Кървавата Валя на свобода! Осъдената за 3 брутални убийства излиза от пандиза

Изтърпяла е 30 години от присъдата си и тя вече може да бъде заменена с по-лека

Тя е жената с най-дълъг стаж зад решетките у нас. Остава в криминалните досиета с прозвището Кървавата Валя. Осъдена е за зловещи убийства с чук на трима възрастни хора в Поликраище. Валя Александрова твърди, че е невинна и натопена, пише Стандарт Нюз. 

Тя вече може да излезе от затвора. Изтърпяла е 30 години от присъдата си и тя вече може да бъде заменена с по-лека.

Лятото на 1998 г. в Поликраище е помрачено от три брутални убийства. Две жени и един мъж са пребити до смърт с чук, а от домовете на жертвите изчезват стотици хиляди левове.

Първоначално разследващите се насочват към жена от Самоводене като евентуален извършител на убийствата, но след това уличават Валентина Александрова. Тя е многодетна майка, има диплома за фелдшер, икономическо образование и прекарва свободното си време в отглеждане на животни и зеленчуци. Всички са потресени и озадачени как е възможно именно една жена да отнеме три живота по толкова садистичен начин.

Осъдена е на доживотен затвор с право на замяна. Годините минават бавно, мъчително и тежко за Валя, чакайки справедливост. Категорична е, че е невинна и трябва да излезе на свобода, за да разкрие истината.

Александрова споделя, че преди присъдата водела напълно нормален живот. „Ожених се много млада и още преди да стана пълнолетна, родих първото си дете – момиче. Още бременна в седмия месец с биологичния баща на дъщеря ми прекратихме взаимоотношения. Девет години отглеждах сама детето и работех на две смени в Комбината за услуги „Раховец“, за да осигурявам прехраната.

Успоредно с това завърших за фелдшер в медицинския колеж във Велико Търново. По-късно взех и икономическо образование в Свищов. Срещнах втория си съпруг – Йордан, който беше ерген и ме прие с детето. После се роди синът ни – Иван. Купихме къща в Поликраище и се преместихме в нея. Бях подредила дома си по мой вкус и стил. Съпругът ми работеше като тракторист и караше фадрома към „Растителна защита“, разказва тя.

Ежедневието й минавало в гледане на децата, поддържане на домакинството, грижа за животни и 2,5 дка двор със зеленчуци. По-късно се родил вторият син на семейството – Владимир, а след него и най-малкият – Пламен.

В онези години Валя и мъжът й влошили отношенията си с кмета на селото, който по думите й бил изключително арогантен и непрестанно търсел лични облаги от тях.

„Щом заколехме животно вкъщи, искаше половината месо да е за него. Аз отказвах всеки път. И той реши да ме стъпче“, твърди тя.Точно в този период се случват трите жестоки убийства в Поликраище. Валя казва, че именно управникът насочва полицията към нея, без да има никакви доказателства. Представил я пред униформените като бунтарка, непокорна и опасна.

„Във времето, в което са извършени престъпленията, аз бях с момчетата в София при леля ми. Но кметът посочва мен на полицията. И така започна ходенето по мъките. Арест в Горна Оряховица, 24-часово задържане и бланка с празни редове – копи пейст подписът ми отдолу и скалъпено обвинение. И така станах престъпник без вина. Пребиха ме в ареста, ако не бяха други двама арестанти да ме отърват, нямаше да съм жива“, заяви жената.

Разказва, че в съдебната зала е представен като улика огромен чук, който съпругът й използвал при смяната на гумите на фадромата. За неговото повдигане обаче били нужни двама, защото теглото му било много голямо. И затова не може да си обясни как съдиите са приели за достоверно, че тя има силата да нанася удари по жертвите с въпросния чук.

Казва, че леля й дала писмени обяснения относно престоя на племенницата си в София, което е най-сигурното алиби. Въпреки това свидетелските показания не са взети под внимание. Следват с близо 20 експертизи, ДНК анализ на улика и два следствени експеримента. И така се стига до присъдата. На 30 октомври 1998 г. пристига в затвора в Сливен.

„Дойдох много уплашена и притеснена. Тук ме посрещнаха свестни затворнички, приобщих се и минаха 27 години престой с най-тежката присъда. Мъката, която изживях, беше огромна. Да бъда далеч от децата, си е голямото наказание за мен.

През 2009 г. убиха средния ми син – Владимир, защото на неподходящо място и в неподходящо време е казал на всеослушание заради кого майка му е в затвора. Същото се случва и с малкия ми син – Пламен, през 2013 г. А Иван – най-големият, почина тази година на 29 октомври, получавайки паникатаки и схващане“, споделя Валя.

Зад решетките прекарва времето си в плетене и бродиране. Доскоро изпращала изработените изделия за инициатива в подкрепа на домове за сираци. Единствената й връзка със света е телевизорът в затвора и едно малко транзисторче, на което слуша радио.