Доктор Шинка Дичева-Христозова: Името на Яна Язова заслужава да е в учебниците

Разговаря Ева-Йоана Стаматова

- Какво Ви вдъхнови да потърсите името на Яна Язова в архивите? 

- Човекът, от когото за първи път чух името на Яна Язова, е литературният изследовател Стефан Памуков. Той ми сподели, че това е писателка с необикновена съдба. Бях силно впечатлена от историята и в продължение на 2 г. се отдадох на работата си върху ранните писма на Яна Язова до Александър Балабанов, които през 2010 г. излязоха в книгата „Пролетта на Мо“. Писмата не бяха публикувани, разчетох ги по оригинали, но по-голяма трудност срещнах при създаване на бележките и изграждане на социокултурния живот на 30-те години.

- Личността на писателката е обвита в мъгла. За читателите, които за първи път се сблъскват с това име, как бихте я описали? 

- Яна Язова е явление в нашата литература. Тя е белег за едно отминало време, години на страх, строга цензура и негласна съпротива. Името й става нарицателно за грубата  намеса на властта в литературния живот, за мощната държавна машина, която превръща литературното в свое оръжие. Преди да се превърне в емблема на свободната воля, младата поетеса се премества от Лом в София. През 30-те години тя е една от най-красивите и популярни „поетки“ в столицата.  

Именно тогава, на 18 години, тя за първи път среща проф. Александър Балабанов, който е доста по-възрастен от нея. Той измисля и псевдонима й Яна Язова, тъй като рожденото име на писателката е Люба Ганчева. Любовта между двамата е неразбираема, странна, но тя е била толкова истинска, че е оцеляла въпреки столичните клюки, шаржовете на художници и скептичните усмивки на тогавашния елит. Изглеждат несъвместими противоположности - тя е висока, слаба и фина, а той е нисък, пълен и набит. Тя е на 18, а той е на 51 г. Тя е неомъжена, а той има семейство с две големи дъщери. Привидно любовта между двамата е невъзможна. Но двамата живеят в писмата си, в плановете и мечтите си.   

- Голяма част от тогавашните карикатури са посветени на Язова и Балабанов. Самият професор е бил любима тема в столичните кафенета. Защо? 

- Проф. Александър Балабанов е учен от световна величина. Той е основател на катедрата по класическа филология в Софийския университет. Преводач от старогръцки и латински, в това число и на части от „Илиада“ и „Одисея“. Той е и един от най-известните преводачи на Гьотевия „Фауст“. А присъствието на нежната и чувствителна млада дама е повече от любопитен факт в биографията му.

Връзката на Яна Язова с женен мъж, който е с 33 г. по-възрастен, няма как да не скандализира морала в тогавашна България. Дори днес хората са скептични, че подобни отношения могат да се градят единствено върху чувства и искрена обич. Може би нашето съвремие отказва да признае съществуването на подобна любов, може би ние, хората днес, виждаме винаги някакви материални интереси или лична изгода, но ако прочетете писмата между двамата, бихте усетили единствено искреност, силна любов и необяснима привързаност.

- Защо Яна Язова е зачеркната от кръга на писателите, които надживяват времето си? 

- През 30-те години тя издава своите три стихосбирки - „Язове“, „Бунт“ и „Кръстове“. Пише романи, драми, разкази. Публикува свои текстове в периодичните издания и се радва на заслужена популярност. След 9 септември  обаче отказва да се присъедини към новия облик на литературата, отказва да пише „по поръчка“, не споделя социалистическите възгледи за красиво бъдеще.

Тази нейна обществена позиция я запраща в тъмния ъгъл на непризнатите. Близо 30 г. името на Яна Язова съзнателно е премълчавано, а творчеството й обитава чекмеджетата. Тя избира да бъде вярна на себе си и отстоява позицията си на свободна, независима жена и писателка. Това е изключително трудно във времето след 1944 г., но тя го прави и заплаща със своята (не)известност.  

- Балабанов нарича Багряна и Дора Габе „баби“ в сравнение с ярката поетеса, която изгрява под негова опека. Има ли нещо специфично в писането <210>, невиждано дотогава сред българските писателки?

- Яна Язова е откритието на Балабанов, той не пропуска да отбележи в писмата си, че той е скулпторът, който извайва съвършената скулптура. Но талантът на твореца се доказва с всеки ред, с всяка дума. Специфичното при Яна Язова е свободата на писане, волността на словото, небрежната фраза, която издава и характера <210>.

- Професорът имал ли е съперници за сърцето на Яна Язова?

