Доц. Симеон Асеновски: Апарат "Люлин" участва в мисия до Марс, ще правим с китайци космическа храна

Би било глупост да се смята, че хората сме единствените разумни в практически безкрайната вселена 

Все повече хора осъзнават, че пътят до Червената планета минава през Луната 

- Доц. Асеновски, кои са най-значимите проекти, които реализира Институтът за космически изследвания и технологии при БАН? С какво ще се похвалите в навечерието на Международния ден на космонавтиката?  

- Голяма част от научните ни изследвания са тясно свързани с европейски организации и финансиране. Участваме и в проекти на Европейската космическа агенция, но за съжаление, България все още не е неин пълноправен член, а сме още в чакалнята. 

В момента плащаме такса за присъединяване към ЕКА - около 1 милион евро. Тази сума се връща обратно у нас и може да бъде използвана за реализация на проекти, свързани с Агенцията, на наши учени и организации. 

Успешно изпълняваме няколко проекта, свързани с ЕКА. Пред приключване е проект, при който нашият институт участваше в т.нар. мисия към Марс.

На кораба "ЕкзоМарс", който проучва пътуване до Червената планета, изпратихме уреда „Люлин“, който да мери дозата от вредно лъчение, което съществува в космическото пространство. На база на тези измервания можем да определим какви поражения би могло да предизвика това лъчение върху астронавтите при евентуален бъдещ полет към Марс. „Люлин“ е търсен и предпочитан, защото има нужда от много малко енергия за захранване. Това е най-яркото постижение, с което се гордеем.   

Работим и в сферата на безпилотните летателни апарати, за които се говори все по-често. Специална секция в нашия институт се занимава с такъв тип изследвания. На 12 април за поредна година ще направим демонстрация.

Този тип апарати стават все по-достъпни ​- всеки може да си купи дрон например. Но ако не може да го контролира правилно, този дрон може да се окаже доста опасен. Целт​а ни е да се гарантира контрол за използването на такъв тип уреди. Особено на места, където има скупчване на хора, при използване на такива апарати може да се появят рискове от нараняване.  

Все повече назрява и нуждата от съответно законодателство.   

Опитваме се да адаптираме използването на дроновете в различни сфери -селско стопанство, наблюдение на природни явления, издирване на хора в труднодостъпни райони. Приложната ни дейност е свързана с разработване на доста проекти. Например  активно използване на дронове в селското стопанство з​а заснемане на полета с насаждения и засичане на вредители или проблемни зони. С помощта на дронове може да се откриват и проблеми по големи покривни терени. 

В нашия институт има лаборатория за професионално обучение на хора, които искат да управляват безпилотни летателни апарати. Издават се и сертификати за професионално управление на такъв тип апарати - дронове, коптери, малки безпилотни самолети. 

Няколко награди вече получи проектът, върху който работим, свързан със създаването на робот, който може да събира вредителите от различни посеви.

- Преди години сме имали богати традиции в хранителната космическа индустрия, наша е дори първата космическа оранжерия. Продължава ли тази традиция? 

- За щастие, все още съществува лаборатория, която се занимава с такава дейност. В момента се докомплектува със съвременни експериментални уреди.

Нашият институт е в активни преговори с няколко китайски университета, които искат да участваме в съвместен проект в сферата на космическите храни.

Предишни проекти са били насочени към отглеждане на растение - жито, царевица, от семе, като се затвори процесът и се получи реколта. Това е осъществено и показва, че астронавтите, които пътуват на по-далечни разстояния и пребивават в Космоса по-дълго време, могат да използват храна, която сами са отгледали. 

Това са идеи, които предстои да се разработват с китайските учени - отглеждане на различни растения, дори цветя, в космически условия.  

- Очакваме визита на директора на НАСА Бил Нелсън в края на годината. Разработваме ли проекти с американската космическа агенция? 

- Директорът на НАСА ще дойде специално да посети фирма с българско участие за производство на микроспътници. Имаме контакти, надяваме се да ги задълбочим. 

Трябва обаче да отбележим, че и ЕКА, и НАСА, и другите големи агенции акцентират на комерсиалното при космическите изследвания ​- търсят най-вече печалбата, приложенията в бизнеса. И някак си чистата наука остава леко в периферията. Ето например ЕКА се интересува не от конкретно научно постижение в теоретичен план, а от производството на определен продукт - уред или материал, който може да се използва в Космоса.   

-  Работи ли се в сферата на сателитите? 

- Имаме амбиция да засилим нашата роля в тази насока. Искаме да съберем силен екип, който да се занимава с проекти, свързани с микро- и наноспътници. Те навлизат широко в почти всички сфери. Все по-често се говори за директна интернет връзка чрез сателит, без наземно разположена антена, за да може да се ползват телефони на отдалечени и труднодостъпни места. И светът е насочил усилията си в тази посока. 

Надявам се да осъществим тези планове и да се включим в тази перспективна сфера в близко бъдеще, до няколко години. Но за да имаме успехи, е нужна и държавна политика - насочено няколкогодишно финансиране. 

- Вторият български космонавт летя в далечната 1988 г. Имаме ли шанс в обозримо бъдеще трети българин да полети сред звездите?

