Евелина Славкова, анализатор: За хората най-важно е да има редовен кабинет

В криза е нужно правителство от хора с политически опит 

Ако "Възраждане" са втори, по-лесно ще има евро-атлантическа сглобка

- Г-жо Славкова, при толкова вяла предизборна кампания предизвестена ли е ниската избирателна активност на вота в неделя и докъде може да падне?

- Очакванията според социологическите данни са, че около 2-2.1 милиона души ще излязат да гласуват. Трябва все пак да имаме предвид, че в края на кампанията може да се случи нещо, което да предизвика вълна или да провокира повече хора да отидат до урните. Така че не съм склонна да прогнозирам сто процента, че ще имаме толкова ниска избирателна активност. Но е факт, че и социологическите данни, и това, което наблюдавахме на предходните избори, показват липса на много големи очаквания за висока избирателна активност и има вероятност дори това да е най-ниското участие на избори от началото на демократичните промени досега. А това съдържа в себе си проблематика.

Трябва да имаме предвид и това, че за партиите е много трудно през няколко месеца да правят политически кампании и да събират дори и собствения си електорат. Разбира се, хората са апатични, увеличава се броят на негласуващите. Отделно няма нищо ново на политическия терен, което да провокира силен интерес. Усещането в част от обществото, че може би тези избори няма да са ни последните, след които да имаме редовен кабинет с по-дълъг хоризонт, също демотивира част от хората да излязат да гласуват. Но и за избирателите, и за политиците тази поредна седма кампания е много сложна.

- Докато първото място за ГЕРБ изглежда сигурно, битката за второто място ще е ожесточена. ПП-ДБ или "Възраждане" имат по-големи шансове да я спечелят?

- Резултатите между ПП-ДБ и "Възраждане" са близки и наистина битката за втората позиция ще е много оспорвана. Има обаче много неща, които инструментите на социологията не могат да уловят, за да можем да сме категорични за резултата - особено когато разликата е много близка и е в рамките на статистическата грешка. Може да се получи обръщане и третият да стане втори, или обратно. До последния момент в деня на изборите няма да се знае кой ще бъде втори и трети.

Но подредбата на останалите политически партии, резултатите и броят депутати, които ще имат в 51-вото НС, са много определящи за това дали седмите поред избори от момента, в който се намираме в политическа криза, ще бъдат решение, или ще продължат да завързват възела <210> и ще ни изпратят на нови избори.

Смятам, че ако все пак "Възраждане" станат втора политическа сила, това ще подпомогне преговорния процес за съставяне на кабинет в контекста на дълго прокламираното евро-атлантическо мнозинство и запазването на тази позиция на България пред европейските и другите ни международни партньори. Ако ПП-ДБ са трети, вероятно ще имат и по-рафинирани претенции.  

 -  Има интрига и около броя на партиите в следващия парламент. Може ли да се окажем с повече от седем партии?

- С днешна дата никой не е убеден колко партии ще намерят представителство в следващото НС - дали ще са 7, 8 или дори 9. Може да се окаже, че за първи път ще осъмнем с девет партии в парламента, което означава той да бъде твърде фрагментиран. Но ниската избирателна активност позволява да се свали много прагът на 4-процентовата бариера за влизане в НС, което е шанс политически партии без особено високи резултати да намерят представителство. Както се случи с "Величие" - те имаха малко под 100 000 гласа, но заради ниската активност успяха да влязат в 50-ото НС.

Според данните до този момент има три основни сегмента в участниците в изборите. ГЕРБ-СДС стоят доста над останалите политически партии, следват "Възраждане" и ПП-ДБ, оспорващи си второто място. И трета група, в която влизат "Алианс за права и свободи", "ДПС - Ново начало", ИТН и БСП. И четвърта група около чертата, за които е трудно да се прецени дали ще влязат в следващия парламент - МЕЧ и "Величие".                                  

Така че освен второто и третото място, под въпрос са и резултатите на разделеното ДПС, които социологията трудно може да улови предварително. Мнозина наблюдатели, включително и аз, имат усещане, че това са едни от изборите, в които неизвестните са много повече от известните. В деня на изборите ще бъде предизвикателство за изследователски център "Тренд" да представим адекватната политическа картина на зрителите на Нова тв в 20 часа.

- Как ще се отрази в следващия парламент присъствието на две формации на ДПС?

