Със своите бързо развиващи се икономически зони Пловдив се превърна в един от големите индустриални центрове в цяла Югоизточна Европа. Над 200 компании вече работят само в TИЗ, като половината от тях са чужди инвестиции. Тракия икономическа зона обединява 6-те индустриални зони в района на Пловдив -индустриално-търговска зона „Марица”, индустриална зона „Раковски”, промишлено-търговска зона „Куклен” и в начален етап на развитие - парк „Образование и високи технологии” в Пловдив, индустриална зона и високотехнологичен център „Тракия” и Индустриална зона „Калояново”.
От години местният бизнес, в лицето на сдружение „Бизнесът за Пловдив“, влиза в колаборация с местната администрация в лицето на Общината и работят заедно по привличане на нови инвестиции.
Големият проблем е, че пътната мрежа на Пловдив отдавна е надминала капацитета си. Ахилесовата пета в транспорта обаче е Околовръстното шосе. Обектът е от национално значение - първо, оттук преминават сериозни транспортни потоци. Второ, живеем в 21. век и изграждането на един висококачествен път трябва да стане по всички стандарти за безопасност -национални и европейски. Не на последно, трето място, това трасе е от изключително значение за осигуряването на бърза и кратка комуникация между града и заобикалящите го икономически зони, твърдят от сдружението „Бизнесът за Пловдив“.
Ето защо от Сдружението вече поставиха три приоритетни задачи пред кмета Костадин Димитров. Според бизнесмените най-важен е проектът за доизграждане на Околовръстното шосе - изграждане на югоизточната тангента, която ще свърже Асеновградско шосе с магистрала „Тракия“, и в същото време удвояване на участъците от Пазарджишко до Асеновградско шосе и до ПВ „Царацово".
Кирил Василев, собственик на „Хелиос метал център“:
Как може 12 г. да не направят 16 км, които създават кошмар в трафикаИкономическият подем под тепетата, базиран на добър клъcтеpен пoдxoд и подходяща бизнec cpeдa, пpeвpъщa Πлoвдив в локация, предпочитана от инвеститорите. Бързо развиващите се икономически зони около града са факт!
Тези процеси обаче неизменно водят след себе си и проблеми. Такива са засилената строителна дейност, нарастващият трафик и мръсният въздух. Експерти вече поставят и някои належащи въпроси за решаване. Един от тях е каква е свързаността на икономическите зони с града. По колко минути пътуват всеки ден работещите в тях, за да стигнат навреме.? Кои инфраструктурни проекти са най-належащи за решаване? И къде са подводните камъни в тези процеси. По темата разговаряме с Кирил Василев, създател и собственик на ХМЦ АД и член на сдружение „Бизнесът за Пловдив“.
- Г-н Василев, Вие развивате фирма, която активно участва в процесите на строителството. Въпреки това кажете според Вас до какво ще доведе презастрояването на Пловдив?
- Не мисля, че може да се говори за презастрояване! Застрояване - да, но презастрояване - това е пресилен термин. Никой предприемач не би започнал да строи, ако няма търсене. Строят се нови жилища, защото има търсене.
Общината осъществява институционален рекет спрямо инвеститорите, принуждавайки ги да извършат всички инфраструктурни подобрения
Проблемът е друг и той е, че строителството сериозно изпревари изграждането на инфраструктурата. Държавата, която е отговорна за изграждането на пътните трасета, изостава години назад в сравнение със строители и инвеститори.
16 км от Околовръстното създават най-големите проблеми с трафика
Да, Общината предоставя на инвеститора инфраструктурата, когато той започне да строи, и го принуждава да извърши всички инфраструктурни подобрения, за да одобри книжата по проекта му. Това го наричам институционален рекет!
- Кои проблеми ще са ключови в развитието на града в следващите 5 години?
- Ключовите проблеми за развитието на града, които се очертават, са пропускателната способност на улиците, ограничената територия, в която се развива Пловдив, както и сателитните общини около него, организирани в отделни кметства.
