Доц. Стойчо Стойчев, политолог: 80% е вероятността за нови избори напролет

- Доц. Стойчев, колко лош знак е поредният фалстарт, с който тръгна 51-вият парламент? 

- Доста лош! И не толкова заради провала в избора на председател, колкото заради отхвърлянето на единственото разумно предложение за мнозинство в този парламент. Става въпрос за формулата, която Борисов лансира за четирипартийно управление, в което всичко остава отворено като опция за обсъждане, включително и председателя на НС. 

Първите реакции бяха: Абсурд!  Няма да стане! А други възможности за формиране на мнозинство в този парламент са много малко вероятни, най-вече поради несъвместимостта на ПП-ДБ с доста партии. В крайна сметка, ГЕРБ им предлага да направят общо управление точно с тези, с които могат да го направят. Но в момента не виждам желание за разговори в тази посока.   

- Трябваше ли Борисов да дразни евентуалните партньори с предложението той да е премиер? 

- Винаги съм смятал, че не е добър вариант Борисов да става премиер на правителство, излъчено от такава коалиция, която може да падне бързо, тъй като ще зависи от фигури като Кирил Петков или Асен Василев. Обикновено при коалиционно правителство с такова широко мнозинство лидерите стоят в парламента, а премиерът и министрите са изпълнители на тяхната законодателна програма.

Този път обаче аргументът на Борисов беше, че ако стане премиер, ще гарантира независимост, липса на влияние върху министър-председателя. Разбираема аргументация, предвид факта, че всякакви хора се появяваха като министри в кабинети на Кирил Петков, а и на други премиери, след което се оказваше, че тези министри са хора на Пеевски.

Кабинет може да се направи и само с три партии, не са необходими и БСП, и ИТН. Но е по-добре да са четири, за да се гарантира стабилност на коалицията и мнозинството да не се разпадне, ако напусне единият партньор.   

Има и друг разумен аргумент - на практика предложеното от Борисов мнозинство е същото, което беше зад кабинета на Кирил Петков -  БСП, ИТН, ПП и ДБ, които преди 2 години бяха отделни партии, плюс ГЕРБ. Щом тези формации през 2021-2022 г. са могли да управляват заедно, сега могат пак. Няма как да го осъществят в същия състав, след като са намалели наполовина електорално и е необходимо да го направят с ГЕРБ. 

- Може ли все пак като първа стъпка към постигане на съгласие ГЕРБ да предложи друг кандидат за председател на парламента, а не Рая Назарян? 

- Възможно е, но трябва да има разговори. А те са безсмислени, ако не се приема идеята за съвместно управление с ГЕРБ от ПП-ДБ и останалите партии. И съответно защо му е на ГЕРБ да предлага друг кандидат, който, дори да заеме поста, при положение че няма да има мнозинство и ще се провеждат нови избори?!

Появиха се всякакви уловки и идеи. Ето Тошко Йорданов от ИТН предлага Силви Кирилов като доайен да стане председател на парламента. Ако ще лансираме авангардни идеи, защо пък да не е най-младият - 24-годишният русенец Георги Кръстев от ГЕРБ!

- Колко ключов е всъщност изборът на председател за работата на парламента? 

- Класическа постановка е, че наличието на мнозинство се тества с този избор - ако има мнозинство, което да избере председател на НС, то след това подкрепя и кабинет.

Но като цяло в момента няма мнозинство, съответно няма председател на НС и споразумение за мандатите. Реално ситуацията е горе-долу 80 процента вероятност за нови избори. 

Всъщност председателят е важна фигура от гледна точка на това, че подрежда дневния ред на НС, може да отлага или да приоритизира решения, както и да разпределя законопроекти по комисии. Но в предишния парламент беше въведен текст, че първата сряда от месеца председателят няма право да се меси в дневния ред и се гласува това, което предложат парламентарните групи. Това е вид удар по правомощията на председателя на НС. Точно така беше гласувана оставката на премиера Николай Денков. 

- Само с първия мандат ли е възможно да се състави кабинет? 

- Да, защото ГЕРБ най-вероятно няма да подкрепят кабинет с втория мандат и оттам насетне всичко става невъзможно. Всякакви други конфигурации без ГЕРБ означават партньорство между "Възраждане" и ПП-ДБ, които са против, тъй като това ще им навреди много, особено в международен план. А и за собствените им избиратели е неприемливо да са в кабинет с националистите на Костадин Костадинов.

- Защо ПП-ДБ лансират толкова яростно идеята за санитарен кордон около ДПС-Ново начало?   

