Доц. Ангел Янков, директор на Етнографския музей: Родове от Малево са стигнали до САЩ и Австралия

-  Доц. Янков, с какво е забележително  родопското село Малево, на което посветихте  20 години труд и задълбочено историко-етноложко изследване? 

- Малево е сгушено в т.нар. Ропка, Хвойненската котловина. Районът, част от областта Рупчос, е изключително живописен, чист, екологичен.   

За мен тая загадъчна котловина в Родопите е изключително важна и винаги ме тегли към себе си. Въпреки че много рано съм излязъл от този край, корените са нещо много силно. Малево е единственото селище в  Централни Родопи, където 

никога не са живели помохамеданчени българи.  

Жителите твърдо отстоявали българското име въпреки превратностите на времето. 

Селото е оцеляло като чисто българско и заради привилегии, свързани най-вероятно с опазването на прохода - най-прекия път от Пловдив, към Беломорието минава през Бяла черква и слиза към Малево, Хвойна, а оттам - към Рожен.

Впрочем за привилегирован войнушки статут  (население със специални задължения, възложени му от османската власт - б.р.) на селото се споменава в някои източници от последните 100-150 г. Дори след като отпадат тези привилегии, валидни за ранните векове на османското господство, помохамеданчено население от околните махали не се заселва в Малево, където нямало другоселци.    

Като историк и етнограф съм щастлив, че написах тази книга, посветена на мястото, откъдето е родът ми. Всеки трябва да знае и помни рода си, защото иначе е като дърво без корен.

- Какви предизвикателства преодоляхте? 

- В началото не си давах сметка колко къртовски труд ме чака. Но си струваше усилията. Монографията е от 400 страници, с богата информация от различни източници. Описани са 52 рода, които включват над 4000 имена - с годината на раждане и смърт.  Прегледно са представени родови схеми, в които най-старите имена са  от 18. век - от 1710-1720 г., а последните - от 20. век. 

Важен източник на информация са и фотографиите. Над  600 черно-бели фотоса, най-старите от които на  100-120 години, дават изобилна представа за бита и  културата  на населението, за природната и  архитектурната среда на района. А портретите вадят интересни личности от забравата. 

Изследвах внимателно  османо-турски документи - главно данъчни регистри, местните предания и легенди, архивните документи за региона в Държавен архив - Пловдив и Смолян. Всички събрани данни са подложени на анализ, за да се отсее истината.

Липсват писмени материали за  16.-17.-18. век. От турските документи, които разкриват част от миналото на селото, се разбира, че през 1622 г.  вече е съществувало населеното място с името Малово.   

Според някои версии 

името тръгва от митичния дядо Мальо или от Мала махала.

Аз обаче споделям мнението на Антон Страшимиров, изследвал точно Централните Родопи. Той смята, че името на селото идва от турското мал ​-"богатство, имане".

Корицата на книгата

- Доколко далече във времето се пази родовата памет в региона?

- Повечето от информаторите, с които контактувах, знаят миналото на своя род до 3-4 поколения преди тях. Много рядко по-любознателните стигат по-далече -до 4-5 поколения. Може да обобщим, че родовата памет в региона се пази до три, в редки случаи до четири генерации. И да уточним, че става въпрос не само да се знаят имената на предците, но и семейни истории. 

- Какви интересни факти за  местните родове открихте?

- В изследването родовете са подредени според мястото, което имат в местната история, в зависимост от ролята им  в общите дела.  През втората половина на 18. век в селото са съществували 12 родови гнезда, от които са се появили много нови родове. 52 фигурират в съдържанието на книгата. Но родовете са като хората - появяват се и изчезват, някои са малки, други - с много клонове. Например от Сиваковия род днес има десет нови клона, при това доста известни. 

Широко разпространение има и Вулджевият род - негови представители има не само във всички околни села  -  в Хвойна, в Орехово, в Павелско, но и в над  сто селища, включително в чужбина - в САЩ, в Австралия.

Фамилията  организира един от първите родови събори в Родопите - 

на срещата през 1982 г. присъстваха над 2000 души. 

Двигател на това забележително събитие беше Георги Вулджев, учител по химия, директор на училище, инспектор.

В село Марково открих внучка на Георги Цветанов, построил първото училище в Малево веднага  след Освобождението. След упорито търсене открих връзка на строителя Георги с изчезналия отдавна поради липса на мъжки наследници малевски Славевски род. 

Интересно е как част от прякорите на малевци се превръщат във фамилии: от Бозьо - Бозеви, от Бамбал ​- Бамбалови, от Фърфул - човек, който много говори, се появил род  Фърфулови, от Трендафил, съкратено Дачо - Дачеви.

Любопитно е как са се появили Фучкови. По време на робството  в Малево дошъл някой си Чохльо, подгонен от турците. Наричал единия си син галено Вучко, от вук, вълк. На родопски Вучко станал Фучко и оттам - Фучкови. 

След Освобождението  няколко семейни клона от Малево се изселили  към Черноморието.  В началото на 20. век пък доста родопчани се заселват в Куклен, Първенец, Коматево.

- Научихте ли нещо ново за собствения си род? 

- Имах представа и преди за моя род. Например синът ми е вече десето поколение на рода - първо се наричали Калчеви, след това - Янкови. Най-старият Янко е роден през 1813 г., а баща му Калчо е роден някъде към 1780-1790 г. Но внесохме някои уточнения. Например за един мой прапрадядо се смяташе, че се е женил три пъти, като и трите му жени са се казвали Елена. Проучвайки регистрите се оказа, че Елените са две, а не три.

