Инж. Йордан Николов: Изискването всяка нова сграда да използва 55% възобновяеми източници е неизпълнимо

До 2030 г. у нас трябваше да бъдат санирани около 19 млн. кв. м жилищна площ, за което са необходими 6 млрд. лв., според националната стратегия за обновяване на жилищния фонд. „В момента разполагаме само с ограничените средства по НПВУ, което прави постигането на тези цели невъзможно без алтернативни източници на финансиране", казва пред в. „Строител“ инж. Йордан Николов, изп. директор на БАИС и председател на секция „Изолации“ към КСБ. И допълва: „Много експерти от години предупреждават, че енергийната ефективност трябва да бъде приоритет преди преминаването към мащабна декарбонизация. Въвеждат се изисквания, които на практика са неизпълними – например всяка нова сграда да използва 55% възобновяеми източници. Това е трудно осъществимо на ниво отделен обект и трябва да се разглежда на общинско или квартално ниво“. 

Темата за енергийните общности вече набира популярност у нас. Припомняме, че в Габрово и Бургас дори има пилотни проекти, но като цяло изоставаме, твръди инж. Николов. „Вместо да насочим усилия към обновяване на сградния фонд, приоритет се дава на изграждането на соларни паркове за производство и продажба на електроенергия. Това означава, че не се насърчава децентрализацията и енергоспестяването, а по-скоро се залага на промяна в източниците на енергия. Данните показват, че в България в момента има около 3,8 гигавата действащи соларни инсталации от общо 12 гигавата инсталирани мощности. Освен това чакат одобрение проекти за още над 4 гигавата. Това са предимно частни инвестиции, но отново насочени към производството и търговията с енергия, вместо към намаляване на потреблението чрез енергийно ефективни сгради“, казва експертът. Според него е необходимо  либерализиране на режима за малките соларни инсталации, което е залегнало в новата Директива за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) от май 2024 г. Всяка сграда с плосък покрив трябва да има възможност да инсталира соларни панели с минимални административни пречки. В момента обаче фокусът остава върху големи проекти за продажба на електроенергия, което е в разрез с концепцията за енергийна независимост на домакинствата, твърди инж. Николов.