- Партията на Пеевски всъщност е заобиколим фактор и това се видя в първия ден на Народното събрание. Борисов обяви, че няма да прави каквото и да било нито с една от двете фракция на ДПС, след което Пеевски и неговата група гласуваха срещу кандидатурата на Рая Назарян за председател на НС. Впрочем интересно при гласуването беше, че групата на ПП-ДБ се раздели около това гласуване - 16 гласа бяха "въздържал се", 21 - "против". Любопитно е да се види дали тези 16 гласа не са всъщност на ДБ, а ПП да са били против. Това е индикация за отношенията в коалицията. Но в случая е важно, че няма да има, поне видимо, взаимодействие с Пеевски, който се оказа  универсално обяснение за всички беди, каквото преди време беше бившият главен прокурор Иван Гешев. ДБ имат маниер да се фиксират персонално в някого, разнасят името като проклятие. Очевидно това импонира на част от избирателите. 

-  Наистина ли се готви проект на президента с юриста Крум Зарков начело, както обяви Делян Пеевски? Би ли имал шанс такъв проект? 

- Възможно е да се готви нещо такова. А и най-сетне е време президентът да направи нещо, ако ще го прави, а не постоянно да сме в очакване. Впрочем Радев е наясно, че като се тупа топката прекалено дълго, накрая моментът отминава. Както стана при Слави Трифонов - най-накрая направи  партията, която се чакаше 20 години, но вече беше отминал пикът на вълната. 

Президентът може да изчака да му свърши мандатът, но дотогава ще е минал моментът.

А независимо кой какви оценки прави, не вярвам проект на президента да вземе повече от 30%, ако се появи на избори. А по нашата система за пълно мнозинство в парламента са нужни поне 45 процента от гласовете. Т.е. най-вероятно, дори да се яви на избори и да победи, проект на президента ще трябва да управлява в коалиция - с БСП и ИТН, очевидно негови хора по всякакви явни и не толкова символи и действия. Но представянето няма да е нещо уникално, президентът сигурно си дава сметка и за това.

И е много по-добре за него да има тежест като държавен глава, вместо негов проект да се материализира и хората да видят, че до голяма степен е надценен. 

Не  вярвам на следващите избори да видим президентска партия, а и тези избори се очертават съвсем скоро, най-вероятно през февруари. Ако се провали първият мандат, което ще стане ясно до 2-3 седмици, таймингът показва избори през февруари, максимум март.

- Дали е възможно този парламент да направи промени в изборното законодателство? 

- Не е добре. Не трябва да се пипа нито конституцията, нито законодателството! Има правила за провеждането на избори. Не става с промени в Изборния кодекс.

Очакваме качествена промяна на политическия живот от нормативни промени и технологични решения - просто не става по този начин. С технологични решения само се всява допълнително недоверие в изборите - ту машините не работят, ту има проблеми с видеоконтрола в секциите. Накрая хората ще си кажат: Демократичните институции са компрометирани, защо ни е тази демокрация! Давайте да я сменяме! С какво? Примери за недемократични режими има - в Русия, Беларус, Турция, Сърбия. Имаме избор - да правим нещо като тях или някакъв хибриден авторитаризъм, какъвто е на Виктор Орбан  в Унгария. 

Проблемът е в това, че сме готови за хибриден авторитаризъм, но го няма този авторитарен лидер, който да го осъществи. Президентът не става за това. А диктатура без диктатор не може.

- Ще видим ли нова сглобка все пак? 

- Наблюдаваме игра на нерви. А сглобка е в интерес и на ПП-ДБ, и на ГЕРБ. Но като че ли ПП-ДБ искат твърде много неща, поставят твърде много условия, несъразмерни на изборните им резултати. Действат инфантилно и прибързано, поставят условия в декларацията си, преди да са започнали разговори, за да изглежда, че Борисов трябва да се съобразява с тях. А това  дразни ГЕРБ, които вече не са склонни да приемат такива условия. Мина времето -  ако преди две години беше приемливо, сега не е, вече не става по този начин. ГЕРБ са в много добра кондиция. А влияят и външни фактори - демократите загубиха изборите в САЩ.  

- Ако отново отидем на предсрочни избори, няма ли партиите да бъдат сурово наказани от избирателите? 

- Не. Няма нищо фатално в нови избори, за които процентът на вероятност е около 80 процента. Ходим на избори през няколко месеца, тъй като самите избиратели най-вероятно не искат да има коалиция между партиите, които ги представляват в парламента. Ако избирателите много искаха коалиция, нямаше партиите да се дърпат толкова. При избори напролет пак ще има 2 и нещо милиона активност. Дори нищо да не се промени, такава е процедурата. Такава е демокрацията. Това, че е фрагментиран парламентът, не е аргумент да забраним парламентаризма, за да въведем консулско управление на народния трибун Радев. 

Доц. Стойчо Стойчев е завършил политология в Централния европейски университет в Будапеща. Преподава „Анализ на политически риск“ в катедра „Политология“ на Софийския университет. Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ). Изследванията му са в областта на политическия риск, корупцията, организираната и битовата престъпност.