Д-р Цветеслава Гълъбова: Вече 30 години създаваме психопати, готови да прегазят всякакви норми

Обществото представлява система и като заложиш на входа бомби, на изхода те няма как да не гърмят 

Вече имаме цели поколения, които отгледахме в безхаберност и презадоволяване

Онези, които ни управляваха политически преди Десети ноември, сега ни управляват икономически чрез техните деца и внуци

- Д-р Гълъбова, няколко изключително брутални убийства потресоха България. Има ли някаква закономерност в това? 

- Има много дълбоки и сериозни причини, за да се стигне дотук. Това не е отключване на агресия, а процес на формиране на психопатни личности. Този процес тече в България повече от 30 години и в неговата основа стои липсата на семейна среда. Българското семейство като институция, като основна клетка на обществото, както се наричаше някога, вече го няма. Не е в будна кома, а просто го няма. Заринато е от боклуци, от чалга, от политическа арогантност и лицемерие, от наглост. И тази клетка на обществото умря, а в култ са издигнати парите, имането, властта, възможността да си на върха. Днес е гордост да си груб, арогантен, да лъжеш, да мамиш. 

Българското семейство като мястото, в което се поставят темелите на личността, вече го няма. И оттук започнаха да израстват несигурни, нестабилни личности, без вътрешни устои, без знания за това кое е редно и кое не, кое е морално и кое не,  личности, готови да преминават всякакви граници, писани и неписани норми на обществото. 

И резултатът е този, който виждаме - убийства, насилие, агресия по пътищата,  злоупотреба с наркотици, алкохол: една тотална психопатизация на обществото.

- Значи неизбежно у нас насилниците ще се увеличават във всички сфери? 

- Да, така ще бъде. Ние правим грешка по отношение на много обществени сфери, вкл​ючително и в моята, в психиатрията. Не си даваме сметка, че обществото представлява система и като заложиш на входа бомби, на изхода те няма как да не гърмят. Ние се борим с последствията. Увеличават се наказания, контрол. Само че на входа на системата залагаме некачествен материал. И няма как на изхода резултатът да бъде различен. Колкото и да вдигнем наказанията, какъвто и контрол да упражняваме, резултатът няма да бъде друг, защото насилието и агресията се възпроизвеждат като поведенчески модели. 

Всеки от нас вижда такива модели в семейството си и започва несъзнателно още в детска възраст да ги копира.

Ако в семейството наричаме лекарите „убийци в бели престилки”, ако казваме -„оня даскал е по-прост от тебе”, това също е възпитание.

Ако детето вижда, че баща му  се качва в колата, след като е пил бира, защото била „шофьорска”, естествено, като порасне, ще иска да прави като татко си.

Вече имаме цели поколения, които отгледахме в безхаберност, в презадоволяване на материалните потребности. Вместо да изслушаме проблемите на детето, му даваме 200 лева да иде в мола да се забавлява  с приятели. Извинението е, че родителите са уморени - работят, за да осигурят на детето „всичко”.

Емоционалните потребности не могат да бъдат заместени от изкуствения интелект. Човешката топлина, общуването, прегръдката са незаменими.

И после се чудим какво правели децата ни във виртуалната реалност, кой щял да ги излъже. Ще ги излъжат, разбира се - това дете има нужда от общуване. И като се намери психопат педофил, който да му говори интересно, детето много лесно ще се полъже.

- Не е ли странно все пак да сме все по-нещастни и изнервени? При положение че на повърхността нещата в обществото изглеждат нормални - имаме редовен кабинет, повишават се пенсиите, заплатите…

- Политиците ни са част от тази картина, и то съществена част. Те също налагат модели на поведение. А политиците ни лъжат, и то много. Най-откровено и нагло настоящите управляващи ни казват, че не се понасят едни други, че си нямат доверие, а искат ние да им имаме доверие, че работят за нас. Това е цинизъм.

Политиците вършат нередни неща - живеем от скандал в скандал. Това също е елемент от психопатизацията на обществото, и то много съществен елемент. Няма я тази здрава обществена атмосфера, в която неправомерните, неприличните и неморалните деяния да бъдат осъждани. Напротив, излиза министърът и казва, че всеки си купува каквото иска като имот и може да го продаде на всякаква цена.

Ако ние с вас направим нещо подобно, НАП веднага ще ни погне. И това също отравя обществената атмосфера ​- защо един може да кара с 240 км в час, да се хвали в социалните мрежи и медиите да го превърнат в герой.

- Според последното тревожно проучване сме на първо място в Европа по ранна употреба на дрога. Как да спрем тази опасна тенденция?

- Отново се връщаме към семейството. В семейство, в което има здрави емоционални връзки между родители, деца, баби, дядовци, където се споделя, а не се размятат пари, за да „ми се махнеш от главата”, употребата на дрога се среща много по-рядко. 

Арогантността, алчността, желанието на всяка цена да се притежава много отчуждават хората. И когато това се случи в семейство, в което детето подраства, има нужда от емоционална свързаност, от топлина, е много лесно то да тръгне по пътя на дрогата.

- Същото ли е и с капана на социалните мрежи?

- Хората имат нужда от общуване, имат нужда да се покажат някъде. И когато го няма живото общуване, когато родителите не са те научили, че си ценен точно такъв, несъвършен, и такъв те обичат, защото си тяхното дете - търсиш отдушник в социалните мрежи, търсиш харесване при контакти със стотици, дори хиляди хора, които не познаваш.

Системата от ценности много се изкриви - сега е важно да имаш няколкостотин хиляди последователи. И не си даваме сметка кой от тези последователи ще се вдигне в 3 часа през нощта и ще дойде, ако му се обадиш и кажеш: Имам нужда да дойдеш!  Това правят приятелите. Дано всеки има поне един-двама такива. 

