С бляскав музикален концерт ще бъде открит днес обновеният археологически комплекс Небет тепе, граден в праисторическата епоха през IV-III век преди Христа.
Реставрираните останки на 25-вековното селище ще бъдат огласени от великолепното изпълнение на маестро Мичо Димитров, а Лили Бързева ще води спектакъла. Сред участниците са ансамбъл ударни инструменти „Престо“ - една от представителните камерни формации на НУМТИ „Добрин Петков”, и народен хор към АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, съставен изцяло от студенти, които се обучават във фолклорните специалности на Академията, дирижиран от д-р Николай Гурбанов.
На дългоочакваното събитие кметът Костадин Димитров е поканил главните действащи лица - археолозите, участвали в разкопките на тепето в Стария град, проектантите начело с ръководителя на екипа арх. Румяна Пройкова, реставраторите, помогнали за възстановяване на античните находки и крепостната стена, строители. При разкопките на хълма, започнали през далечната 1934 г., са разкрити пластове и структури на древното селище от времето на късния халколит, бронзовия, железния, римския, ранновизантийския, средновековния и османския период.
Ден преди откриването екипите от ОП „Градини и паркове” и „Чистота” за пореден път провериха обекта, а от вчера
новата туристическа перла се пази и от патрулина Общинска охрана. На разкопките са монтирани и видеокамери. Загражденията са махнати, няма порта, която да се заключва нощно време, затова ще се качваме на Небет тепе по всяко време, видя репортерът на "Марица".
От миналото лято, когато строителните работи бяха завършени и се чакаше становището на НИНКН, пловдивчани и гостите на града се разхождат на хълма, влизайки по страничните стълби и от главния вход на ул. „Д-р Стоян Чомаков”.
Античната крепостна стена е възстановена, останките от древните зидове са укрепени със специален материал - хидравлична вар, пясък, трошена тухла,
монтирани са над 250 осветителни тела,голяма част от които са прожектори и вечер ще осветяват разкопките. Всички до един работят, увериха техниците, които вчера тестваха осветлението.
От Трихълмието се открива красива панорама на Пловдив
Така нощем Небет тепе ще е впечатляващ като търновската атракция Царевец.
Настилката на пътеките е естествена - от камък, павета, пясък. Поставени са пейки, а на площадката до входа са засадени теменужки и храсти.
Небет тепе заедно с Източната порта и подходите към хълма са реставрирани по проект „По крепостните стени на Филипопол“. Стойността му възлиза на 9,3 млн. лв., като 5 млн. от средствата са отпуснати по ОП „Региони в растеж“, близо 2 млн. лв. са осигурени от Община Пловдив от Фонд „Устойчиви градове“, а останалите 2,3 млн. лв. са собствено финансиране. Договорът беше възложен на „Консорциум Филипопол 2020”, „Терасист“ ООД, „Стройекспрес-НН” ООД и ПМ „Архитекти” ЕООД със срок на изпълнение две години.
Дълъг беше пътят към днешната визия на археологическата перла на Трихълмието. Идеите за реставрацията на националния паметник на културата преминаха през ситото на три кметски мандата, за да се реализират в четвъртия. Иван Тотев инициира възстановяването на крепостната стена и останките на първото праисторическо селище със заснемането, сондажите и разкопките, но с реставрацията удари на камък. Директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов организира проучването на терена. През 2015 г. софийският архитект Юлий Фърков представи идейния проект пред пловдивчани, но концепцията му беше мощно атакувана от пловдивските му колеги. Лютите спорове стигнаха дотам, че тогавашният директор на Националния исторически музей
Божидар Димитров, поканен на дискусията, беше изгонен от залата.
Новият проект беше направен от пловдивския корифей по паметниците на културата арх. Румяна Пройкова. Но и следващият кмет Здравко Димитров си скъса нервите, чакайки близо половин година НИНКН да го одобри. След отстраняване на забележките стартът за проучването, реставрацията и консервацията на Небет тепе беше даден едва в края на август 2022 г., след повече от 15-годишни усилия.
На кмета Костадин Димитров се падна честта да завърши археологическата перла на Стария град и да пререже днес лентата. Но и той не успя да избегне спорове с НИНКН за оградата. Настоя да се запази, за да няма риск от вандалски нашествия и злополуки.