- Ако не вярвах в тази възможност, нямаше да работя в този институт. Силно вярвам, че пътят ни води натам. Все по-големи са възможностите хора да летят в междупланетното пространство, има все повече научни програми. Докато преди години са летели само много добре подготвени пилоти, които са били подлагани на сериозни тренировки, сега да полетят в Космоса имат възможност и имат и учени, които се занимават с чиста физика, биология, медицина, не толкова тясно специализирани в пилотирането на самолети. 

Вярвам, че с наша научна програма в близко бъдеще ще имаме този потенциал. 

Не са малко и туристите, летели в Космоса. Предприемачът Илън Мъск например е насочил усилията си към това да направи все по-достъпна разходката в Космоса.

- Може би в Космоса ще полети и първата българка ​- младата Татяна Иванова учи космическо инженерство в САЩ.

- Искрено се радвам на амбицията и постиженията на това момиче, за което се говори все по-често. Доколкото знам, тя е сертифицирана и като кандидат -астронавт от академия на НАСА. Дано да осъществи мечтата си! Ще бъде чудесно тя да прослави името на страната ни. Това момиче е доказателство, че и амбициозните българи имат шанс да успеят, дори в такава труднодостъпна сфера като космическите изследвания. 

Може би това е и един  от позитивите на глобализацията - хора, които са кадърни, мотивирани, могат да стигнат докъдето пожелаят. 

- Наблюдаваме трескава надпревара за връщане на Луната между САЩ, Япония, Китай. Защо е толкова важно след няколко десетилетия пауза в тази посока?

- Последното официално кацане на Луната беше осъществено от "Аполо 17" през 1972 г. Оттогава човешки крак не е стъпил на земния спътник. Но междувременно учените осъзнаха, че овладяването на Луната е условие, за да стъпим на Марс. Изграждането на лунна база със сигурност би улеснило по-нататъшното придвижване до Марс. Все повече хора осъзнават, че пътят до Червената планета минава през Луната. 

Заговори се дори за създаването в близко бъдеще на международна лунна станция.

- А защо е толкова силен стремежът да се колонизира Марс? Заради добива на полезни изкопаеми, или за да бъде използван за резервно убежище при земен катаклизъм?

- И двете. Надявам се, че до земен катаклизъм няма да се стигне, но вече активно се говори за активно усвояване на полезни изкопаеми, които са на тела, различни от Земята. А може би най-важната цел е развитието на цивилизацията ни.

 Хората искат да покажат, че могат да се развиват в нови области. 

- Научна фантастика ли са надеждите да срещнем извънземен разум?

- Би било глупост да се смята, че ние, хората, сме някаква щастлива случайност в практически безкрайната вселена, че сме единствените разумни. Друг е обаче въпросът дали наличието на други форми на живот във вселената са под някаква форма съвместими с нас и е възможен контакт.

Ако в друга система, подобна на слънчевата, има раса, развита колкото нас, няма как да осъществим контакт с тях заради ограничените ни пространствено-времеви възможности. 

Ако пък има цивилизация, която е много по-развита от нас, дори при досег с нас няма да има интерес да комуникира с нас, няма да има какво да научи от нас. Ако пък има форма на живот, която е много по-слаборазвита, вероятно никога няма да я открием. 

Така че единственият шанс да осъществим контакт в обозримо бъдеще е да съществува цивилизация, малко по-развита от нас и сравнително близо до нас -така ще им е интересно да се свържат с нас, а и да не са много по-развити от нас.

- Какво ще се случи, след като през 2030 година Международната космическа станция бъде свалена от орбита?

- Със сигурност трябва да има база в Космоса, която да бъде използвана от учени от цял свят. И в момента наред с МКС действа и китайска. Говори се за удължаване на срока на действие на станцията. 

А имаме и специален интерес -  нашият институт има няколко действащи експеримента на МКС. Металната повърхност на станцията събира статично електричество при движението си. Така при скачването на станцията с кораб от Земята може да протече ток и да бъдат нарушени различни системи и уреди. Един от експериментите, в който участваме на МКС, е измерване на концентрацията на заредени частици на и около станцията. Имаме и конкретни резултати от тези измервания.

 Те се осъществяват по международен проект, с помощта на комплекс, в който със свои уреди са включени различни държави, включително България. 

Лично съм участвал в обработването на данните, получени от единия наш уред.

Другият експеримент е с апарата "Люлин" и мерене на радиацията около и вътре в МКС.

- Каква е личната Ви кауза, свързана с Космоса?

- Тя се промени и в момента е насочена към запалването на млади хора, към създаването отново на космическа България. Често ходя по училища и виждам как блестят очите на децата, когато им говоря за Космоса. Но интересът към Космоса ще скочи в пъти, ако отново българин полети сред звездите.

Доц. д-р Симеон Асеновски e завършил Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ръководител на секция "Космически климат" в Института за космически изследвания и технологии към БАН. 

Екипът има 25-годишен опит в областта на спътниковите експерименти, както и в статистическия анализ на измервания по цялата верига от Слънцето, през слънчевия вятър, магнитосферата, йоносферата, до атмосферата и повърхността на Земята.