Керана пред „Марица“: Те искат теб, ти искаш тях! Много е красиво СНИМКИ

Непредвидима. Неукротима. Истинско цунами на сцената. Космически талант. Самокритична до болка. Извънгалактически професионалист. Невъобразимо красива и смайваща. Богиня в музиката. 

Това са само част от думите, с които може да опишем многопластовата същност на Юлия Йорданова, която е известна по всички планети като Керана - момичето от Пловдив, за което просто няма невъзможни неща. 

Псевдонимът ѝ идва от името на нейната прапрабаба. Керана е завършила английска гимназия в Пловдив. След това заминава за Германия да следва „Медии и мениджмънт“, но това не ѝ допада. Заминава за Тайланд, където продължава образованието си. Две години по-късно се завръща в България. И слава богу, защото, ако това не се бе случило, то нямаше да се роди най-желаната за концерти родна банда „Керана и космонавтите“. 

Още с първите си изяви Керана и компания взривяват публиката. Всеки, който е присъствал на техен концерт, знае, че просто отива на пътешествие в космоса. 

Пред „Марица“ музикалната, а вече филмова и театрална звезда споделя за вътрешния си свят, за предстоящия втори албум на бандата, за натоварения график и за това как се получава магията на сцената.

Юлия Йорданова, избрала за псевдоним името на своята прапрабаба, е музикална, филмова и театрална звезда

Съвсем наскоро в Пловдив бе премиерата на филма на Стивън Симпсън „Ретроспект“, в който Керана изпълнява една от главните роли. Тя влиза в образа на Деси, чийто дядо е починал. Започва да посещава неговия брат, като се сближават. Една от причините е чужденец, който живее в съседство и прикрива много тайни за истинската си същност. 

„Винаги приемам такива предизвикателства доста бързо. Обичам да го правя, искам да го правя. За хубаво или за лошо, веднага се съгласявам. Със Стивън се познавахме още преди да създам групата. Той отдавна подхвърляше идеята, че би искал да направи филм, и в един момент просто го направи. Беше изцяло ново преживяване за мен. Досега не само че не бях снимала, но и не съм и учила нещо такова. Всичко за мен беше ново и изненада. Много се радвах, че имам тази възможност да пробвам, и се надявам пък да ставам все по-добра“, сподели Керана.

По думите ѝ, снимките на филма са били през пролетта, лятото и началото на есента, което е представлявало огромна трудност за нея, предвид натоварения ѝ график. „Лятото е периодът, в който имаме много работа и участия в цялата страна. Беше изключително трудно да намеря време и да съвместя нещата. Например съм се прибрала след полунощ,  а сутринта снимките са рано, идвах като пребита. Виждам на някои сцени как изглеждам, как са снимани и как съм се чувствала. Ако беше зимата, нямаше да е толкова трудно“, коментира пловдивчанката. „Историята беше много близо до мен, защото аз съм много близка с моя дядо. Разбирам героинята си в тази ситуация. Само не мога да разбера защо Стивън накара героинята да пие, тъй като аз ревностно не пия“, пошегува се Керана.

Графикът на певицата е толкова натоварен, че за да се справи с всички задачи, би следвало денят да има повече от 24 часа. „Въобще не намирам време за всичко. Но от време на време някакви хора ме питат какво работя. Всъщност ги разбирам, защото, когато си далече от нещо, ти не можеш да си представиш какво представлява и с какво точно е свързано. Предполагам, че в моята ситуация хората си мислят, че основната ми работа е, когато имам концерт. Но самият процес да стигнеш до концерт е много дълъг - трябва да имаш албум, а за целта трябва да напишеш текстовете, музиката, да аранжираш цялото това нещо, да го запишеш в студио, да го миксираш, мастерираш, след което да направиш клип, да го качиш и разпространиш във всички платформи и т.н. И това са само нещата, свързани с групата. Съвсем отделно са ангажиментите ми с операта. Там отнема дълго време не само да научиш текста, а да създадеш образ от плът и кръв, от един текст да направиш реален и съществуващ образ“, посочи Керана.

