Милен Керемедчиев: Шенген е затворена врата, задава се нова вълна от бежанци

- Г-н Керемедчиев, година след атаката на "Хамас" срещу Израел обстановката се нажежава, отварят се и нови фронтове. Докъде ще ескалира конфликтът?

-  Нападението на "Хамас" на 7 октомври 2023 г., убийството на над хиляда израелски граждани и отвличането на 280 души доведе до това, че Израел излезе от трагедията по-силен. Нещо повече - армията на Тел Авив започна планирана над 16 години операция, целяща пълното унищожение на "Хамас", както и на "Хизбула". Тази операция е от три фази. Първата - взривяването на пейджърите и мобилните станции, имаше троен ефект: първо бяха елиминирани над 2000 командири на средно ниво в "Хизбула", с което бяха прекъснати връзките между клетките на организацията в Южен Ливан. Вторият ефект беше прекъсването на комуникацията между звената в "Хизбула" и невъзможността им да координират добра защита при последвалата сухопътна операция на израелската армия. Третият резултат беше излизането наяве на командирите, пострадали от взривилите се устройства, които разкриха тайните си квартири и щабове.

Това помогна за започването на втората фаза на израелската атака, която беше извършена от авиацията, с прецизни удари по осветлените тайни квартири на командирите на "Хизбула". Така стана възможно убийството на лидера на групировката Хасан Насрала.

В момента се намираме в третия етап на военните действия на израелската армия - сухопътната операция в Южен Ливан, която цели унищожаване на цялото военно и политическо ръководство на "Хизбула", както и унищожаване на скрити гнезда с ракети на групировката. Това ще лиши организацията от възможността да извършва ракетни нападения по Северен Израел.

Докато не приключи и третата фаза на израелската операция - "Северни стрели", не можем да очакваме успокояване на конфликта и мирни преговори.

- "Хизбула" е обезглавена, но може ли толкова лесно да бъде унищожена? Можем ли да очакваме самоубийствени атентати по израелски цели на различни точки по света?

- Да, "Хизбула" е обезглавена като ръководство, пречупена е като организация, но е далеч от унищожаване. Все пак става въпрос за над 100 000 обучени бойци -  както Израел се подготвя 16 години за тази операция, така в същото време и "Хизбула" се готви  за оказване на съпротива при евентуална израелска инвазия. Така че "Хизбула" продължава да има значителна сила, но се видя, че възможностите им са доста намалени, що се отнася до поразяващия ефект на ракетите им, който до момента е нулев.

 Голямата опасност е възможността за активиране на спящи клетки

- в Израел, в други арабски държави в Близкия изток, както и в Европа. Такива спящи клетки има от години и на тях не им трябва централно ръководство, за да им издаде заповед за действие. Те могат да се активират и сами и да извършат нападения по еврейски цели по света - било израелски бизнеси, било училища, синагоги.

Опасността от партизанска война и извършване на подобни терористични нападения е повече от реалистична.

- В момента Иран избягва крайни действия, както и САЩ. Защо сякаш не искат да се намесват по-активно в конфликта?

- Изстрелвайки около 200 ракети срещу Израел, Иран показа мускулите, които трябваше да демонстрира, предизвикан от исканията на прокситата си "Хизбула", "Хамас", шиитските групировки в Ирак. Но Иран подчерта, че не желае да продължава изстрелването на ракети и усилването на конфликта с Израел. Нито Тел Авив, нито Техеран в момента се нуждаят от пълномащабна война. Израел вече води военни действия на три фронта - срещу "Хамас", срещу "Хизбула" и срещу хутите в Йемен. А Иран не иска да жертва ядрената си програма, която е изключително ценна за страната и за опазване на режима, както и възможностите за износ на петрол, ако бъдат ударени рафинериите им.

След изстреляните от Техеран по Израел ракети обаче САЩ показаха ярка подкрепа за Тел Авив. Ако доскоро и президентът Джо Байдън, и военният министър Лойд Остин призоваваха за сдържаност и мирни преговори, след изстрелването на ракетите от Иран Вашингтон застана плътно зад Тел Авив.

- Има ли риск от бежанска вълна към Европа в резултат на разрастващия се конфликт?

- Напълно е възможно увеличаване на мигрантския поток. Видимо е, че натискът, който в момента оказва израелската армия върху Южен Ливан, избутва мирното население на север. Така че това е една от възможностите за увеличаване на мигрантския трафик, който би тръгнал през Сирия и Турция към Европа.   

Втората причина за възможен бежански натиск е критичната ситуация в Ливан. В страната се надигат гласове, които обвиняват "Хизбула" за всички беди. Евентуален сблъсък между поддръжници и противници на "Хизбула" 

може да доведе до поредната гражданска война в Ливан. 

Това ще има унищожителен ефект върху страната, която и без това е във финансов и политически колапс. Евентуална гражданска война ще предизвика и огромни потоци от бежанци, които да се опитват да напуснат страната.

И в двата случая опасността от увеличаване на бежанския поток е реална.

- В какъв етап навлиза войната в Украйна в навечерието на третата военна зима? Пече ли се задкулисна сделка?

- Войната в момента е в застой, продължават да се хвърлят един срещу друг огромен брой войници, огромни средства и техника, при това с минимален успех. 

