Елена Кантарева-Дечева: Направихме важна стъпка за включването на Епископската базилика в списъка на ЮНЕСКО

Наследството трябва да се превръща в ресурс за културен туризъм

Само за година отвориха врати три нови знакови локации от древния ни град 

Ще реставрираме къща „Недкович“ със 149 000 лева, МК ни дава 106 хиляди лева за къщата на д-р Стоян Чомаков 

Елена Кантарева-Дечева е посветила живота си на опазването на културното наследство. Тя е художник реставратор, доцент по иконопис и технология и техника на живописта в специалност „Църковна живопис“ в АМТИИ. Завършила е Националната художествена академия със специалност „Консервация и реставрация“. От 1989 г. работи в областта на консервацията на антични мозайки като реставратор в НИПК, а след товa - в Археологическия музей в Пловдив. През 1997 г. специализира консервация и реставрация на живопис в Центъра за художествена консервация в Уилямстаун, САЩ. От 2015 г. е проектант и ръководител на реставрацията на мозайките на Епископската базилика на Филипопол. Става директор на Общинския институт „Старинен Пловдив“ през април 2023 г. Категорично отказа да коментира скандала около поддържането на мозайките в Епископската базилика и откритата под тях мраморна глава на богинята Тюхе. Предпочита да разговаряме за шансовете на Пловдив този път да влезе в ЮНЕСКО, както и за приоритетите на ръководения от нея институт в бъдеще.

- Г-жо Кантарева, как се движи кандидатурата на Епископската базилика за влизане в ЮНЕСКО? Какви са шансовете на Пловдив този път?

- Вписването на обект в Индикативната листа на съответната държава - страна по Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, от 1972 г. е първата стъпка в процедурата за получаване на статут „световно наследство“. С нея страната кандидат декларира, че определен обект е не само национална ценност, но е изключително важен за цялото човечество.

През 2017 г. Епископската базилика на Филипопол получи статут на сериен обект заедно с  Малката базилика и късноантичната сграда „Ейрене“. В началото на 2018 г. серийният обект „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия“ беше вписан в индикативната листа на ЮНЕСКО. С акта на вписването се хвърли светлина върху изключителната световна стойност на трите археологически недвижими културни ценности, в които е представено специфичното мозаечно наследство на Филипопол.

- Какво се случи обаче в последните години?

- В последващия петгодишен период дейностите по опазването на елементите на серийния обект продължиха. Завърши проучването, консервацията, реставрацията и експонирането на Епископската базилика на Филипопол, в резултат на което през 2021 г. отвори врати едноименният посетителски център. С днешна дата и трите археологически обекта са експонирани и интегрирани в съвременния град със запазена цялост и автентичност. Те функционират и като пространства за култура и така се превърнаха във важна част от социалния и културния живот на Пловдив. Продължиха изследвания на литургичното планиране, архитектурната скулптура и мозаечните подове, както и представянията на проекта „Епископска базилика на Филиполол“ по отношение на архитектура, експониране и социализация. През 2020 г. сградата на посетителския център получи наградата в категория „Култура“ в конкурса „Сграда на годината“.

През 2023 г., за да отбележи 5-годишнината от вписването на Епископската базилика, Общински институт „Старинен Пловдив“ издаде книга, в която се обръща специално внимание на качествата на включените обекти, декларираните критерии и обосновката на изключителната им световна стойност. Важно е да се знае, че тази книга ще представлява илюстративен материал при стартирането на процедурата за номинацията за вписване в Списъка на световното наследство.

Предстои Община Пловдив или Министерството на културата да възложат изготвянето на План за опазване и управление на обекта, който да бъде приет и утвърден по Закона за културното наследство (ЗКН), да влезе в действие поне за една година и след това да се възложи, изготви и внесе в ЮНЕСКО неговото т. нар. номинационно досие.

- Какво ви препоръчаха експертите от ЮНЕСКО за по-успешното придвижване на процедурите?

- Приемствеността в подкрепата на местно, национално и международно ниво, както и препоръката на г-н Ернесто Отоне, помощник генерален директор на ЮНЕСКО, изразена по време на посещението му в Пловдив през март 2023 г., насърчиха и ускориха действията по процедурата за вписване на серийния обект. Тук искам да подчертая подкрепата - в лицето на Община Пловдив, Министерството на културата, Министерството на външните работи, Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, Регионалния център за нематериално културно наследство за Югоизточна Европа, под егидата на ЮНЕСКО,

Петгодишният период постави в нова перспектива подготовката на кандидатурата на Епископската базилика за вписване в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Следвайки реформирането на процеса на номиниране чрез въвеждане на междинна стъпка „Предварителна оценка“ на потенциалните номинации, през 2023 г. ОИ „Старинен Пловдив“ стартира процеса на изготвяне на такава оценка за серийния обект. С днешна дата предварителната оценка е завършена и ОИ „Старинен Пловдив“ има готовност да я предостави на Община Пловдив за внасянето <210> в ЮНЕСКО през 2025 г.

- Кои акценти в работата на управлявания от Вас институт „Старинен Пловдив“ бяха важни за развитието на Пловдив през изминалата 2024 г.?