Публиката във всеки град е различна и това е причина бандата „Керана и космонавтите“ да излиза с различна сетлиста, съобразена с предпочитанията

На въпрос дали е била изправяна пред избора концерт - театър или концерт - опера например, талантливата изпълнителка посочи, че се опитва да съчетае успешно всичките си ангажименти и за момента се справя. „В театъра и операта нещата се планират по-далеч във времето. Понякога нашите събития ​-концертите, може да изникнат в последния момент. Опитвам да съчетая всичко. Помолила съм да няма театрални постановки с дати в петък и събота. Това са ни най-активните дни за музика“, каза Керана. За да се справят и с ангажименти на други от групата, тя сподели, че за тази цел в бандата има мултиинструменталисти, които свирят на почти всичко и могат да заместват при нужда. „И това е много важно, за да можем да се справяме“, изтъква пловдивчанката. 

А дали има рецепта за магията, която творят на сцената? Керана отговори, че това е възможно само на частни събития. Докато на концерти магията се получава от само себе си. „На концертите винаги си желан. Дошли са хора, които са си купили билети и искат да чуят теб. Те искат теб, ти искаш тях. Много е красиво. Излизаш на сцената и чувството е много специално, няма го притеснението, просто се отпускаш. Идеята е на всички да им е хубаво“, сподели Керана. 

Тя не крие, че в началото ѝ е било трудно да се отпусне пред публиката. „Научих се да се справям с това. Просто излизаш с пълна енергия и усмивка, убеждаваш себе си, че всичко е наред. И по този начин убеждаваш и тях. В повечето случаи наистина се получава. Идеята е хората да се забавляват, те затова са излезли - да се разтоварят след тежкия работен ден. Моята работа е да им дам тази хубава емоция“, категорична е изпълнителката.

Публиката във всеки град е различна и това е причина бандата „Керана и космонавтите“ да излизат с различна сетлиста, съобразена с предпочитанията. „Например в София си харесват бавните, тъжните и сдухани песни, и си ги търсят. Ако например отидем в Бургас - там правим по-бързи неща. Искат по-вдигащи песни. Интересна зависимост, не знам на какво се дължи. Трябва да си подготвен предварително пред коя публика излизаш, за да може да знаеш какво да  очакваш и да знаеш какво да им дадеш. Когато те са щастливи, и ти си щастлив“, смята Керана. 

Талантливата пловдивчанка сподели още, че винаги се съмнява в себе си и се стреми към по-високо стъпало. „Трябва да си много смел. В началото като излезеш, ти се притесняваш, не се чувстваш удобно да правиш някакви неща, хората също са леко резервирани. Изграждането на връзката с публиката отнема време, става с натрупване. Просто трябва много смело да скочиш във всичко. Забелязала съм, че ако преди това съм правила съвсем други неща, съм по-очупена. По-лесно излизам на сцената“, посочи Керана.

В края на юли „Керана и космонавтите“ ще вземат участие в най-мащабния рок фестивал в страната ​- Hills Of Rock. Това ще е за втори път. „Беше много хубаво. Единственият проблем беше, че докато пяхме на нашата сцена „Слаба силност​", на главната сцена бяха „Heaven Shall Burn”, които обожавах като ученичка. Ние пеем, а на няколко метра се чува крещене“, спомня си забавния момент Керана. Бандата има завиден опит на фестивалните сцени в България. „Обичам и клубните, и големите сцени. Това, което не обичам, е хората да са далече. Много искам да отида, да им говоря, да им пея, да ги гледам в очите. Много се радвам, че ще имаме възможността да пеем в Пловдив, и то на фестивал“, коментира певицата.

Керана сподели, че сред приятелите си е известна с факта, че винаги е недоволна. "Което, от една страна, е хубаво, защото те кара да се стремиш към още и към повече. Но въобще не бих казала, че съм постигнала всичко, което съм искала. Много съм далеч от това", коментира тя. Сподели, че мечтае да прави музика, от която да е доволна. "Много ми се иска да качим продукцията си ниво нагоре. Много искам да мога да пиша още неща, да правим о​ще по-големи концерти, да въведем нови неща. Искам да надграждаме. Смятам, че в момента правим колкото можем, но в моите мечти това е абсолютният минимум", категорична е Керана. 

