Георги Стаменов, кмет на район "Централен": Време е за широка дискусия какъв Пловдив да оставим на внуците

За хълмовете е нужна ясна визия и около 3 млн. лева бюджет 

Добре е да помислим какво правим с „дупката“ - археологическите разкопки до Понеделник пазара 

Една от темите за обсъждане е дали Пощата да не стане музей

- Г-н Стаменов, пловдивчани отправят много критики за състоянието на тепетата в града. И Вие като районен кмет неведнъж сте искали средства от бюджета на Община Пловдив за поддържане на хълмовете. Ще има ли тази година шанс за инвестиции?

- В последните 9 години, когато имах възможността да се грижа за района, няма година, в която да не съм искал средства за тепетата. Част от проектите, за които съм се борил, са реализирани - ремонтът  на Бунарджика, стартиране на социализацията на Сахат тепе, решаване на проблема с частния имот в парка на Младежкия хълм, където вече има прекрасно фестивално селище. Но има още страшно много работа и съм благодарен на ръководството на Община Пловдив, че подкрепиха в програмата за чистия въздух да бъде заложено възстановяване на всички водопроводи на Младежкия хълм. През 2022 г. сменихме помпата на бул. „Васил Априлов“ за снабдяването с вода на върха на Бунарджика. Миналата година се закупи нова помпа, която качва вода към Сахат тепе, и се надявам тази година да започнем възстановяване на напоителните системи на този хълм, респективно и на Бунарджика. За решаването на този проблем обаче основна роля има ОП „Градини и паркове“, а ние ще помагаме с каквото можем, което и сега правим.  

- Колко средства са нужни за ремонти и благоустрояване на тепетата?

- Ако имаме ясна визия и политика да залагаме целево ежегодно, в рамките  на около 3 млн. лева при над 600 млн. лева бюджет за Пловдив, всички хълмове ще придобият по-различен облик. Отдавна се молим Община Пловдив да отпусне средства за осветление, видеонаблюдение, възстановяване на парапети и за много други дейности. Предлагали сме на върха на Сахат тепе да възстановим някогашния бюфет, описан подробно в книгата за Пловдив на Никола Алваджиев, който да съживи хълма. Част от пловдивчани подкрепиха идеята, други се обявиха против с искане да останат само няколко пейки. В предишния мандат внесох предложението в Общинския съвет, но, за съжаление, точката е била оттеглена и не се стигна до гласуване. За мен това е категорична грешка. Навремето бюфетът е бил малък, 30 кв. м, с маси за кафе и чай на открито. Надявам се в бъдеще това да се случи, още повече че заведението „Младежка среща“ е заложено заедно с озеленяването и мерките за опазването на хълма от ерозия в Плана за управление на Данов хълм. Преди няколко години този план беше съгласуван с множество експерти и няколко министерства, одобрен е и влязъл в сила.  

- Ще внесете ли отново предложението?  Втора година управлението на Пловдив  е друго.

- Мисля, че ще дойде времето, когато темата отново ще бъде актуална, защото след близо 36 години преход би трябвало всеки от нас да е разбрал, че трябва да градим, а не да разграждаме. Минаха времената на крайното отрицание и се надявам никога да не се връщат.  Ако имаме една кардинална дългосрочна рамка за управление за поддръжка и възстановяване на хълмовете, река Марица и зелената ни система и да се знае, че независимо от това кой е кмет, кои са районните кметове и директори на общинските предприятия, ще имаме наистина подреден, чист и зелен град с европейска визия, който да е гордост за всеки от нас. В противен случай ще продължават да се чуват вопли за финансиране, без да има съществен  резултат. Ние се хвалим с хълмовете, главната улица, "Капана", Стария град, реката, с културата си, археологията, а не с паркинг пред блока, без да неглижирам обекти, които безспорно са нужни на пловдичани, но трябва повече да се грижим за това, с което се хвалим.

- Ще бъде ли най-после ремонтиран калдъръмът в Стария град, който е в ужасно състояние?

- Имаме договор с фирма за реновиране на подпорни стени и калдъръм, подали сме докладна до кмета на община Пловдив, че настилката в участъка между Хисар капия и Небет тепе на ул. „Д-р Стоян Чомаков“ е в критично състояние и час по-скоро трябва да бъде ремонтирана.  Ул. „П.Р. Славейков“ също се нуждае от ремонт. Чакаме бюджет.

- Пешеходният подлез „Археологически“ към Понеделник пазара е в много лошо състояние, откакто приключи договорът с концесионера Жорж Трак. И подлезът на Чифте баня далеч не е образцов.

- За подлез „Археологически“ трябва да се обърнете към Община Пловдив, чийто екип има визия за управление на това съоръжение. Личното ми мнение е, че за подземните съоръжения  „Тримонциум“, „Археологически“ и на Чифте баня трябва да има обща концепция. В проекта за Античния форум-юг и изток е заложено реновиране на подлез „Тримонциум“ като част от културно-историческото наследство. Това е и бъдещето на подлез „Археологически“, като едновременно би било добре да помислим какво правим с така наречената „дупка“ - археологическите разкопки в имота на бизнесмена Димитър Георгиев до Понеделник пазара. Дали не е дошло времето да попитаме собственика колко струва имотът и да го върнем на града? И дали да не помолим държавата за средства, за да придобием този терен, да реставрираме останките на Филипопол и да свържем комплекса в подножието на Стария град с подлез „Археологически“? Убеден съм, че археологическите находки трябва да бъдат възстановени и показвани на целия свят. Можем да помислим и за бившата баня Орта мезар дали Общината би могла да изкупи този паметник на културата за галерия? Това би дало нов живот на сградата. Има много теми за обсъждане, включително дали Пощата да не стане музей, има и много пловдивчани, готови да споделят своите знания и визии за Пловдив. Мисля, че е назрял моментът да започнат да се правят широки дискусионни форуми какъв град да оставим на нашите внуци, а също така и за това какви имоти трябва да има Общината, кои са в тежест - например общинска земя под частни къщи, и кои имоти да придобие.

