Христина Йосифова - първата българка, стъпила на връх Манаслу: Високата планина е наркотик, тегли те още по-нагоре

Христина Йосифова е първата българка, изкачила осмия по височина осемхилядник на планетата Манаслу - 8143 м. Това е само поредният връх от впечатляващата колекция на старозагорката, включваща първенеца на Европа Елбрус - 5642 м, първенците на Африка и Южна Америка Килиманджаро - 5895 м, и Аконкагуа - 6922 м, памирския пик Ленин, Авицена - 7134 м.  Христина е завършила Търговската гимназия в Стара Загора и маркетинг в УНСС. В момента е част от екипа на  "Академия Първа Помощ", който осигурява медицински събития и състезания  с участието на маратонци, колоездачи.  Инструктор по популярната оздравителна система "Жим Лам", създадена от руския лекар д-р  Игор Ламикин.

Планината винаги е била важна част от живота на Христина Йосифова. А високата планина за нея е като наркотик. Позволява й да опознае себе си, да се пречисти, да погледне света от високо. Планината я учи на търпение, на спокойствие, на това, че пътят до върха е труден, но възможен - крачка по крачка. 

Осемхилядникът Манаслу е най-високият й връх. Горда е, че е първата българка, стъпила на тази точка, но главозамайването й е чуждо. 

Първата й среща с високата планина е Елбрус, най-високият връх в Европа - 5642 м.  Следва предизвикателството Айлънд пик в Непал, 6189 м. Изкачва и най-високия връх на Южна Америка  - Аконкагуа, 6922 м.  Била е и на първенеца на Африка Килиманджаро, 5895 м. За кръщение във висока планина обаче смята изкачването на Ленин, сега Авицена, 7134 м, втория по височина в Памир. Той е върхът, който ме подготви за Манаслу - с височинни лагери, при сурови зимни условия, сняг, виелици, казва Христина. 

Солидният опит с върхове й дава самочувствие

Описва изкачването на Манаслу като най-продължителното ​си досега - само нагоре, за да се преодолее огромната денивелация. При това  катеренето е технично - непрекъснато на въжета, с използване на цялата налична екипировка и оборудване. А пътят, фиксиран с въже, е само един и се налага изчакване на качващи се и слизащи. 

Разстоянието от стартовия лагер до стъпването на върха изминали за 13 часа, а връщането отнело 9 часа. А това е наистина изтощително изпитание - да си непрекъснато на крака, закачен на въжето, максимално концентриран. С почивки максимум 5-10 минути.   

Екипировката, с която Христина изкачила върха, не е никак лека - само едната <210> трислойна обувка тежи цели 2 килограма, двете - 4.  Отделно съоръженията за изкачване - ръкохвати, ка​рабинери. По себе си трябвало да носи нагоре не по-малко от 15 килограма като дрехи и екипировка. Плюс раницата с кислородната бутилка и  резервни дрехи - още 10 кг тегло. 

При изкачването апетитът рязко намалява и най-подходящата храна е мюсли или овесени ядки с мляко, както и разтворими спагети с бульон, обяснява Христина. Не се наложило да прибегне до резервите от бисквити и енергийни барчета. А и с кислородната маска на лицето яденето става доста сложно.

Стъпила на върха след нощно катерене в 7 без 15 сутринта. Бях много уморена, но не на предела на силите си. Изпитах щастие, че съм постигнала голяма цел.  Величествената панорама от покрива на света беше отговор на въпроса защо душата ми искаше толкова силно да изкача този връх. Минутите в тази необятност горе са безценни - чувстваш се единствено малък, но и част от вселената, разказва Христина.

Самият връх бил острие с площ метър на метър, със зеещи пропасти от всички страни. Опасно място, където дори не е препоръчително да заставаш прав. Било много студено, но поносимо, докато си с добра екипировка и се движиш. 

Тръгнали нагоре при около минус 40 градуса, но на върха температурата била минус 20, дори си свалила ръкавиците, докато се снимала с трикольора. Горе нямало време за съзерцание - правят се снимки, за да се запечата големият миг, и слизаш надолу. На десетина метра под самия връх успяла да седне и да се наслади на величествената гледка - острите шила на осемхилядниците, забити в небето, а под тях - океан от облаци. Трябвало да се мобилизира, защото предстояло по-трудното - слизането надолу в разредения въздух, в който тялото ти неистово се бори за повече кислород.      

Като много рисков район, където не можеш да оцелееш дълго, описва Христина т.нар. зона на смъртта, височината над 8000 метра. Там тялото работи с около 20 процента от капацитета си, губиш апетит,  мисловните процеси се забавят, появяват се спазми в белите дробове, желанието за сън почти изчезва.

След изкачването на слизане умората се чувства по-силно. Дори на моменти ти се иска да седнеш, но не бива, защото моментално ще заспиш. Трябва да си нащрек, докато стигнеш в базовия лагер. 