Нямам ритуал преди концерт, защото му ставаш роб

Керана се появява на сцената в последния момент. И причината не е, че закъснява, а защото не иска да има достатъчно време, за да се притесни. „След саундчек отивам да се оправя, разпявам се и точно 2 минути преди да изляза, отивам на място, за да мога директно да изляза на сцената, а не да стоя отзад и да кърша пръсти“, коментира Керана. Тя посочи, че няма никакви ритуали преди концерт. „Малко ме притеснява това да имаш ритуал, защото му ставаш роб. И ако не изпълниш, смяташ, че няма да се справиш“, добави изпълнителката.

Стремежът на Керана е да въздейства на публиката. „Адски много обичам да съм на сцена. Много обичам да пея и да танцувам, тогава се чувствам най-много в стихията си. Най-щастлива съм, когато се случи такъв концерт, в който наистина успееш да се загубиш и да забравиш за всичко останало. Да се оставиш изцяло на мига“, посочи още тя.

И вторият албум с име на съзвездие

Вторият албум на „Керана и космонавтите“ е почти готов и със сигурност ще донесе изключителни парчета. „В момента работим върху него. Специално през януари не поемахме ангажименти, за да може да довършим всички песни в албума. Написали сме всички парчета, само трябва да ги дозапишем. Последните два месеца работихме върху постановката (всяка първа сряда, в която си партнира с Емил Марков), за съжаление, прекарах повече време в София, отколкото в Пловдив и нямаше как да работим толкова усърдно върху записите. 

Сега, преди да дойде лятото, ще отделим малко повече време на втория ни албум. Ще се постараем да направим финалните щрихи, за да сме готови до средата, най-късно в края на лятото. Работата е там, че много от нещата ги решаваме в последния момент, като имената на песните например. Решаваме как ще ги кръстим точно преди да ги качим“, сподели Керана. 

Относно името на албума, тя посочи, че ще е кръстен на съзвездие, тъй като вече бандата тръгна в тази посока. Дебютният албум носи името „Урса Майнър“ (или в превод - „Малката мечка“).

„Очаква се отново да бъдат 11 песни, както в миналия албум. Още не сме решили, но може да има акустично записана песен“, добави изпълнителката.

Не ставам за реклами!

Нямам чувството, че всички тези ангажименти ми отнемат нещо важно, защото, така или иначе, трябва да работя нещо, а това ми е най-голямото удоволствие. Единственото, което ми отнемат, е времето ми, за да творя, защото бих писала повече. Наистина взимам всичката работа като пеене, която се появи. Много често ме търсят за реклами, но не обичам да правя такива неща. Не искам, не ми се струва правилно. Също така има много малко брандове, с които мога да се идентифицирам, и няма да се съглася с нещо, което не съм аз. Аз не пия, не пуша, не употребявам захарни напитки, не ям вредни храни. Няма какво да рекламирам. Пия само чай, и то билков. Пълна трагедия (смее се). 

Уж сме столица на културата, а нямаме концертна зала

За съжаление, в Пловдив няма клубна култура, което е много тъжно, смята Керана. „Сега много се радвам, че излязоха планове за кино „Космос“. Ние и зали нямаме, което е още по-тъжно. Не разбрах защо бяхме столица на културата, като не можаха да оправят нито една зала, а вместо това сложихме една кула, която вече я няма. А можеше просто да направим зала, за да не трябва всичко да е в Дома на културата „Борис Христов“.  

Може ли половината събития да се правят в спортни зали?“, запита тя. И продължи: „В Пловдив няма много клубове, няма такъв тип заведения. Хората не са свикнали - не знаят, че могат да отидат на концерт и да си изкарат хубаво. Тук няма места, където да се правят концерти. Има клубове, които са с размера на хол, а така атмосферата не е същата. Много бих искала това да се промени“, сподели Керана и добави, че в града няма и адекватна лятна сцена за концерти.

На въпрос дали концертите в Пловдив са по-специални, тя отговори, че много би ѝ се искало. „Всъщност ние сме слушани повече във Варна, отколкото в Пловдив. Много би ми се искало тук да правим най-хубавите си концерти“, каза изпълнителката.

Любими хобита Кънки, подкасти и романи

Едно от хобитата на Керана е карането на кънки. „Обичам да се движа цялостно, но и да изпълнявам креативни неща - да рисувам, да плета гривнички. Имах период, в който събирах дървени плоскости, върху тях заковавах пирони, намотавах с прежда и рисувах някаква неща. Подобни дейности много ме успокояват и ме карат да спра да мисля за всичко останало“, каза изпълнителката.