Подлезите до Тунела-север и на Чифте баня нямат историческо значение, но също се нуждаят от друг начин на поддръжка. За Чифте баня още от 2019 г. имаме проект и строително разрешение. Тогава поканих всички пловдивски депутати, кмета и заместниците за презентацията на важните обекти с молба за съдействие. Всички посрещнаха проектите, включително за подлеза на Чифте баня, с одобрение, но засега - нищо. В скоро време пак ще ги поканя. Преди две години боядисахме подлеза на Чифте баня, но състоянието му си остава покъртително.

- Бяхте изготвили проект и за улица „Младежка“. Какво се случва с него?

-  Планираме да стартираме процедура за избор на изпълнител без осигурено финансиране и след това ще търсим средства от държавата или по европейски програми. Проектът за цялостната реконструкция на ул. „Младежка“ с подмяна на ВиК, изграждане на пешеходна и паркова зона, ново осветление, ремонт на вътрешните улици от бул. „Копривщица“ до „Шести септември“ е на стойност около 12 млн. лева, а местният бюджет не е балон, който може да се раздува до максимум.

- Предвиждате ли през 2025 г. ремонт на тротоари в кварталите? По някои от тях не може да се върви - толкова са разбити.

- Немалка част от тротоарните настилки в района са на възраст, по-голяма от моята, и са в критично състояние. Ежегодно съм изисквал от Общинския съвет да има целева политика - на район да се отделят от бюджета между 1 и 2 млн. лева и да се ремонтират цели карета. Ремонтите „на парче“ по 100-200 метра не решават проблема на пешеходците. Подготвили сме много проекти за ремонти и благоустрояване на тротоари, улици и междублокови пространства. Няколко зони са най-критичните, една от тях е ул. „Добри Чинтулов“ - кална, прашна, няма проходимост. Надявам се да бъда подкрепен в Общинския съвет и да се отделят средства. Зле е и ул. „Свищов“, от ремонт се нуждае ул. „Камчия“, на която са останали шест камъка от калдъръм, няколко блокчета от паваж и пепеляк. Искаме да ремонтираме паркинга между бул. „Васил Априлов“ и „Ген Кюркчиев“ - зимата там е кал, лятото - прах. Проблем има и пред Професионалната гимназия по електротехника на Пещерско шосе. Колите спират отпред на тротоара, широк 12 метра. Имаме проект за джобове за паркиране и запазване на тротоара и чакаме средства. Преди няколко години бяхме направили разработка за паркиране на бул. „Копривщица“ от бул. „Свобода“ до Пещерско шосе, избрахме изпълнител за цялото каре около ул. „Леденика“. Подадох докладна до кмета Костадин Димитров Общината да кандидатства за финансиране пред държавата за 4 млн. лева и се надявам да ни подкрепят. Комуникацията е изключително добра, държавата като майка се грижи за Пловдив и дано да реализираме този проект. Мисля, че е дошло времето за тази зона да се направи воден миницикъл и да решим проблема с инфраструктурата и водопровод.

- Не са ли вързани прекалено много ръцете на районните кметове? Вие сте избрани мажоритарно, а не можете, образно казано, и един пирон да забиете без разрешението на големия кмет и Общинския съвет.

- И ръцете, и краката са ни вързани, за да не можем да шаваме и всеки да ни рита. Прекрасната дума „децентрализация“ си остава само на думи, процесите са много бавни и въпреки че район Централен“ е с население колкото Плевен и Ловеч, взети заедно, трябва за всяка стотинка да се молим и да чакаме удобен момент поне да бъдем чути. Това не е работещ модел. Унизително е да обяснявам на граждани, че не мога без одобрение свише да сменя три квадрата плочки. На държавно и на местно ниво може би трябва да се помисли как всяка районна администрация да има годишен бюджет за инвестиции, за да може да реализира политиките. Ние работим за хората, но когато имаме финансови ограничения, далеч невинаги можем да отговорим на нуждите на гражданите. Ние дори нямаме право директно да кандидатстваме с проекти пред държавата и по европейски програми. Силно вярвам, че тази ситуация ще се промени, стига да има воля. Има много модели, примерно целева държавна субсидия за районни и селски кметове да се отпуска на база 100 лева на жител, което за страната прави приблизително 650 млн. лева годишно. Това ще създаде конкуренция между кметовете - кой е по-добър и кой може да реализира по-качествени проекти, ще даде възможност тези хора да израстват и да бъдат държавници.

Георги Стаменов е завършил магистратура в Университета за национално и световно стопанство - София (УНСС) по специалности „Финанси“ и  ”Счетоводство и контрол”. През 2011 г. е избран за общински съветник от ГЕРБ в Пловдив, през 2015 г. - за кмет на район „Централен”, печели мажоритарните избори през 2019 и 2023 г. и досега управлява района.