- Това ще се случи за първи път, както и за първи път виждаме истинско разцепване в Движението, което винаги е изглеждало изключително монолитно. Но трябва да имаме предвид, че електоратите на формациите са разположени по-скоро регионално. А това при национално представително проучване скрива зад завеса част от картината. Трябва да имаме предвид и известен корпоративен и контролиран вот. Има го със сигурност и при останалите политически партии, при ДПС е малко по-силно изразено. Така че със сигурност сега не виждаме много неща, които ще видим на изборите в неделя при обявяването на резултатите от ЦИК.

Малко вероятни са опити двете формации на ДПС да бъдат привлечени като коалиционни партньори в следващия парламент. Но дали ще бъдат в ролята на силна опозиция, дали ще се опитват да участват в преговорния процес, или да подкрепят евентуален бъдещ кабинет, това тепърва ще наблюдаваме.

- Колко трудно ще е съставянето на кабинет, ако формациите в парламента са девет?

- Колкото повече политически партии, толкова по-труден ще е процесът. Ще са необходими повече от две-три, дори четири политически партии за съставяне на кабинет. Ще се гледа и чистата математика. Ако в следващото НС влязат и МЕЧ, и "Величие", те със сигурност ще вземат гласове от "Възраждане", което да постави партията на Костадинов в неизгодна позиция. Това също е въпрос, който ще стои на дневен ред.

От друга страна, при девет политически формации със сигурност ще са необходими 3, дори четири политически играча за съставяне на кабинет. Това, което до този момент се вижда като най-възможна конфигурация за съставяне на кабинет, е между ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ИТН, БСП. С уговорката, че ще играе не само математика, но и от позициите в политическата матрица като резултати.                  

- Твърде големите очаквания на обществото ще принудят ли партиите най-сетне да направят компромиси и да съставят кабинет след изборите?

- Изключително жизненоважно е и за политическите партии, а и за държавата да бъде съставен работещ кабинет. И очакванията на хората са в тази посока. Според социологическите данни близо 70 процента от българите искат да има редовен кабинет, дори с цената на компромиси. Това е съвсем естествено. На хората им омръзна да ходят на избори, а между ходенията нищо да не се случва в държавата и тя започва да буксува. Това още повече изнервя хората и за съжаление, ги прави апатични към политическия процес.

Партиите, дори големите, нямат вече силите да правят предизборни кампании - и във финансово, а и в чисто емоционално отношение. Така че е жизненоважно на много нива да се състави кабинет. Има и много важни задачи пред страната за решаване - сухопътен Шенген, който ще отпуши българския бизнес, еврозоната. Хората искат екип, който да осъществява политики, да върши работа и ще му дадат кредит на доверие. 

- Кой е реалистичният вариант за този кабинет?

- Трябва да се отърсим от мантрата на експерти, на хора без политически опит да заемат политически постове. В силна политическа криза ни трябват политически лица. Не казвам лидери. Нужни са хора, които имат политически опит, на които няма да им се налага тепърва да се учат, а ще могат веднага да хванат бика за рогата и да работят. Възможно е да има ситуации, в които експертен кабинет би свършил работа, но при седми поредни избори, в които решение няма, а проблемите се трупат, лице, което да управлява без политически опит, означава нови избори догодина. Политиците, които ще преговарят, трябва много разумно да осъзнаят, че е нужно да предложат кабинет от хора с опит. В България има достатъчно общественици, хора с богат опит в различни сфери, но не смятам, че това е подходящ профил за управленец в ситуация на тежка политическа криза.

- Колко фатален ще е провал и този път?

- Със сигурност ще е фатално за политическите партии. И не е изключена вероятността в случай на провал да изскочи нещо ново на политическия терен - дори не спасител, но приемлива партия, която да носи надежда за нормализиране. Видно е, че и хората имат желание за нещо ново. Така че политическите партии трябва да калкулират тези неща. Най-вероятно след изборите ще видим тежки преговори за съставяне на кабинет, които все пак ще доведат до правителство. Това ще гарантира оцеляване на политическите партии, а със спасението им има шанс да се случат добри неща в държавата. Така че нека партиите да го мислят и през собствената си призма, но все пак и за благото на държавата!

Евелина Славкова е представител на младото поколение социолози в България. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Съосновател на Изследователски център „Тренд”, член на Европейската асоциация за социални и маркетингови проучвания (ESOMAR). Експерт в сферата на  маркетингови и електорални  изследвания, политически, демоскопски и социални проучвания.