Асен Личев: Вместо да захранва Пловдив, водата от "Въча" изтича в чужбина

-  Г-н Личев, защо не се строи проектът „Въча“, който ще докара хубава питейна вода на Пловдив и още куп населени места в региона? 

- И аз това питам! Чета в публикация на „Марица“ от миналата година, че вече е станал национален обект. И край! Минават изборите и всичко умира. Както е споменато, Пловдив може да пие кристална балканска вода, а не тази от терасата на река Марица. Проектът може да бъде изпълнен така, че водата да стигне не само до Пловдив, но и до Пазарджик, където сега пият замърсена с нитрати. До Хасково, където пият с уран вода. И затова питам - защото това пряко влияе на пловдивските граждани, и не само. 

Терасата на Марица е най-натоварената у нас със земеделско производство и промишлено такова. Първото е свързано с наторяване, а второто - с отпадъчни води. В същото време чисти балкански води, като тези във „Въча“, идват и от Родопите, и чак от Рила. Само за ток служат, после отиват в Гърция и в Турция, като само минават през Пазарджик, Пловдив и Хасково. Защо! Дори полуграмотен човек би се зачудил. И друго! Тези води дори нямат нужда да се препомпват. Просто нямам обяснение! 

- Хиляди български семейства бяха и са на воден режим това лято. Какви са причините за това, освен рекордно горещото лято с дълги периоди без капка дъжд?  

- Сушата и наводнението са екстремни климатични явления. Липсата на устойчива държавна политика за превенция и за изпълнение на програма от мерки срещу сушата и наводнението са основна причина хиляди български семейства да са на воден режим това лято. Историята и статистиката показват, че сушите са били проблем в България от векове, оказвайки влияние върху земеделието, водоснабдяването и икономиката като цяло. Според Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) един от най-значимите периоди на суша в България е бил през 1940 г.  Друг такъв период се случи през 80-те години на миналия век, особено през 1985 г., когато голяма част от страната беше засегната от суша. Това доведе до намаляване на добивите на култури, недостиг на вода и налагане на ограничения в много райони. През последните години България също преживя суша, като например през 2000, 2007 и 2012 г. Всеки от тези периоди доведе до намаляване на нивата на реките, недостиг на вода и налагане на водни ограничения в засегнатите райони.  

-  А подготвени ли сме за такива периоди на тотална суша?

- Не. Както загубите на вода във водопроводите почти не намаляват, така и броят на нещастните ни съграждани, обречени на режим, почти не намалява от десетилетия! След сушата през 2000 г. има приета от правителството  програма за мерки срещу сушата. През 2012 г. има приета от парламента Стратегия за управление и развитие на водния сектор в България! Сега правителството прави работна група, която да приеме друг писмен документ след сушата през 2024 г. И толкоз! Всичко остава на хартия и предизвиква горчив спомен при следващата суша! 

- Според доста доклади разхищението на питейна вода по старата мрежа е до 70 процента, вие цитирате около 58. Директно ​- колко милиарда са нужни за обновяването <210>, защото знам от специалисти, че ако пътищата над земята са в окаяно състояние, тези под земята са още по-зле?

- Аз се основавам само на официални данни от НСИ. Ето ги последните: между 55,50% и 57,26% са загубите за периода 2018-2022! Което означава около половин милиард кубически метра годишно, което е напълно пресъхване на една цяла река със средномногогодишен дебит 15,85 куб.м/с! Например като река Камчия, от която се водоснабдява почти цялото Черноморие! Прави впечатление, че след като Бойко Борисов създаде държавен ВиК холдинг, има дв​егодишна тенденция за увеличаване с 1,13% на общите загуби във ВиК (2021-2022)! Намаляването на загубите е превантивна мярка срещу сушата, но когато тя е настъпила, няма смисъл да се търси причината в тях, защото водата във водоизточниците е пресъхнала! Но и досега „държавната политика“ е насочена не към намаляване на загубите, а към изграждане на канализационни системи. 

- Доколко верни са обвиненията, че водата от язовирите се дава неправомерно към частни ВЕЦ-ове? В репортаж от Плевенско пък видях твърдения, че се отклонява по същата схема към едри земевладелци за напояване.

- Във всички значими язовири за питейно водоснабдяване има достатъчно количество вода към днешна дата според последната официална справка. Независимо от трайната тенденция за спадане на нивата, само язовирите от Източна България са с обем, по-малък от 30% от полезния. За съжаление, в Плевенско няма такъв язовир и затова Плевен, Ловеч и Троян всяка година имат режим на питейното водоснабдяване.

- Казвате в интервю, че имаме договор с Израел за управление на водите ни, бихте ли дали подробности и как се е стигнало до такъв?

-  Представа нямам. При встъпването ми като служебен министър аз не съм уведомен нито от Ревизоро, нито от чиновниците от МОСВ, нито от служебния министър на регионалното, че има сключено такова споразумение?! Самото сключване на това споразумение от министъра на МРРБ е противозаконно, защото той няма никакви функции по управление на водите на национално ниво съгласно действащия Закон за водите! Дори и това бих преглътнал, ако в т.нар. „споразумение“ бе поставена основна цел „намаляване загубите на вода във водопроводите“ ​- нещо, в което израелците са наистина майстори! Но да управляват води, когато нямат национален ресурс, бога ми! 

- Има ли източване в буквалния и преносния смисъл на реките ни към Гърция и Турция? Съществува ли съмнение, че някой се облажва от подобна схема?

- Всеки ПУРБ се съгласува с трансграничните държави. За нас това са Северна Македония, Сърбия, Румъния, Турция и Гърция! Мерките в плановете се приемат от правителството, което би трябвало да гарантира националния интерес. Друг е въпросът, че Законът за водите в този си вид предполага неединно управление. Което ще рече, че в много случаи ведомствени (МЕ - НЕК, МЗХ - Напоителни системи, МРРБ - ВиК и т.н., и т.н.) и търговски интереси могат да пробият националните интереси на България!

- Режимът удари най-сериозно Плевен, Ловеч, част от Южното Черноморие, разбира се, и други населени места​. Бихте ли прогнозирали при нова суша коя ще е следващата голяма община на режим? 

- Всички населени места, които се водоснабдяват от планински водохващания или от терасите на реки, които пресъхват всяка година, са застрашени от сезонните изменения. Плевен, Ловеч и част от Южното Черноморие днес нямаше да имат никакъв проблем, ако бяха построени язовирите „Черни Осъм“ и „Индже войвода“! Предвидени бяха за строителство до 2010 г. в програмата от 2001-ва.  

- Наистина ли и защо нямаме единствени в ЕС план за сектора - от 2022 до 2026 година? Какво трябва да включва той и с какво ще ни помогне?

- Наистина нямаме. Управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на планове за управление на речните басейни (ПУРБ). ПУРБ са шестгодишни. Сега е планов период 2022-2027-а, а ние нямаме утвърдени планове, т.е. сме без актуалната основа за управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения!?! Това означава, че Координационният съвет по водите, включващ няколко министри или оправомощени от тях длъжностни лица, както и представител на Националното сдружение на общините в Република България, не си е свършил работата по  Закона за водите. 

Асен Личев е роден през 1952 г. в София. Магистър е по хидрогеология и инженерна геология. В продължение на 25 години работи в МОС и МОСВ. 

Повече от 12 години заема длъжността директор на дирекциите по водите. Експерт е по управление на водите на национално ниво. Министър на околната среда и водите в служебния кабинет на Стефан Янев през 2021 година.