Атанас Калчев, кмет на Община Кричим: Държавата отдавна абдикира от проблема с отпадъците, общините сме оставени сами да се с

Кметът на Кричим Атанас Калчев възложи изготвянето на анализ на системата за сметосъбиране и сметоизвозване в общината, който да послужи като отправна точка за обсъждане на варианти за прилагане на новия модел за определяне на такса смет. Приетата през април от кабинета "Денков" наредба предвижда от 1 януари 2025 година налогът да се изчислява при прилагане на принципа „замърсителят плаща“. 

- Г-н Калчев, до какво ще доведе новият модел за определяне на такса битови отпадъци? 

- До коренна промяна в начина на изчисляване на таксата. Към настоящият момент стойността се определя въз основа на данъчната оценка на имотите. С прилагане на новите разпоредби това става невъзможно и трябва да се избере един от трите варианта, посочени в Наредбата. Първият е въз основа на индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост. Вторият е  съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране, а третият вариант е въз основа брой ползватели на услугата в имота.

За услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в общината се взема предвид брой ползватели или разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот.

- Как биха работили тези варианти в градове като Пловдив или Кричим?

- От извършения анализ става ясно, че към момента липсват данни за индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост. За прилагането на тази основа е необходимо да се оборудва сметосъбиращата техника с допълнителни скъпоструващи мерителни устройства, кофите да бъдат снабдени с датчици идентифициращи имота; да се закупи и управлява софтуер, който да събира информация за индивидуално измереното количеството отпадък за всеки имот, както и да бъдат назначени допълнително служители, които да администрират новата система. Това изисква значителни инвестиции в технология, машини и съоръжения, които не са по силите на общинския бюджет. Наред с това обслужването на новите технологии ще оскъпи значително услугата по сметосъбиране и не на последно място този подход е приложим при еднофамилните сгради, но при многофамилните не може да се измери какво количество отпадъци генерира всяко отделно домакинство и реално няма да се спази принципа „замърсителят плаща“. Поставянето на чипове на контейнерите също не е удачно, тъй като води след себе си редица проблеми. В действителност това е най-справедливият, но и най-скъп и труден за реализация вариант. 

Използването на втората основа - определяне на количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране на този етап  е невъзможно, тъй като разходите на общината се калкулират въз основа на теглото на отпадъците т.е. за килограм, а съдовете са оразмерени в зависимост от обема си т.е. в литри. Поради това, за да се определи стойността на разходите за единица съд е необходимо да се извърши експертна оценка за определяне на плътността на отпадъците, което да позволи превръщането на литрите в килограми. 

Към момента община Кричим е възложила изготвянето на морфологичен анализ, въз основа на който ще се определи въпросната плътност. Това изследване обаче се провежда в рамките на 12 месеца, тъй като се правят проби и се изследват данните за всеки от четирите годишни сезона по отделно. Така че официални данни ще имаме едва през втората половина на 2025 година.  

Основата - брой на ползвателите в имота, поражда редица въпроси, на които нито Закона за местните данъци и такси, нито Наредбата дават отговор. Основният проблем е как ще бъдат определяни ползвателите, които генерират смет в имота. Това на практика е почти невъзможно. За гражданите може да се определи на база настоящ адрес, но при юридическите лица не е възможно обективно да бъде установено, колко са ползвателите в магазин, цех, офис, заведение, хотел или др. подобни имоти, в които се извършва търговска или производствена дейност или се предоставят различни услуги. Въпреки това на този етап е единствената, която реално може да се опитаме да приложим на практика.

- Как мислите, до какво може да доведе въвеждането на тези разпоредби на този етап?

- Всички тези неясноти правят рисково въвеждането на новите разпоредби, които могат да бъдат обжалвани и в съда, а колкото и да е странно законът не предвижда как ще се определи такса смет в случай, че някое заинтересовано лице реши да обжалва определените от общинските съвети основи. Единствената основа, която може да бъде обективно определена, е площта на имотите и разгънатата застроена площ на сградите, но тя е приложима единствено за дейностите по поддържане на чистотата в обществените пространства. Друг проблем, който се откроява при анализа на данните, е фактът, че при сега действащата методика за изчисляване на такса битови отпадъци на база данъчната оценка на имотите в община Кричим, значителна част от разходите се плащат от фирмите, които притежават имоти на територията на общината. И при въвеждането на новия начин на определяне на таксата, разходите не могат да бъдат оптимизирани, тези разходи ще ги има, защото без тях услугата не може да бъде предоставена качествено и в пълнота, т.е. някой ще трябва да плаща за тези разходи.  

