Играта на сенки поддържа жива 500-годишната турска театрална традиция

57-годишният майстор кукловод Тевфик Динч от южния турски град Мерсин пази вековната традиция на играта на сенки жива, обикаляйки различни градове, за да запознае новите поколения с това класическо културно наследство.

Традиционният театър на сенките, известен в Анадола като „Карагьоз“, е включен в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството през 2009 г. Той е една от най-старите форми на турското сценично изкуство.

Спектаклите се изпълняват с двуизмерни фигури, представляващи хора, чиито сенки се проектират върху екран. Най-популярните персонажи са Карагьоз и Хадживат.

Любовта на Динч към това изкуство започва още в детството му. Израснал в епоха на чести прекъсвания на тока, той намирал креативни начини да забавлява околните.

„В онези вечери без електричество изрязвах изображения на Хадживат и Карагьоз от книги, залепвах ги върху картон и прожектирах сенките им върху бяла завеса със светлината на свещи“, разказва той.

Първите му зрители били семейството и приятелите му от квартала.

Страстта към традиционния театър никога не угасва у Динч. Въпреки че развива успешна кариера в театъра, той винаги се връща към любимата си игра на сенки.

От 90-те години на миналия век пътува из цяла Турция, за да представя спектаклите на Карагьоз, запазвайки духа на това изкуство.

„В международен план театърът на сенките е известен като Карагьоз, въпреки че някои го наричат Хадживат и Карагьоз“, обяснява Динч, подчертавайки дълбокото културно значение на тази традиция.

С остроумен диалог между класическите герои, пиесите са не само забавни, но и поучителни.

През годините те се превръщат в неизменна част от празненствата по време на свещения месец Рамазан и на Шекер или още наречения Рамазан Байрам.

Динч признава, че едно от най-големите предизвикателства днес е адаптирането на спектаклите, без да се губи тяхната автентичност.

„Карагьоз е традиционна форма на изкуство – свят на сънища, оживен чрез игра на цветове и сенки. Когато изпълнителите носят костюми вместо да използват кукли, магията се губи, а духът на Карагьоз се променя“, споделя той.

Най-голямата награда за майстора кукловод е детският смях. „Тази радост, техният кикот, струва си всичко“, казва той. „След представление, когато децата идват да ми стиснат ръката или да си поговорим, изпитвам неописуемо щастие.“

Но Карагьоз не е само за деца. Според Динч, това изкуство носи радост на хора от всички възрасти – „от 7 до 70 години“.