- Приоритет в работата на института е опазването на културното наследство и превръщането му в ресурс за развитието на културния туризъм в община Пловдив. Извършват се инвестиции в опазване, консервация и реставрация, интерпретация, представяне и популяризиране на културното наследство, поддържане и подобряване на материалната база на културния институт. В последните три години за тази дейност бяха осигурени средства от бюджета и собствени приходи на института и от спечелени проекти към МК и НФК.

Изготвени са проекти за консервационно-реставрационни работи (КРР) на автентичната баня в къщата на д-р Стоян Чомаков, за интериора на музейна аптека „Хипократ“, за конструктивно обследване и проект за конструктивно укрепване на скелето на Античния театър и др. Приключихме с реставрациите на фасадата на къщата на Верен Стамболян, фасадата и интериора на къща „Павлити“, фасадата на Данчовата къща, фасадата на Маазата, таваните и оригиналните стенописи в интериора към къща „Хиндлиян“. Възстановихме покрива на Пампоровата къща. През годината се направи и аварийна стабилизация и възстановяване на пострадалото сграфито на Димитър Киров на сградата на ул. „Съборна“ и др.

- Знае се, че разполагате със сериозен фонд. Разкажете ни за него!

- Общински институт „Старинен Пловдив“ разполага с богата колекция от над 5000 фондови единици с художествена и историческа стойност, експонирани в музейните къщи и съхранявани на депо. Всички са дигитализирани, а от 2020 г. е започната и тяхната паспортизация. Главният проблем на притежаваните от Института движими ценности е, че те не са идентифицирани в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство и съответно регистрирани като движими културни ценности. През 2022 г. се предприеха мерки за подготовка на процеса за идентификация, като през 2023 г. в сътрудничество с Регионалния етнографски музей бяха идентифицирани и регистрирани колекциите на къща „Недкович“ и музейна аптека „Хипократ“. През 2024 г. започна идентификацията и регистрацията на колекциите на къща „Хиндлиян“ и къща „Клианти“, която очакваме да стане факт през 2025 г.

През тази година отвориха врати за посетители три нови знакови локации от туристическата карта на древния ни град - късноантична сграда „Ейрене“, Източната порта и Одеонът на Филипопол.

Експозицията на Балабановата къща също е изцяло обновена и представя творби на големите български художници в периода между двете световни войни, разкривайки богатството на фондовете на ОИ „Старинен Пловдив“, попълвани прецизно от 60-те години на XX в. до днес.

Важна за Института е и дейността му като културен оператор - през годината осъществихме десетки културни събития и инициативи - концерти, изложби, фестивали, творчески работилници, кино- и театрални срещи, конференции и др. Привлякохме нови партньори и осъществихме събитийна програма, която успешно допълва традиционно богатата културна карта на града ни.

През 2024 г. ОИ „Старинен Пловдив“ отбеляза и 55 години от създаването си на 1 април 1969 г. с документалната фотоизложба „Преоткрита пътека към един български свят“. Изложбата отрази спомени и емоции на съвременници за това емблематично време, а архивните снимки и документи оформиха интригуващ разказ за сложния път на институцията от учредяването <210> до наши дни.

Инициирахме и нови творчески и познавателни инициативи като „стАРТирай лятото“, която с младежкия си облик и съдържание привлече младата публика и беше изключително успешна. Вдъхновяващо бе и отбелязването на 90-годишнината от рождението на Йоан Левиев - успяхме да заснемем голяма част от негови монументални проекти и творби в Пловдив и да ги представим на публичната лекция за твореца на 31 октомври - рождения му ден. Изданията на традиционните "Празници на Стария град" и "Светлина и надежда в Стария град" привлякоха хиляди посетители и изпълниха с културно съдържание емблематични пространства като Античния театър, къщата на Верен Стамболян, къща „Клианти“, Балабановата къща, къщата на д-р Стоян Чомаков, късноантична сграда „Ейрене“, Античният стадион и др.

- Какви по-интересни проекти ви предстоят през 2025-а?

- Наскоро споделихме новината, че проект на ОИ „Старинен Пловдив“ за консервация, реставрация, експониране и социализация на възрожденска баня в къща на д-р Стоян Чомаков е одобрен за финансиране на стойност 106 611.23 лв. от Министерството на културата. В близките месеци предстои активна работа, която да възвърне блясъка на богато изписаната автентична баня.

Получихме също и финансиране на стойност 30 000 лв. от НФ „Култура“ за „Нишки във времето: градски текстил“ - проект за изследване, опазване, предаване и популяризиране на текстила като пресечна точка на занаят и продукт, на майсторлък и предаване на занаята на идните поколения, на нематериалното и материалното културно наследство.

За емблематичната къща „Недкович“ имаме проведена обществена поръчка, избран изпълнител за реставрация на южна и източна фасада на къщата на стойност 149 309,29 лв. с ДДС, като средствата ще бъдат осигурени от собствени приходи на ОИ „Старинен Пловдив“.

Предстои ни динамична година и надграждане на постигнатото.