Това, което в момента устройва президента Владимир Путин, е фактът, че светът се е концентрирал върху конфликта в Близкия изток между Израел, Ливан, Иран. Русия се опитва с цената на огромни жертви да постигне напредък и успява частично, за да може да окупира колкото може повече територии на самопровъзгласилите се Донецка, Луганска и Запорожка област.

За съжаление, за момента и предизборната кампания в САЩ, и резултатите от изборите в няколко европейски държави показват отслабване и охлаждане на желанието за помощ за Украйна. Неслучайно президентът Зеленски смени цялото си политическо ръководство, включително външния министър Кулеба, с основната цел да поддържа активна външната политика с цел поддържане на интереса за оказване на помощ от страна най-вече на САЩ. 

Влизаме в трета година месомелачка, която се финансира от двете страни, без реален видим шанс за започване на мирни преговори.

- Тръмп нарече президента Зеленски "най-добрия търговец" и засега той успява да привлече средства. Но ако Западът намали помощта, ще успее ли Украйна да компенсира и да продължи да се бие със същия интензитет?   

- Много е вероятно, ако Доналд Тръмп стане президент, оттук насетне Украйна да бъде притисната за постигане на споразумение за прекратяване на военните действия. Всъщност единственото предложение за спиране на конфликта в момента е това на Китай. То обаче не устройва Украйна и САЩ, тъй като предвижда прекратяване на военните действия там, където са войските. Но нищо чудно в един момент предложението да се окаже и единственото, върху което да се стъпи.

- На крачка по-близо ли сме до влизане в Шенген и по суша, след като получихме подкрепа от еврокомисаря по вътрешни работи Илва Йохансон и от председателстващата в момента ЕС Унгария?

- Шенген е мъртъв в начина, по който беше създаден, така че в момента чукаме на една врата, която отдавна е затворена. Все повече държави установяват граничен контрол върху своите граници. Много важно за България беше това, че и Германия започна да извършва проверки по всичките си граници, т.е. Шенген по всяка вероятност ще бъде трансформиран и 

няма да съществува по начина, по който беше създаден - 

свободно и безпрепятствено придвижване през границите на стоки и хора без никакъв контрол.

Много е вероятно новият Шенген да бъде по-скоро това, което виждаме в момента - с частичен контрол по границите, т.е., използвайки системите на риска, да се извършват проверки на определени автомобили и хора, като по този начин ще има физическа охрана на границите, която да прави селективен подбор кои автомобили да бъдат проверени. Шенген върви по-скоро в тази посока, отколкото в изцяло премахване на границите. И според мен не може да се говори, че България и Румъния в момента ще влязат в Шенгенското пространство, докато то не се реформира. А реформирането по европейски стандарти вероятно ще отнеме няколко години.

Голяма е вероятността ветото за нас да продължи, докато се разбере как ще съществува и ще продължава да работи Шенген.

- По-малко от месец до президентските избори в САЩ - остава ли непредвидим резултатът кой ще е следващият стопанин на Белия дом?

- Прогнозата е трудна. Камала Харис започна ударно, имаше огромна еуфория сред демократите около кандидатурата <210>. Но еуфорията избледнява. 86 процента от хората, гледали дебата Тръмп - Харис, няма да променят мнението си за кого от двамата кандидати ще гласуват.

В т.нар. колебаещи се щати разликата между двамата конкуренти е между 1 и 3 процента, което прави крайния резултат наистина непредсказуем.

Но за момента Доналд Тръмп има много по-активна кампания в тези щати, докато Камала Харис има по-забавена предизборна програма. 

Грешат тези, които отписаха Тръмп и казаха, че едва ли не той е загубил битката.

-  Кой е по-добрият избор за Европа и за света в днешните турбулентни времена?

- Колкото и да са различни, и двамата кандидати имат нещо общо. Като цяло САЩ започват бавно да оттеглят подкрепата си към Европа, ангажирайки се с войната в Близкия изток, с противостоянието на Китай с Тайван. Така че и в двата случая, който и да влезе в Белия дом, ще има отдръпване от Европа - просто ако президент е Тръмп, това ще стане много по-рязко. 

Но тежкото финансово състояние на американския бюджет в момента и огромният външен дълг ще доведат до това САЩ да намаляват определени разходи в някои сфери, особено ако могат да прехвърлят тези разходи върху европейските си партньори.

И в двата случая ще видим желанието на САЩ Европа да се ангажира много по-активно със своята сигурност. Същото впрочем искат и самите европейци. Последните изследвания показват, че 60 процента от европейските граждани се притесняват за сигурността си.

Така че сигурността става водеща за Европа, неслучайно в новата ЕК за първи път ще има и еврокомисар, отговарящ за отбраната.

- Колко сериозен е рискът от размирици в САЩ, ако Тръмп загуби изборите?

- Който и да загуби, вероятността от размирици е голяма. Напрежението в САЩ между двата лагера е стигнало кипяща точка и може да бъде взривено във всеки момент. Видяхме два опита за атентат срещу кандидат-президент, което не се е случвало в модерната история на САЩ. Ненавистта на привържениците на единия и на другия кандидат за президент е толкова силна, че независимо от резултата, е много вероятно да избухнат размирици в някои щати. 

Милен Керемедчиев е политик и дипломат. Завършил е УНСС и New Indian School в Кувейт. Бил е зам.-министър на икономиката и на външните работи и координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, генерален консул на България в Дубай. Вицепрезидент на консултантската компания „Артон Капитал“.