Герхард Мангот: Ако Тръмп вземе Гренландия със сила, Европа няма как да реагира

Икономиката е голямата болка на Германия заради галопиращата деиндустриализация

Интервюто на Мъск с лидерката на "Алтернатива за Германия" смъкна рейтинга на партията

След като Киев спря транзита на руски газ, сега Европа ще го купува като азерски

Интервю на Бойчо Дамянов, Виена, специално за в. "Марица"

Проф. Герхард Мангот е един от най-видните и ценени европейски експерти по проблемите на енергийната сигурност  и Източна Европа. Преподава политология в университета в Инсбрук, Тирол. Съветник е в Австрийския институт  за международна политика и редовен събеседник в най-големите европейски телевизионни канали и медии.

- Каква е Вашата прогноза за Германия във връзка с предстоящите през февруари предсрочни парламентарни избори?

-Все още действащият канцлер Олаф Шолц продължава да твърди, че до 23 февруари социалдемократите ще наваксат изоставането. Но според актуални проучвания на общественото мнение, неговата партия от дълго време се намира на все същите 16% и няма движение напред. Десноцентристкият Християндемократически съюз ХДС/ХСС, оглавяван от Фридрих Мерц, е на 30% и има тенденция да нараства и да стигне 31-32%. Това е преднина, която Социалдемократическата партия (СДПГ) няма как да догони, особено с лидер като Олаф Шолц. Зелените са на 13%, като се опитват да персонализират предизборната борба и да убедят избирателите, че Роберт Хабек е най-способният и най-подходящият за бъдещ канцлер на страната, което няма нищо общо с истината, тъй като при 13% техен кандидат няма как да бъде издигнат за канцлер.Големият въпрос е с кого биха направили коалиция ХДС/ХСС? Дали със Зелените или със социалдемократите. Това са двата единствени коалиционни варианта, които са на дневен ред. Политическите платформи на християндемократите и на социалдемократите са вече доста отдалечени една от друга и трудно биха намерили общ знаменател, не само по отношение на социалната и бюджетната, но и на външната политика, най-вече по Украйна. Между Зелените и ХДС/ХСС такъв компромис би бил много по-лесно достижим. 

-Какво очаквате от представянето на "Алтернатива за Германия" ?

-След не особено удачната интервенция на Илон Мъск в полза на АзД тяхната популярност не нарасна, а спадна с 1%, вследствие на което сега са имат 19% подкрепа. Разбира се, трябва да се има предвид и характерния за такива проучвания статистически диапазон. Но ръст в популярността на АзД не се наблюдава и не се и очаква. 

- Какви са шансовете на останалите партии?   

- Левицата вероятно и този път няма да успее да премине петпроцентната бариера за парламента. Движението "Сара Вагенкнехт"  се очаква да вземе 7% и да бъде представено в Бундестага. Свободната демократическа партия в момента набира едвам 3% и нейната популярност е крайно ниска, заради вината ѝ за разпада на светофарната коалиция през ноември 2024-а година. 

-Каква би могла да бъде външната политика на бъдещото германско правителство? 

- Ако Мерц образува коалиция със СДПГ, едва ли Шолц ще влезе в новия кабинет, което означава, че сегашният министър на отбраната, Борис Писториус ще изразява външнополитическата позиция на СДПГ в правителството. Това ще засили ангажимента на Германия за нова военна и финансова помощ за Киев и за продължаването на войната. Може да се очаква Германия да предостави немски далекобойни крилати ракети "Таурус", което Шолц досега блокираше. Ако се започнат преговори за прекратяване на конфликта, Мерц ще настоява те да не се водят само между Русия и САЩ, но да бъдат допуснати както Германия, така и някои други европейски страни, в т.ч. и представители на Киев, с оглед позицията им да бъде взета предвид.Освен това очаквам правителството да изрази своята силна подкрепа за Евросъюза, както и да предложи инициативи за затопляне на отношенията с Франция, които от доста години са сериозно влошени. Също така да излезе с предложения за активизиране на сътрудничеството в рамките на Ваймарския триъгълник  - Полша, Франция, Германия. По отношения на Русия новото германско правителство ще продължи да налага още по-драстични санкции. Мерц ще обяви, че е поддръжник на единна и съгласувана общоевропейска политика и сигурно няма да проявява инициативи за телефонни разговори с Путин подобно на Шолц.