Пловдив се превърна в успешен икономически център, но това провокира проблемите с трафика и мръсния въздух
Пловдив е един индустриален град и неговите бързо развиващи се зони привличат все повече и повече хора. Той се превърна в успешен икономически център, но това провокира всички онези проблеми, от които градът буквално не диша - от трафика по улиците до мръсния въздух.
Застрояването на града е концентрирано в кварталите „Южен“ и „Западен“, където в т.нар. „Смирненски 3“ дълги години се виждаха буренясали терени. Хората си върнаха земите, което отключи строителната инициатива. Виждате как днес крайните квартали на Пловдив достигнаха и се сляха с квартал Прослав.
От „Бизнесът за Пловдив“ отдавна предлагаме Околовръстното да се раздели на 5 отделни лота, които да се възложат на различни фирми
Това е нормално, тези квартали фокусират новото строителство, което предлага жилища за новопристигнали от цяла България: от околните области Смолян, Хасково, Стара Загора до Плевен, Враца, Шумен. Тук обаче възникват транспортни проблеми - хората живеят в града, но работят извън него, в икономическите зони. Т.е. всеки ден им се налага да влизат и излизат от границите на Пловдив. Всичко това създава този затормозяващ трафик и напрегнатото автомобилно движение в града.
Околовръстното шосе на Пловдив се превърна в безкраен ремонт
- От цели 12 години буксува изграждането на Околовръстното шосе на Пловдив. Как виждате решението на този проблем - какви са полезните ходове?
- Да, Околовръстното шосе се оказа основно трасе за придвижването на работещите в икономическите зони на града - Тракия икономическа зона, зоните в "Родопи" и тази в Куклен, срещу КЦМ. Всички тези хора трябва да стигнат по най-бързия начин до местоработата си.
Вече обмисляме да подкрепим някаква форма на граждански протест, който да катализира решаването на всички транспортни проблеми
Преди 7 години с колеги от „Бизнеса за Пловдив“ ходихме на среща в АПИ. Предложихме вариант, с пари от бизнеса, да платим проекта за надлез, който да улесни трафика при връзката на Околовръстното с Асеновградско шосе. Предложихме го на Общината и на Агенция "Пътна инфраструктура", но пълна тишина, нищо.
Вече 12 години няма развитие, шосето не е изцяло завършено. Питам: защо?
Решението е просто - това е един участък от 15-16 километра. Най-натовареният и проблемен в трасето е колелото на Пазарджишко шосе до колелото на Асеновградско шосе. Огромните задръствания се случват точно в тази отсечка. Трасето е утвърдено, но остава непроменено вече 12 години.
Ако има воля, то би могло да бъде готово само за една година.
Все пак става дума за 16 километра!
Защо, примерно, идеята е да се проектира цялото трасе? От „Бизнесът за Пловдив“ отдавна предлагаме Околовръстното да се раздели на 5 отделни лота, всеки по 3 км. След това проектирането и изпълнението могат да се възложат на 5 отделни фирми/бюра. Нека да има един проектант, който да свърже в едно проектите - така ще стане бързо и за кратко време. Околовръстното не е на кмета на Пловдив, то е държавна собственост. Така че нека експертите от АПИ вземат решение.
Защото, когато едно ключово за града трасе е в този вид, проблемът остава за всички нас - хората, които сутрин се изнервяме в трафика и отиваме уморени на работа, понеже някой чиновник не си е свършил работата. Сега разбираме, че почва да се прави разширението на Околовръстното - от отбивката при Радиново до Пазарджишко шосе, но това съвсем не е най-ненатовареният участък от пътя. Защо не се помисли за другия участък - от Пазарджишко шосе до Асеновградско шосе, там, където продължава проектирането?
- Как реагират на транспортните проблеми големите западни инвеститори, които идват тепърва у нас, и тези, които вече са в промишлените зони около града?