- На тревожния фон, който очертахте, нормално ли е да бъдат гласувани поправки в Закона за притежаване на огнестрелно оръжие, които изключват психотест?

- Категорично против съм да се издава разрешително без психотест за пригодност за носене на оръжие. Тук не става дума кой е психично болен - такива хора няма да стигнат дотам - да си вземат оръжие. Но е пълно с въоръжени психопати и депутатите отказват да ги проверяват - да се подложат на психотест за пригодност за носене на оръжие, да се установи какъв праг на дразнимост има съответният човек, как реагира в критични ситуации, склонен ли е при спор директно да използва оръжие. Мотивът е, че трябвало да се намали административната тежест. Само че депутатите пътуват с бронирани коли и за тях не е страшно, както е за нас, редовите българи.

За съжаление, депутатите са вече горе и са забравили прословутата „Приказка за стълбата” на Смирненски, дано я прочетат.

- Толкова ли е неглижирано психическото здраве на нацията? Нали имаме Национален съвет за психично здраве?

- Да, проблемът е сериозно неглижиран. Член съм на Националния съвет по психично здраве и на Експертния съвет по психиатрия. Но грижата за психичното здраве не е само в подобряване на условията за лечението на психично болните. Психичното здраве е много по-глобален социален феномен, неотменима част от общото здраве. За съжаление, у нас здравната система като цяло е с фокус върху болния човек, а не върху профилактиката и превенцията на здравия.

И както не профилактираме физическото си здраве, така не го правим и с психичното. Всичко, за което говорим, са компоненти на психичното здраве -човек, израснал в насилническа среда, става или насилник, или жертва на насилие. Минимален е шансът му да стане нормална хармонична, здрава, силна личност. А когато си насилник или жертва на насилие, си или психопат, или човек с някое от тревожните разстройства. Те имат определено пик. Или тръгваш по пътя на дрогата.

Работата на Националния съвет по психично здраве е много, но е фокусирана върху проблемите на стационарната психиатрична помощ. А имаме като общество да свършим много работа.

- Освен че е болно, обществото ни е и разделено. Колко дълбоко е това разделение?

- Много сериозно е, защото се прави целенасочено. Не се търсят пътищата към сближаване, а се прави всичко напук. Включително и промяната в Конституцията е в тази линия. Как може парламент с 8 процента доверие да промени обществения договор? Допустимо ли е това? Да оставим доверието настрана -кои професионални организации не се изказаха против промените в основния закон?! Авторитети, действащи преподаватели, магистрати казват, че тези промени не са добри. Но въпреки това бяха направени. Какво е това, ако не разделение? Правим го напук, защото сме управляващи и ще си правим каквото си искаме.

В коя държава се режат паметници? Наричахме талибанщина унищожаването на паметници в Афганистан и в Сирия. Но и тук унищожаваме паметници и се гордеем с това. Дори правим и торти. Да направиш торта, украсена  със символни човешки останки, е извратено. Да, има пострадали от режима преди 1989 г. В лично качество и аз съм пострадала, но няма да ми хрумне да направя такава торта или да пусна в социалните мрежи снимка колко се радвам на нарязания паметник. Това е извратено, връщане в зората на човечеството, в пещерите, когато изяждаме този, който не ни харесва. 

Излиза, че повече от три десетилетия след промените сме по-разделени, отколкото бяхме тогава. В началото на прехода имаше много ентусиазъм, радост, че е сложен край на член първи от Конституцията, че вече има многопартийна система. Бяхме измамени. Онези, които ни управляваха политически тогава, сега ни управляват икономически чрез техните деца и внуци. Нямам проблем с произхода на когото и да било. 

Но когато си изградил социалното и партийното си съществуване на база реторика антикомунизъм, анти ДС, да правиш обратното сега, не е морално. Когато си се възползвал от всички привилегии на онзи строй, когато са те пращали да учиш в СССР, когато си бил преподавател по научен комунизъм, когато си учил в Оксфорд, защото баща ти е бил кореспондент на „Работническо дело” във Великобритания - трябва да имаш повече смирение и да не се пъчиш толкова.

Когато си влизал в университета с квотата на активните борци при бал 3.50, трябва да внимаваш, когато говориш анти. И най-сетне - когато почваш да поглъщаш нова порция мазна храна от кокала, първо повръщаш предишното.

- Не виждате ли никаква светлина в тунела?

- Жалко е, че някои хора се спасяват, като казват ​- това не ме интересува. Това е проблем ​- че 60 процента от българите не се интересуват и не ходят на избори. Докато чакаме нещото да се случи, то няма да се случи. Трябва да го направим - ако не за нас, за децата и внуците ни.

Не вярвам, че идеята за безплатно висше образование ще върне младите у нас. Българите имат много ниско самочувствие и смятат, че чужбина е рай. Не, не е. И не знам кой пусна мантрата, че българското образование било лошо. Толкова е лошо, че на Запад поглъщат българските лекари и медицински сестри като топъл хляб, поверяват им здравето и живота си. Това е пак част от двойния аршин и лицемерието на колективния Запад.

Д-р Цветеслава Гълъбова е завършила  висше медицинско образование в МУ-София. Магистър по икономика от УНСС и магистър по реторика от Софийския университет. От 1994 г. работи в ДПБ „Св. Иван Рилски“ като лекар психиатър, а от 2009 г. е неин директор. Съдебен експерт по психиатрия и здравен мениджмънт. Член на Експертния съвет по психиатрия към министъра на здравеопазването, председател на Националния експертен съвет по психиатрия към БЛС, член на Националния съвет по психично здраве. Член е на Коалиционния съвет на „Левицата“.