Сред другите ѝ хобита са слушането на музика и четенето на книги. „Имаше дълги периоди, в които въобще не слушах музика заради пренасищане, защото се превърна повече в работа и анализ, отколкото в удоволствие. Слушам много подкасти - особено когато пътуваме. Като дете имах доста енциклопедии, бях абонирана за „National Geographic”. Винаги съм обичала подобен тип литература. 

Аз ревностно не пия, но трябваше да изиграя героиня, която пие, шегува се тя за филма на Стивън Симпсън „Ретроспект“ 

Много обичам  художествена литература. Избягвам така наречените „self help books”, защото ме натоварват. Обясняват колко си зле и как за нищо не ставаш. Как трябва да направиш ред неща, които започват да си противоречат едно на друго“, сподели Керана.

Относно музиката тя каза, че е от хората, които, като си намерят любимо парче, го слуша непрестанно със седмици. Като любими песни от репертоара на групата Керана открои "Цех за сънища", "Поне за ден", "Закърнели сетива", в акустичен вариант, и "Утре ще му мисля". "Сега имаме една нова записана песен - "Самодива". Тя също ми е много специална", каза изпълнителката.

Искам дует с жена

Нещо, което ми липсва и много бих се радвала да има, е по-силно женско присъствие в българската музика, извън чалгата. Когато слушам българска музика, стигам до извода, че няма женски изпълнители, които да чуя. Много бих искала да намеря такъв изпълнител, с когото да се свържа. Досега не съм направила нито една колаборация, освен с Васко Василев. Искам да намеря някого, в когото се припознавам, в когото се намирам, с когото да споделим обща гледна точка и творчество. Заедно да създаваме, защото това сигурно е много хубаво - да имаш такъв съмишленик. И бих се радвала да бъде друга женска фигура. Наистина си го пожелавам, сподели Керана.

 - Колко време отнема създаването на една песен?

 - Много зависи. Има песни, които много бързо ги написвам. Например, написах целият текст на „Утре ще му мисля“ буквално за 15 минути. Впоследствие аранжиментът отне малко повече време. Но има песни, които се случват за една репетиция, но има и такива, които мъчим с месеци. Сега една нова песен, която бяхме написали, я мъчихме 4 месеца, докато стане приемлива за нас. В един момент бях готова да кажа да я махаме, но тя се получи. Но песента „Утре ще му мисля“ стана много бързо. Даже вторият куплет нямах намерение да го пиша в този ден, но отидох да си мия зъбите и той си стана. Не се шегувам. Просто той си се написа. Бях в това състояние и се чувствах така. Проблемът е, че невинаги когато си в дадено състояние, можеш да пишеш конкретна песен. Трябва да се опиташ по някакъв начин да запазиш тази емоция, която си чувствал в онзи момент,  да я вакуумираш в бурканче и малко по-късно да я отвориш отново, да се опиташ пак да я почувстваш. Но това никак не е лесно. И оттам вече идва причината, поради която отнема малко повече време отново да влезеш в емоцията и да намериш правилните думи. 

 - Какво те вдъхновява за текстовете на песните? 

 - Абсолютно всичко може да бъде извор на вдъхновение. Може би трябва да преобладава достатъчно силна емоция, която наистина да те накара да се замислиш, независимо дали ще е моментна и много силна или някаква, която не е толкова откроена като моментен афект, а дългосрочна. Като например проблем, с който се бориш от много дълго време. Песен се пише и по задание. Такава е „Комедиантката“.   

- В реалния живот често ли си казваш „Утре ще му мисля“ и „Отлагам“, за което пеете в двете парчета?

 - Постоянно. Много често съм на този принцип, защото наистина няма смисъл да стоиш и да го мъчиш късно вечерта. Много често имаш проблеми, вече не си адекватен и не можеш да вземеш решение. И си казваш „Не сега. Утре“. Невинаги се справям, но се старая. Защото наистина няма никакъв смисъл. Какво по-умно ще измислиш в 01.00 часа вечерта от на другия ден. Винаги всички проблеми изглеждат много по-страшни вечерта, отколкото на сутринта. 

 - Какво искаш много, а все още не си направила?

 - Да се науча да правя задно салто. (смее се). Не знам, толкова много неща всъщност. Най-вече да се наспя. Много искам.