С въвеждането, на която и да е от новите основи, таксата за юридическите лица ще намалее, а за гражданите ще се увеличи неколкократно. Това увеличение от своя страна ще доведе до по-ниска събираемост, което ще изправи пред сериозен финансов риск общината.

- Какво ще предприемете? 

- Водещо за мен е да защитя интересите на жителите в общината. Новите разпоредби са недомислени и са изцяло в ущърб на гражданите. Прилагането им ще доведе до увеличаване на незаконните сметища и ще създаде много повече проблеми, отколкото ще реши. Затова ще сигнализирам компетентните институции, като настоявам за промяна на Закона.  

Промените изискват неимоверни усилия от общинските администрации. Необходимо е да се работи в посока намаляване на депонирането на отпадъци и за увеличаване на разделно събираните отпадъци, което е единственият възможен вариант за намаляване на такса битови отпадъци. Но в тази задача общините са оставени сами, държавата отдавна абдикира от проблемите с отпадъците. Към момента община Кричим поддържа чистотата на своята територия на възможно най-ниска цена. Дейностите по чистотата не са възложени на външна фирма, а се извършват от служители на общината с техника, която също е собственост на общината. Предоставили сме кофи тип „Кука“ с обем 110 л. за всяка еднофамилна сграда, поставени са контейнери тип „Бобър“, както за многофамилните сгради и имотите на юридическите лица, така и на обществените места, на които се генерира по-голямо количество отпадъци. 

Отпадъците се събират съгласно утвърдения график. Осигурени са съдове за разделно събиране на отпадъците на определени места, които да са удобни за гражданите. Провеждат се разяснителни кампании сред населението и въпреки това количеството на депонираните отпадъци не намалява. Необходима е както промяна в нормативната уредба, така и целенасочена държавна политика, която да стимулира увеличаване на разделното събиране на отпадъците. 

- Какво трябва да се направи, за да заработи успешно принципът "замърсителят плаща"?

- За да бъде възможно въвеждането на принципа „замърсителят плаща“, е наложително да се отложи въвеждането на тези промени, така че общините да успеят да набавят необходимите им данни, въз основа на които да бъдат разработени модели, които от своя страна на бъдат финансово остойностени, така че всяка една от общините да има възможност съобразно собствените си специфики и особености да избере възможно най-оптималния и икономически и финансово изгоден, както за данъкоплатците, така и за самата община вариант, чрез което наистина да бъдат създадени устойчиви модели за сметосъбиране и сметоизвозване.

Необходимо е да бъдат извършени промени в действащата нормативна уредба, които да позволят на общините да реализират своите политики за разделно събиране на отпадъците при източника на образуването им, както и да осъществяват ефективен контрол върху дейността на фирмите ангажирани с разделното събиране на отпадъци от опаковки, тъй като към настоящия момент контрола е изцяло на държавата, която меко казано не е особено заинтересована да го осъществява.

- От години се говори за въвеждането на принципа "замърсителят плаща", но той бе отлаган няколко пъти в годините назад. Как мислите, защо се случваше това?  