Празникът на Светите братя Кирил и Методий в с. Студенец, 24 май 2024 г.Доц. Ангел Янков представя авторската фотоизложба на дългогодишния фотограф при Държавен архив – Пловдив Елена Атанасова

- С кои известни личности се гордее селото?        

- Доста са. Например от Малево е проф. Георги Бамбалов, основател на катедрата по Вино и високоалкохолни напитки в Университета по хранителни технологии, бивш ВИХВП. Синовете му продължават по неговия път. Проф. Янков, който също е в основата на тази катедра, пък е от Орехово.

От популярната  фамилия на Груевите произхожда благодетелят  Ангел Груев, с чиято помощ ​са построен​и хижа "Чудните мостове" и  училището в Забърдо. Горите чак до Пампорово са били негови. „В прашното Малево е почивал не кой да е, а началник-щабът на Българската армия, който е бил личен приятел на Ангел Груев“, пише местният краевед Илия Георгиев.

Малево

е известно със своите учители - наброяват внушителна цифра до края на 20. век. 

Забележителна фигура е Никола Запрянов -образцов учител, завършил Самоковската семинария през 1899 г.  На изпита за училищен инспектор през 1919 г.  се класира пръв от  200 кандидати, но отказва място в София, предложено му лично от министъра на просвещението  Стоян Омарчевски.

Запрянов остава в родния край като инспектор в тогавашната Станимашка околия. Създава училища в над 20 селища. Известен дописник на вестници и списания, инициатор за създаване на  първата летописна книга в малевското училище.

Уважаван учител родолюбец е Атанас Згуровски от друг известен местен род.  Били са четирима братя, чийто баща търговец имал връзки с  революционната организация в Перущица. Неслучайно точно в техния дом отсяда Васил Левски при посещението си в Малево. Апостолът заобикаля  съседните села,  където са живеели  българомохамедани. 

Сред наследниците на фамилията Згуровски има  инженери, архитекти, учители, които се пръскат из страната - в Пловдив, в София.

Малево се гордее и с напредничави свещеници. Костадин Станчовски първи в селото си купува радиоапарат и още през 1920-те включва църквата с дялове към Електрическата централа "Въча".  

Известен поет зевзек е Борис Вулджев - по професия дюлгерин, който цял живот е говорил в рими. Някои са записани в книгата, издадена от сина му: "Аз съм хуморист местен и съм неизвестен. Това са случки дребни, безобидни, от  приказки родени, с усмивки споделени. Без писалка, молив, лист, натъкмил ги е бай Борис“.  

- Какви интересни местни легенда извадихте от забравата?

- Легендите обикновено са свързани с османския период - с оцеляването на местните хора в размирните времена. И е нужен критичен поглед, за да открием истината, тъй като често има неточности във факти и дати. 

Според едно предание в критичен за селото момент в Малево пристига пратеник на пашата във Филибе, който притиска  жителите да сменят вярата си. Селяните нямали кураж да се противопоставят открито и измолили отсрочка за размисъл.  А през нощта всички жители избягали към рида Чернатица. Така Малево запустяло. Хората се върнали чак след като разбрали, че пашата е сменен.

Но селото се успокоило едва след случка със

заловен в околните гори турчин с два товара злато - бил обрал хазната. 

Предали го на пашата във Филибе, а той им обещал награда от султана. Малевци поискали да не им закачат вярата и имота. Пашата обещал и с ферман селото било обявено за войнушко и хората получили права. Вероятно това е станало през 16.-17. век, когато войнушката институция играе важна роля в османската система. 

По-късно, вероятно към средата на 18. век, бирник и заптие подлагат селото на тормоз.  Малевци убили насилниците, хвърлили ги в съществуващата тогава пропастна пещера край селото и избягали към Пепелаш под Бяла черква. Турците подпалили селото. След това изпитание то се преместило в ниското, край реката - на затулено и защитено място.  

- Ценим ли ние, българите, родовата си история?

- Допреди няколко десетилетия генеалогията се смяташе за буржоазна наука. Това е причина за доста загубени родови нишки. 

Както знаем, в нашия фолклор се говори „до девето коляно“. Но на Запад имат писани родословия, които се връщат назад 5-6 века, а не 2-3, както е при нас. Особено аристократичните родове имат хронология, която връща доста назад във времето, дори до 1000 години. 

- Колко е важно да знаем  кои са предците ни?

- Изключително важно - това ни дава увереност, познание за себе си, за корените. Всичко тече, всичко се променя, са казали древните. Но е важно да имаш самочувствие за това откъде произхождаш, кой си и какъв си. Когато имаш здраво родословно дърво, основа, основоположник, това ти дава сила, прави те специален.

Родовото наследство е  мозайка, която трябва да се предава.  Така локалното се влива в регионалното, а оттам - в националната история. 

Доц. Ангел Янков е  доктор по история, етнолог. Дългогодишен директор на Регионален етнографски музей - Пловдив. Автор е на над 100 научни студии и  статии. Преподавател по етнология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Автор и консултант на документални филми. Носител на Почетен знак „Златен век“ за  принос в утвърждаването на националната ни идентичност.

Книгата на доц. Янков "Градиво за старите родословия на село Малево, Долен Рупчос. Историко-етноложко изследване“, издадена с подкрепата на Община Чепеларе, ще бъде представена на 7 октомври от 18 часа в РЕМ.