Доц. Кирил Атлиев за жегите: Зачестяват трудови злополуки и катастрофи

Изненадващо, но въпреки сахарските жеги, няма бум на хора с топлинен или слънчев удар, които да са потърсили помощ в Спешното отделение на УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. Повече обаче са пациентите с хронични заболявания, които се провокират от високите градуси.

„В началото на горещия период имахме повече пациенти, които ни докарваха с топлинен или слънчев удар. В последно време са по-малко. Първо, защото хората се адаптираха към високите температури, и по-важното е, че се научиха да се пазят. Благодарение на медиите има повече информация и започнаха да взимат адекватни мерки - особено по-възрастните. Научиха се да слагат шапки, да носят по-широки дрехи, чадърчета. Младите са по-самонадеяни, пък и все пак им се налага да ходят на работа. Всички обаче трябва да знаят, че високите температури не трябва да се подценяват, защото засягат всички системи в човешкото тяло“, казва шефът на Спешното отделение на болницата доц. Кирил Атлиев.

Най-често жертви на горещото време стават пациентите с хипертонични заболявания, сърдечносъдови заболявания, захарен диабет и други ендокринни заболявания, хора с бронхиална астма и проблеми с щитовидната жлеза, нервно-психически заболявания, с анорексия, хепатит, цироза на черния дроб. Рискови са бременните, хората с наднормено тегло, малките деца под 6-7 години и възрастните над 65 години, обяснява лекарят.

Доц. Атлиев обаче предупреждава за друго, много важно влияние, което оказват жегите.

„Горещините въздействат и на психиката на хората, което води до катастрофи и трудови злополуки. Градът е затворен, непроветрив, целият опасан от бетон, което допълнително повишава температурите. Вечер няма проветряване и охлаждане и това е една от основните предпоставки за повишаването на произшествията особено в града. Причината е, че в жегите човек бързо започва да чувства слабост и отпадналост, става сънлив, започват тъпи болки в главата и тежест в гърдите, не достига въздухът, учестява се дишането, забавят се движенията, играе кръвното. Шофьорите в жегите стават по-раздразнителни, нарушава се концентрацията, стават прибързани - искат да стигнат по-бързо до мястото, закъдето са тръгнали, някои дори стават агресивни. Задръстванията допълнително ги изнервят. Това са  основните предпоставки за катастрофите през лятото“, предупреждава доц. Атлиев и е категоричен, че дългото излагане на слънце при 34-35 градуса е опасно за здравето на хората.

На тези, които работят на открито, жегите също не се отразяват добре. Те стават невнимателни, забавят се движенията им, координацията, губи се реална преценка за обстановката, мисловният процес е по-бавен, обезводняват се и са по-непродуктивни. Това са предпоставки за трудови злополуки, обостряне на хронични заболявания, обезводняване и дори колабиране, обяснява лекарят. Той предупреждава да се пият повече течности, да се ограничи физическият труд и спортуването в горещините, както и продължителното стоене навън в горещите дни, когато градусите стават над 33.