- Тя е изключително красива жена, която се е радвала на вниманието на мъжете, а жените със завист и ревност са оценявали качествата й. Интересно е, че Яна Язова споделя всички предложения от други мъже именно с проф. Балабанов. Търси съветите и одобрението му.  Балабанов осуетява сватбата й с милионера Джон (Ганчо) Табаков и връзката <210> с художника маринист Марио Жеков. Дори когато Яна Язова се жени за инженер Христо Йорданов, писмата до Балабанов не спират, само че вече са подписани и от двамата. 

- Във Вашата книга откриваме много нежност, копнеж и болка. Разцъфването на една платонична любов, която въпреки горчивината си води до предопределеност в живота и на двамата. Какво друго можем да срещнем в „Пролетта на Мо“?

- Книгата е любопитна с това, че „разказва“ най-ранните писма между Яна Язова и проф. Балабанов, когато още тя му говори на „вие“, когато свенливо проговаря за своята душа. Това е чиста и искрена любов, която и двамата разбират, че не се вписва в морала на времето, но нямат сили да я прогонят. В писмата си те се наричат Мо (псевдоним на Яна Язова) и Ра (псевдоним на Александър Балабанов), а съчетанието на двата псевдонима образува Мойра. Мойрите в древногръцката митология са богините на съдбата. Тези скрити обръщения между двамата, както и тайните писма, уговорките кога и как са изпратени, за да не попаднат в чужди ръце, изграждат сложната човешка драма, в която попадат като герои на своя роман.

- Като уважаван преподавател в МГ „Акад. Кирил Попов“, мислите ли, че нейни творби трябва да бъдат включени в учебната програма?

- Проблемът с учебните програми е сложен. Не само Яна Язова, но и още много други имена заслужават да бъдат във фокуса на вниманието. Аз самата винаги говоря на учениците за Яна Язова и те познават съдбата й. Надявам се да провокирам интерес и към творчеството й. 

- Загадъчната смърт на Яна Язова буди много спекулации. От романа „Извън редовете“ на Боряна Дукова разбираме, че писателката е открита дни след убийството, удушена най-вероятно с „шнура на халата си“. Един от най-известните български писатели е набеден за убиец. Каква според Вас е била причината за смъртта й и кой има вина за случилото се?

- Човекът, който възкресява името на Яна Язова, е Петър Величков. Той издава текстовете й, той разказва и за смъртта й, прави творчеството й видимо за света. За жалост, краят на живота й е мистериозно неясен, но със сигурност е трагичен. Името на Николай Хайтов е замесено в ужасния сценарий с изчезналите ръкописи, но каквато и да е истината, смятам, че името на Яна Язова е незаслужено пренебрегнато. Дали то би стояло добре в учебните програми? Отговорът ми е положителен, но категорично не би стояло добре до това на Николай Хайтов. 

Шинка Дичева-Христозова завършва магистратура в ПУ "Паисий Хилендарски", специалност "Български език и история". Над 10 г. работи като хоноруван асистент в Пловдивския университет. По-късно става доктор по българска литература от Освобождението до Първата световна война и лектор във филиала в Смолян на университета. От 2013 г. е преподавател по български език и литература в МГ "Акад. Кирил Попов". Шинка Дичева е насочила своите интереси към история на литературата, автор е на редица литературнокритически текстове, както и на книгата "Пролетта на Мо" - ранните писма на Яна Язова до Александър Балабанов. 

Талант, отхвърлен от времето на социалистическите лозунги

Яна Язова е отхвърлена не само от историята, но и от рамките на времето, в което живее. Бива белязана от обществото заради неразбрана любов и затрита от режима, на който тя отказва да се подчини. Известен американски вестник я обявява като едно от трите имена в българската литература, които трябва да се запомнят. Име сред имената, което остава обвито в мистерия. Талант, който вижда бял свят години след смъртта при съмнителни обстоятелства. Сега по книжарниците може да се открие трилогията „Балкани“, все по-често да се споменава личността й по литературните форуми и пак - недостатъчно в сравнение с това, което би имала, ако беше избрала утъпкания път на любимците на социалистическия режим. 

Известността й през 80-те става сензация и хвърля сянка над тогавашния елит. Загадъчно убийство, последвано от откраднати ръкописи, подсилва драматизма около потъналия в миналото образ на Яна Язова. Но заслужава ли писателка с такава воля съдбата на неизвестната убита? Или по-скоро живота на чувствената млада фигура, която обича въпреки страданието и предразсъдъците? Жена, която отказва да плати цената на славата и да пише с цензура и по принуда. 

Доктор Шинка Дичева-Христозова е автор на книгата „Пролетта на Мо“, ранните писма на Яна Язова до Александър Балабанов. Участва и в документалния филм на Калина Паскалева „Изчезналото досие на Яна Язова“. Като учител тя се надява Яна Язова да бъде изучавана, да има поне едно стихотворение или писмо, което да бъде белег за освободеност - знак, че в училище може свободно да се говори за забравените автори.