Христина признава, че дава всичките си пари за пътувания и  екипировка. За нея няма по-смислено изхарчени пари. Предпочита Непал пред екскурзия до модните екзотични дестинации Малдиви, Сейшели. Има стабилен гръб - семейството подкрепя жаждата й за пътешествия. 

При толкова години в планините Хриси е имала критични случки, но не и такава, в която е била на ръба. Вероятно защото обмисля добре всяко пътуване и никога не подценява рисковете. Валял я е и много дъжд, и много сняг, вятър й е отвявал палатката, но смята това в реда на нещата.    

Винаги се презастрахова и носи повече от нужната екипировка

През зимата не тръгва без котки, снегоходки, пикел, щеки, термоодеяло. Предпочита да вземе повече багаж, отколкото да се окаже неподготвена при критична ситуация.  

Винаги е готова да помогне - упътвала е доста хора в планината, давала е щеки, храна, вода на неподготвени уж туристи.

Накъде след първия осемхилядник? Има още цели 13, а апетитът идва с яденето, усмихва се Христина. След Манаслу била толкова въодушевена, че била готова да стегне багажа и да поеме към следващия връх.

Смята за твърде комерсиализирано изкачването на най-високия връх Еверест, мечта на всеки планинар. Но все пак признава, че е изкушение да стъпиш на Покрива на света. ​Някога, ако му дойде времето, ще кача Еверест, казва Христина. Засега обаче още не е избрала следващия връх.

Част от "Академия Първа Помощ"

Христина е част от “Академия Първа Помощ”, която организира курсове за парамедици по програма на здравното министерство. Записала се на курс за парамедик, за да се чувства по подготвена в планината. Толкова ѝ харесало, че станала част от екипа, съставен само от отлични спортисти и запалени туристи. Събитията, които осигуряват медицински, включително състезания на маратонци и колоездачи, са основно на терен в планината. Членове на “Академия Първа Помощ” стоят на рисковите точки или на старта и финала, за да са сигурни участниците, че щеполучат превръзка, измерване на жизнени показатели или друга подкрепа.

В “Игри на волята” хора от екипа са лекарите, които излизат на терен при нужда.“Прекрасната ни Христина Йосифова изкачи връх Манаслу! Нашата Хриска, с която работим рамо до рамо години наред, е първата българка, стъпила на този изключи-телен връх! 8163 метра надморска височина са сериозно предизвикателство за тялото и психиката. Ти написа история, Хрисче! Никога не сме се съмнявали в твоя дух и възможности, но днес се гордеем още повече, че имаме честта да си част от нашата Академия!”. С тези вълнуващи думи колегите на Христина я поздравиха във Фейсбук веднага след изкачването.

Как се поддържа в топформа

За да можеш да изкачиш осемхилядник, и то без да стигнеш на предела на силите си, е нужно тренирано тяло и силен дух. 

Издръжливостта и добрата форма са дар от Бога. Зависи от организма- на някои хора просто им е дадено да се чувстват добре в планината, а на други - не. Но за да поддържаш тялото си, са нужни постоянни усилия, казва Христина. Тя е от късметлиитесъс здрава физика, но не разчита само на гените. Поддържа организма си и го стимулира да понася натоварвания и изпитания. Спортът е част от живота ѝ и винаги е бил. Не може да си представи и ден без движение. Дори да не катери планини, тренира в залата или е някъде навън с колелото. Резултатът е налице. Организмът ѝ се справя с трудните изкачвания. На големи височини Христина се чувства добре, няма симптоми на височинна болест, никога не я е боляла глава, не е имала проблеми с кръвното или със сърцето.

Към Планината на духа

Манаслу, известен още като Кутанг, е осмият по височина връх в света. Намира се в Хималаите на територията на Непал. В превод от санскрит името означава “Планина на духа“. За първи път е изкачен от японска експедиция през 1956 г. След четири неуспешни опита на български експедиции, при една от които през 1998 г. алпинистът Христо Станчев загива под върха, на 30 септември 2015 г. Боян Петров става първият българин, стъпил на върха. На 1 октомври 2015 г. Атанас Скатов изкачва Манаслу. През септември 2017 г. Иван Томов и Богдан Велев достигат връхната точка на осемхилядника. 

Цените на експедициите до Манаслу са обявени в интернет. В базовия си вариант експедицията на Христина, първата българка, изкачила Манаслу, е 13 000 долара. Цената обаче се увеличила заради връщането ѝ с хеликоптер и доплащането за свръхбагаж на самолетната компания. Както и с бакшиша на водачите и носачите, който се движи между 1000 и 1500 долара. С допълнителните разходи експедицията на българката излязла 18-19 хиляди евро. Сумата не е малка, но е постижима за човек с прилични доходи, който смята катеренето на върхове за приоритет.