитът на европейски и световни лидери е катастрофален.

Западът не може да загуби Украйна, а император Си не може да загуби Путин

Сложните ситуации изискват сложни политически решения, опростенческите подходи носят малко временни ползи и много стратегически беди. Които винаги са по-големи за Европа и по-малки за Америка - доказано е исторически. 

Сега Западният свят не може да си позволи да загуби Украйна, на Путин не му е позволено да загуби, а Си Дзинпин не може да загуби Путин. 

Ако Западът отстъпи, това ще е знак и за домораслите диктатори - такива, в чиито големи сърца се побира и половин България, - че могат безнаказано да претендират за територии като през Средновековието. 

Ако Путин отстъпи, ще бъде разкъсан от ястребите в Кремъл, защото при диктаторите военната загуба винаги е драматична. Ядрена държава като САЩ беше победена и във Виетнам, и в Афганистан, но от това не последва преврат в Белия дом. 

Ако другарят император Си отстъпи от „скъпото приятелство“ с Путин, ще загуби най-големия си геополитически и военен съюзник в борбата за световна хегемония. 

А когато никой не иска, не може и не знае как да отстъпи, се озоваваме в преддверието на мащабна световна катастрофа - доказано е исторически.

Романтичният разпад на империята 

И този гордиев възел трябва да бъде разплетен от кресливите внуци на Чърчил, Рузвелт, Сталин и Мао. Внуците, които боравят главно с политически заклинания, затънали са в собствените си пропаганди и боравят с реалността, както изкуственият интелект с поезията. 

Обзети от романтичната представа, че една сутрин ще се събудят и империята Русия ще се е разпаднала на десетки малки Швейцарии. Независими демократични, миролюбиви държави, в които няма да избухнат граждански и племенни войни и кървави етнически прочиствания, нито пък ще се воюват една с друга. Новоизлюпените местни велможи няма да посегнат към хилядите ядрени бойни глави и да ги продават на парче на терористи с апетит да изнудват Лондон или Ню Йорк. Или пък да си го употребят по комшийски с азиатски хъс.

Няма да има живи, които да ги опровергаят

Според политическите романтици Руската федерация, която включва над 190 етнически групи и 21 републики, просто ще последва безкръвния разпад на СССР.  А най-големият запас в света от 5977 ядрени бойни глави - в резерв, в готовност за използване, монтирани на балистични ракети с наземно базиране, в подводници и в базите на тежките бомбардировачи, ще могат да бъдат блокирани от свръхсекретни американски оръжия... А ако бъдат "изтървани" само няколко ракети, ще оцелее ли Европа от преките попадения, а останалият свят - от ядрените облаци? Подобни дребни детайли не тревожат политическите романтици. 

На тях им е лесно, защото няма да има живи, които да ги опровергаят. Както казваше Кенеди за генералите си при Карибската криза. 

Няма да има кой да опровергае и родните политически бабаити, дето пригласят на внуците на Чърчил, който казваше: "Когато двама души винаги имат едно и също мнение, единият от тях е твърде повърхностен". 

А тогава няма как да се оправдават и с международното положение, защото няма да го има.