- Чуждите инвеститори са хора, които могат да влагат парите си там, където поискат по света. И го правят там, където им предложат по-добри условия. Когато избира, един инвеститор гледа, първо, инфраструктурата, т.е. търси да си осигури терена. Второ - оглежда възможностите да наеме добра работна сила и на трето място, следи каква е транспортната му свързаност там, където ще създаде ново производство.
Често давам един пример: преди 2 години немски инвеститор дойде в Пловдив. Имаше намерение да инвестира тук, колебаеше се между Индустриална зона "Марица" и зоната в община "Родопи", срещу КЦМ. Само че, когато отиде да разгледа един терен срещу КЦМ и трябваше да се придвижи от едната индустриална зона до другата, той просто се отказа да инвестира там. Макар че теренът беше голям и напълно отговаряше на очакванията му.
Защото му се наложи да пътува 48 минути от Индустриална зона "Марица" до зона Куклен. Той бързо изчисли, че идването му от аерогарата в София до зона "Марица" му отнема 50 минути. Колкото бе пътувал от София до Пловдив, толкова пътува от едната ни икономическа зона до другата. Затова се отказа.
Това е отговорът на външните инвеститори към нашите местни транспортни и инфраструктурни неуредици. Ето още едно доказателство защо Околовръстното шосе на Пловдив е толкова важно за икономиката на града ни.
- А кои са най-инфарктните точки в града?
- От „Бизнесът за Пловдив“ предложихме да се решат десните завои, т.е. по един десен завой на възлови кръстовища в града. Преди време Здравко Линкин, собственикът на фирма „Профилинк", изпрати негови служители и те направиха списък с 60 локации в града, където допълнителен десен завой на светофарите би облекчил много движението.
Това са елементарни неща, които могат да се конструират за дни, за седмици.
В града има булеварди и улици, които отдавна плачат за решаване на проблемите - от „Александър Стамболийски“, който е разкопка до разкопка, до бул. „Дунав“, който също е проблемен за работа заради откритата археология. Бул. „Северен“, който трябваше да изведе движението на Карловско шосе, също има нужда от корекции. Вижте и прословутата жп линия при бул. „Копривщица“, където хиляди коли чакат на прелезите и бълват мръсен въздух -за да преминат едни празни влакове. Как да почистим града, като го задръстваме. Едни чиновнически недоразумения водят до всичко това!
- Оптимист ли сте, че един ден Пловдив ще стане по-добро място за живеене?
- Честно казано, причината от „Бизнесът за Пловдив“ да проявим тази активност по транспортните проблеми на града идва от факта, че получаваме постоянно оплаквания и нашият бизнес се спъва непрекъснато от тези неуредици. Затова потърсихме лостове, за да се въздейства върху онези служители в институциите, които не си вършат работата. Дори вече обмисляме да подкрепим някаква форма на граждански протест, който да катализира решаването на всички тези проблеми.
Хората, които работят с нас и всеки ден се изнервят в трафика, вече нямат търпение. Ние също!
Кирил Василев е роден в Пловдив. През 1990 г. създава „Хелиос-Пловдив - Василев и Сие“ - компания за търговия с метали. През 2006 г. събирателното дружество се разделя на две независими компании, едната от които е ХМЦ АД, с акцент върху производството. В своята 34-годишна история фирмата има обекти в Германия, САЩ, Тексас, изпълнявала е проекти за Русия, Япония и Мексико.
В последните години компанията участва в строителството на най-високата сграда в България - 126-метровия Capital Fort в София. В нея ХМЦ изпълнява най-високата част - това са последните 15 метра, които представляват пилоните. Кирил Василев е ктитор и основен строител на пловдивския храм „Свети Николай Чудотворец“ в квартал „Западен“. Член е на сдружение „Бизнесът за Пловдив“.
Снимки: Наташа Манева/Валентина Биларева
- Докторе, вярно ли е че морковите действат добре на зрението? - Ами да, ти да си виждал заек с очила?
още вицове