- Каква очаквате да бъде икономическата и енергийната политика на Германия?

-Икономиката е голямата болка на германското общество и държава. След продължителна рецесия очакваният икономически растеж не се появи.Три са проблемите пред германското стопанство: първо, липсата на евтин газ от Русия, второ, много от страните в Централна Европа произвеждат днес с по-ниски разходи онези стоки, които по-рано внасяха от Германия, и трето, продажбите на германски стоки на китайския пазар намаляват поради спада в китайската икономика, но и по чисто германска инициатива - заради предстоящи санкции, които оглавявано от Мерц правителство се очаква да въведе срещу Китай.  Тези три фактора на германския растеж от предишните години днес ги няма, налице е нарастваща и ускоряваща се деиндустриализация на страната. Днес в ЕС най-важният енергоносител за промишлеността – газа, е пет пъти по-скъп отколкото в САЩ, токът - два пъти и половина пъти, което означава, че европейският, в т. ч. и германският износ, е неконкурентноспособен на международните пазари. При тези условия кое правителство би могло да спре тази галопиращата деиндустриализация?

- Ако вместо СДПГ като коалиционен партньор влязат Зелените ще има ли разлика?

- Да, Зелените няма да са така настойчиви за запазване на социалните придобивки. Ще искат някои неща, свързани с околната среда, но ще бъдат по-сговорчиви и готови за повече компромиси. Те по принцип са привърженици на неолибералната стопанска политика.

- От октомври досега Австрия също не е в състояние да състави правителство. Как виждате развитието на нещата в близкото бъдеще?

-Според мен това е катастрофа, пълен провал на старите традиционни партии като християндемократическата Австрийска народна партия (АНП) и Австрийската социалистическа партия (АСП). Те не успяха да намерят компромис и да образуват правителство заедно с по-малката и неолиберална партия Неос. Те се провалиха още на изборите, когато най-много гласове, почти 29%, получи дясната Свободна партия на Австрия (СПА), но всички останали отказват да сътрудничат с нея. Големият проблем е, че АНП е вътрешно разединена и е в противоречие с вижданията на търговската и на индустриалната камара по отношение на балансирането на бюджета. Ръководството на партията бе предложило да бъдат въведени по-високи данъци за банките, което камарите отхвърлиха категорично и предложиха икономии и съкращаване на социалните разходи. Осъществен беше вътрешнопартиен преврат срещу досегашния ръководител Карл Нехамер, който прояви твърдост и характер и спази своите предизборни обещания да не влиза в коалиция със СПА, въпреки настояванията на камарите, които виждат в лицето на СПА партньор, съгласен на социални съкращения. Междувременно от активна подкрепа се отдръпнаха не само избиратели, но и немалко функционери. Вече се говори за опасност от разцепление в АНП - един  от предишните партийни лидери, Себастиан Курц, намекна, че на нови избори би могъл да излезе със собствена листа. Въпреки че в момента никоя от големите партии не желае нови избори, защото само може да загуби още по-вече гласове. Големият въпрос днес е дали АНП ще може да издържи натиска отдясно без да се разцепи или ще отстъпи с риск да понесе някои неприятни последици.

- Въпреки рисковете, при тези обстоятелства най-вероятна коалиция не е ли все пак АНП - СПА?

- СПА и части от АНП са съгласни балансирането на бюджета да е за сметка на икономии и съкращения, а не на увеличение на данъци. Естествено, това го иска и бизнесът, чийто представители са стопанската, търговската и индустриалната камара, които от своя страна са тясно преплетени с АНП  чрез редица структури и организации.И двете партии са за намаляване на отчисленията на фирмите за социално осигуряване и на корпоративния данък. Това прави АНП и СПА естествени и тесни съюзници. Единственото противоречие между тях е не особено позитивното отношение на СПА към ЕС, докато АНП е силно европейски ориентирана. По тази причина имат и различия във вижданията за външната политика - по войната в Украйна, по отношението към Русия, към САЩ и към други страни и региони.