–Защото този принцип реално не е приложим при действащата нормативна уредба към настоящия момент.  Въвеждането на този принцип трябва да бъде обект на целенасочена държавна политика, каквато до момента няма и поради което многократно бе отлагано във времето въвеждането му. Основите регламентирани в Закона за местните данъци и такси сами по себе си не са приложими на практика и в действителност няма да доведат до това реално да плаща замърсителя, просто ще прехвърлят финансовата тежест от фирмите към гражданите. В управлението на отпадъците общините имат само задължения, без съответните им правомощия, затова за да се въведе този принцип е необходимо да се извършат много промени, като промяната в методиката за изчисляване на таксата битови отпадъци е последната стъпка. В годините назад се правиха много работни групи със задача именно разработването на методика, прилагането на която да доведе до въвеждането на принципа „замърсителя плаща“. Причините за липсата на конкретен резултат от тези инициативи са комплексни: от една страна в тези групи биваха включвани предимно експерти-теоретици и много малко практици, които всъщност познават проблема в дълбочина и на „терен“; по никакъв начин не се коментираше финансовата обезпеченост на предварителните подготвителни дейности, от които всъщност зависи реалното въвеждане на принципа, и без които това си остава в сферата на добрите намерения, и разбира се още много други. Със съжаление отбелязвам, че по традиция ние българите, обичаме да пишем и създаваме документи и програми, които са нереалистични за изпълнение, какъвто е случаят и с Наредбата. Като обобщение мога да кажа, че с лекота държавата прехвърли „горещия картоф“ на общините, тъй като самата тя не може да предложи конкретни варианти съобразно спецификата на общините, а може би това произтича и от липсата на национална политика по отношение на управлението на отпадъците, и че всеки проблем се решава на парче. За да избегне държавата наказателната процедура се отърва от проблема като вмени всяка община да се „спасява“ самостоятелно, без обаче да разчита на адекватно национално законодателство за целта и финансова обезпеченост.    

– Как очаквате да реагират хората, ако наредбата стигне до обществено обсъждане?

– Конкретно за физическите лица, силно се съмнявам, че има някой,  който би се съгласил да плаща в пъти повече, за услуга, която и в момента получава, но значително по-ниска цена. Очаквам да бъдем затрупани от отрицателни становища и възражения, защото тези основи не само са несправедливи, но и не могат да бъдат обективно определени за всеки ползвател по отделно. Индивидуалното измерване на отпадъците в нашата действителност, при сегашните условия и дадености, без предварителна прецизна подготовка и внимание към детайлите, които да бъдат ясно разписани в действащото законодателство, е непостижим мит. Например: дори и да се ограничи свободния достъп на гражданите до контейнерите било с чипове, датчици или други устройства,   как ще бъдат отчетени отпадъците поставени до контейнерите, което неминуемо ще се случва, на кого ще бъдат калкулирани тези количества отпадъци и кой ще заплаща за тях? Как ще бъдат определени обективно ползвателите на един имот в многофамилните жилища? Всички тези неясноти правят процеса по въвеждане на новата методика изключително неясен и са предпоставка за съдебно обожалване на прилагането на която и да е от основите.

Задължение на кмета и общинската администрация е разработването и предлагането на варианти за такса битови отпадъци за обсъждане в общинския съвет, но колкото и да бъдат подробно разписани тези варианти, имам сериозни опасения, че някой общински съветник би гласувал неколкократно увеличение на таксата за битови отпадъци за гражданите, които са го избрали. От друга страна финансовото обезпечаване на новия модел на облагане ще бъде допълнителна тежест и затруднение за общинските бюджети и аз отново се съмнявам, че общинските съвет с лека ръка ще подкрепят орязването на средства от едни общински дейности за сметка на дофинансиране на сметосъбирането и сметоизвозването. Пак искам да подчертая, че в община Кричим до настоящия момент това е изцяло общинска отговорност, което до сега даваше възможност да се предоставя качествена услуга на социално приемлива за населението цена, но новият начин на облагане ще създаде голямо обществено напрежение, поради необходимостта от многократното й увеличение.      

– Какво е вашето лично мнение, как би работил този нов принцип при определяне на такса-смет в град като Пловдив?

– Проблемите, пред които са изправени общините, са еднакви за всички, но колкото по-голяма е една община толкова повече обема на проблема е по-голям. Която и от основите да се приложи на практика ще доведе до неколкократно увеличение на таксата за гражданите, независимо дали са от Кричим или от Пловдив, както и много нови нерегламентирани сметища, купища отпадъци извън котейнерите, а може би и купища „неидентифицирани“ отпадъци, които са генерирани не от собствениците и/или от ползвателите, а от ежедневно прииждащите гости, туристи и работещи в Пловдив, но живеещи в други населени места. Жалкото е, че всъщност няма да се постигне реално въвеждане на принципа „замърсителят плаща“, а само ще се разпредели по нов начин финансовата тежест и то в ущърб на физическите лица.