Вход
20 Февруари, 07:52 0 Нови данни за продължителността на живота
Според ново проучване, публикувано в The Lancet, средната продължителност на живота в Европа е намаляла в периода 2011 – 2021 г. Въпреки напредъка в медицината и подобрените здравни услуги, редица фактори като сърдечносъдови заболявания, тютюнопушене, лошо хранене и пандемията от COVID-19 са оказали сериозно влияние върху този показател.
Кои държави са най-засегнати?
Според проучването, страните с най-голям спад в продължителността на живота са:
ГърцияИталияПортугалияФранцияАвстрияНидерландияИспанияГерманияЛюксембургФинландия
Основната причина за този спад е нарастването на смъртността от сърдечносъдови заболявания, която остава водещата причина за смърт в Европа.
Влиянието на здравните системи и социалните фактори
Докладът подчертава, че качеството на здравните системи играе ключова роля в определянето на продължителността на живота. Държави като Норвегия, Швеция, Дания и Белгия са запазили сравнително стабилни нива на продължителност на живота, тъй като са инвестирали в здравеопазването и социалните грижи.
Според учените, намаляването на инвестициите в социални и здравни програми от 2010 г. насам, особено в икономически по-слабите райони, е довело до забавяне на напредъка в борбата със смъртността.
Как храненето и начинът на живот влияят?
Друг ключов фактор е достъпът до здравословна храна. Нарастващите разходи за храна правят балансираното хранене недостъпно за много семейства с ниски доходи. В същото време тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и заседналият начин на живот продължават да допринасят за влошаване на здравето в европейските страни.
Разлики между страните
Според доклад на ОИСР за 2024 г. разликата между страните с най-висока и най-ниска продължителност на живота в Европа достига 8 години.
Най-висока продължителност на живота: Испания, Италия и МалтаНай-ниска продължителност на живота: Латвия и България
Какво предстои?
Докато някои държави работят активно за подобряване на здравните услуги и социалните условия, Европейският съюз отлага мащабни реформи, свързани със здравеопазването. Въпреки че Европейският план за борба с рака и мерките срещу сърдечносъдовите заболявания са сред приоритетите на ЕС, конкретни действия все още не са предприети.
Тенденцията за намаляване на продължителността на живота в Европа е тревожна, но обратът е възможен с повече инвестиции в здравеопазване, социални грижи и политики за превенция. Въпросът е дали европейските лидери ще предприемат необходимите действия навреме.