- Как оценявате заявленията на Тръмп за необходимостта от присъединяването на Канада, Гренландия и Панамския канал към САЩ?

- Според мен тези изявления са странни, дори скандални, защото става дума за промени на граници. Канада е обвързана с Британия, Гренландия е датска. Това напряга и изостря още повече и без това обтегнатите в момента отношения с европейските съюзници. Възможно е Тръмп да цели именно това, за да принуди европейските страни да повишат разходите за отбраната на 5% от брутния вътрешен продукт, за да им продава повече американски оръжия, което Европа днес по чисто икономически причини не е в състояние да направи. Никоя европейска икономика не е в състояние да отдели такива огромни средства - през последните години икономическият растеж постоянно спада, а бюджетният дефицит нараства. Тогава Тръмп може да каже на европейците, че след като не могат да се справят с финансовите изисквания, САЩ няма повече да бъдат гаранти на тяхната сигурност и ще се изтеглят от НАТО. Но ако не им пречат за Канада и Гренландия би могло нещо да се направи.

- Тръмп лансира темата Гренландия още през 2019та година по време на първият си мандат, не може да му се отрече последователност.

- Гренландия е стратегически важна за САЩ най-вече заради огромните ѝ суровинни запаси. Искам да отбележа, че взаимоотношенията между Гренландия и Дания не са безоблачни, в Гренландия има доста активно движение за независимост, но не мога да преценя дали това движение може да бъде мобилизирано и дали е достатъчно силно и целенасочено, за да инициира процес за присъединяване към САЩ. 

Тръмп, в типичен за САЩ империалистически маниер, открито говори, че Гренландия е важна за американската икономика и национална сигурност. Както Русия, така и САЩ проявяват днес своите имперски черти.

Тръмп не изключва и прилагането на военен натиск. Да се променят граници по този начин е неприемливо за европейците, но се боят да го кажат на висок глас, особено в Източна Европа. 

- В случая най-важна е позицията на Германия и на Франция.

-Както от Париж, така и от Берлин се чуха известни сигнали, че ЕС ще се противопостави, но ако трябва да сме честни, в случай че САЩ окупират Гренландия, Европа няма как да реагира с военна сила. 

- От първи януари Киев прекрати транзита на руски газ, което се отрази неблагоприятно на редица европейски страни.

- Русия ще увеличи доставката на газ за Азербайджан, а той от своя стана ще изнася този руски газ, който вече няма как да бъде разпознат като руски, по околни пътища в Европа, по южния газов коридор „Турски поток“.

В резултат на това Киев годишно ще губи 1 - 2 милиарда долара от пропуснати транзитни такси, но очевидно за Зеленски това е приемливо, въпреки че по този начин той тласна Словакия в орбитата на Унгария. За Словакия цената на газа значително поскъпва с около 170 млн. долара в сравнение с доставките през Украйна. 

Но най-големият проблем се стоварва върху Приднестровието, където от началото на годината вече няма откъде да бъдат доставяни газ и електричество. И това може да окуражи Молдова, насърчавана от някои натовски страни, да се опита със сила да присъедини изпадналото в тежка енергийна криза Приднестровие.

- Самата Молдова от 1 януари също не получава газ?

- За нея това е сериозен удар, но тя все пак може донякъде да го компенсира от други места, например от Румъния. 

- Каква е ползата за Киев от прекратяването на транзита?

- За Украйна очевидно никаква, вероятно има намесени други интереси, но ме учудва пасивната позиция на Евросъюза. Защо нито една европейска страна, с изключение на Словакия, не се опита да упражни натиск върху Киев да продължи действието на договора за транзита. А такива възможности има. Достатъчно беше една от големите страни да заяви, че ще блокира процеса на присъединяването на Украйна към ЕС.

- Еврокомисията и Киев заявиха, че няма да допуснат повече кървав руски газ през Украйна.

- А през Азербайджан и Турция допускат, още един пример за двуличието на ЕС. Да не говорим, че през 2024 внесените в ЕС обеми втечнен газ от Русия нараснаха с 21% и достигнаха 21,5 млрд. м³, като с това Русия изпревари САЩ и се нареди на второ място след Норвегия.